Р Е Ш Е Н И Е № 85 гр. София, 22 юни 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора П.Долапчиев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 75 по описа за 2020 г. Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по подадени касационни жалби от подсъдимите по делото – А. И. Г. и Р. Л. К., както и гражданския ищец – Х. И. С., срещу решение № 373/07.10.2019г. по ВНОХД № 874/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда в гражданската й част от 08.03.2019г. по НОХД № 2925/2018г. на Софийски градски съд,15-ти състав, НК. Касаторите възразяват срещу уваженият размер на гражданския иск, като подсъдимите претендират за неговото по-нататъшно намаляване, а гражданската ищца желае уважаването му в пълен размер. Подсъдимият К. чрез защитника си оспорва приложението на принципа на непосредственост, отказ да бъдат допуснати доказателства, както и оспорва позоваването на съдебномедицинска експертиза по делото, твърдейки, че тя е неправилна и некомпетентна. В жалбата се акцентира на твърдяното състояние на гражданската ищца след инцидента и от предходни периоди, което било от значение за решаване на въпроса с присъденото обезщетение. Иска се отмяна на решението и/или връщане на делото за ново разглеждане. Подс.Г. чрез защитника си твърди нарушение на закона при определяне на дължимите лихви, моли да се отмени решението в частта за присъдените такива. Твърдят се също така допуснати съществени процесуални нарушения поради недопускане на поискани свидетели, необходими за отстояване на влошени отношения между убития и неговата майка. Гражданската ищца претендира за пълно уважаване на предявени от нея граждански искове, определени общо на сума от 500 000лв., срещу двамата подсъдими. В жалбата се твърди, че било установени наличието на основание за уважаване на искането, включително и по размер. Прокурорът от ВКС в съдебното заседание по отношение жалбите на подсъдимите посочва, че в тях се развиват тези,които са били предмет на обсъждане и пред въззивната инстанция. Според прокурора апелативният състав е дал подробен отговор, при спазване на процесуалните задължение, като постановеното решение е било съобразено със закона. Недопускането на свидетели в резултат на направени доказателствени искания не съставлявало нарушение, тъй като събирането на доказателства не било самоцел на процеса, а необходимост за установяване на обективната истина. При събирането и установяването на всички необходими и правнорелевантни факти, според прокурора е безпредметно събирането на нови доказателства. По отношение на възражението за давност за претендирането лихви, прокурорът счита, че и първостепенния и въззивният съд правилно са приложили чл.111,б.“в“ от ЗЗД с постановяването, че дължимата лихва е такава от 10.10.2010г., тъй като гражданския иск бил предявен на 15.10.2013г. По отношение на уважения размер от 200 000лв., представляващ обезщетение, дължимо солидарно от двамата подсъдими, прокурорът счита, че с него е спазена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като този размер отговарял на критерия за справедливост. Гражданската ищца се явява лично, представлява се от повереник. Последният се позовава на липса на доказателствени изводи за неуважената част на гражданския иск до 500 000лв. В лична защита гражданската ищца сочи, че се налага да взима успокоителни за съдебно заседание, където може да види подсъдимите. Акцентира върху добрите взаимоотношения със своя син, проявени и при последното им виждане. Моли да се върне делото за ново разглеждане. Подсъдимият Г., редовно призован, декларирал, че не желае да присъства в съдебното заседание, не се явява. Представлява се от защитник, който поддържа касационната жалба по изложените съображения, като се фокусира на липсата според него на категорични данни за отключване на депресивно разстройство у гражданската ищца. Повтаря тезата относно недопускане на поискани свидетели, като иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Подс.К., редовно призован, декларирал, че не желае да присъства в съдебното заседание, не се явява. Представлява се от защитници, които поддържат касационната жалба. Фокусират се върху недопускане и отказ за събиране на доказателства, свързани с основанието за уважаване на претендираното обезщетение от гражданския ищец. Защитниците оспорва приемането на заключение от съда, в което не бил даден конкретен отговор във връзка с причинно-следствената връзка относно състоянието на гражданския ищец в „следствие на събитие, случило се със сина й.“ Като цяло се оспорва констатацията, че гражданската ищца се е намирала в депресивно състояние. Молят да бъде постановено решение, с което делото да се върне за ново разглеждане за установяване на действителния размер на обезщетението. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда от 08.03.2019. по НОХД № 2925/2018г. на СГС,н.о.,15-ти състав, подсъдимите Г. и К. са осъдени да заплатят на гражданската ищца С. солидарно сумата от 250 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от убийството на сина на гражданската ищца – М. М. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.10.2010г. до окончателното и изплащане. С присъдата е отхвърлен предявения граждански иск за разликата от уважения размер до пълния предявен размер от 500 000лв., както и за законната лихва за периода от 30.09.2008г. до 14.10.2010г. като погасена по давност. Присъдени са разноски по делото и държавни такси върху уважения размер на иска и за служебно издаване на изпълнителен лист. С атакуваното въззивно решение ( произнасяне само в гражданската част на присъдата) първоинстанционната присъда е изменена, като е намален уважения размер на гражданския иск от 250 000 на 200 000 лева. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационният състав счита, че проведените въззивно и първоинстанционно производства са протекли при спазване на процесуалните правила. Събран са всички относими и достатъчни доказателства, които са довели до формираните и изложени правни изводи от съдилищата по същество. Няма допуснато съществено процесуално нарушение, каквото се претендира, при събирането и анализа на доказателствата. Съдът от въззивната инстанция внимателно е проследил и анализирал хода на производството срещу двамата подсъдими. Изрично е отбелязал, че с оглед начина на въвеждане на гражданската претенция в наказателния процес-в случая в противовес със солидарната отговорност на подсъдимите, е налице произнасяне по този повод от страна на въззивната инстанция чрез обезсилване на първоинстанционната присъда в гражданската й част. Присъдата в този й вид – при първото разглеждане пред съда от първата инстанция, не е била обжалвана от гражданския ищец или повереника. По ВНОХД № 84/2016г. с решение от 12.07.2017г. състав на САС е обезсилил присъдата в гражданската и част, като я е върнал за ново разглеждане от съда от първата инстанция, който с посочената присъда от 08.03.2019г. по НОХД № 2925/2018г. е постановил солидарното задължение от 250 000лв. на двамата подсъдими. Касационният състав намери оплакването на гражданската ищца относно размера на гражданския иск над 250 000лв. за недопустимо, доколкото очевидно става въпрос за прескачащо обжалване, в противоречие със съдебната практика. Обезсилването на първата по ред присъда в гражданската й част не променя същността на обжалването като прескачащо. Въззивната инстанция в тази връзка се е позовала на принципа „reformatio in pejus“, но в случая решаващото обстоятелство е липсата на надлежна жалба, чрез която тази страна е следвало да реализира евентуалното си недоволство от размера на присъденото обезщетение. Предвид на това, съдът не се занима с претенцията на касатора за сумата над 250 000лв. По отношение на възраженията за недопускане на доказателства и оценка и възприемане на спорни според защитата такива, касационният състав не се съгласи с доводите на касаторите – подсъдимите чрез техните защитници. Въззивната инстанция е изследвала всяко едно събрано доказателство и е отговорила на всички направени възражения. Няма недооценка или превратно анализиране и съответно оценяване на което и да е от събраните по делото доказателства. Съдът е нямал задължение да събира всички възможни доказателства, а само тези, които са в достатъчната степен необходими за установяване на обективната истина по делото, която в случая се съсредоточава в установяване не на основанието на гражданската претенция –установено по категоричен начин с влязлата в сила присъда в наказателната й част, а относно размера, който е в състояние да възмезди ищцата за претърпените болки и страдания от нейната загуба. Съдът от втората инстанция на първо място е отговорил на възраженията за изтекла давност на основната претенция, изтъкнатите доводи са неоспорими и съобразени със закона, поради което не е необходимо да се добави нищо повече. Гражданският иск е предявен в рамките на петгодишния давностен срок от откриването на дейците, а откриването е датирано към момента на повдигането и предявяване на обвинението за извършеното убийство, както повелява чл.114, ал.3 от ЗЗД. По отношение на акцесорното вземане, това за лихвите, които се претендират от ищцата, съдът е отговорил с адекватно позоваване на съдебната практика, като и тези доводи са напълно споделими и не следва да се добави нищо повече. Решение № 308/30.04.2010г. по к.търг.д.№ 865/2009г. на ВКС, 3-то г.о. е постановено със съобразяване със задължителната съдебна практика - ППВС № 2/1981г. и ТР № 5/2005г. ОСГК и ТК на ВКС, отбелязано е изрично ,че „съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност…Ищците имат право на мораторна лихва, тъй като давността тече от всеки ден на забавата, но не за целия период, а за последните три години преди предявяването на иска“. В случая тези три години се изчисляват за периода от 03.06.2010г., когато двамата подсъдими са привлечени в качеството на обвиняеми до предявяването на иска – 15.10.2013г. В доводите на защитата на подс.Г. за това, че три годишната давност е започнала да тече от момента на откриването на дейците, тоест от момента на предявяването на обвинението и е изтекла към момента на предявяване на гражданския иск, напълно отсъства правната логика. След извършването на деянието деецът изпада в забава, която е перманентно състояние и трае непрекъснато във времето, до момента, в който бъде предявен основния иск за обезщетение по чл.45 от ЗЗД. Броенето на изтичането на тази давност е обратно на твърдяното от защитата, правото на вземане на мораторните лихви като акцесорно следва неотменно правото на обезщетение по основния иск. Съобразно чл.114, ал.3 и чл. 111, б. „в” ЗЗД от момента на откриването на дееца започва да тече основната петгодишна давност, но от този момент назад следва да се изчисляват (в рамките на определената по закон три годишна давност) лихвите за забава, които се дължат. В този смисъл позоваването на Решение № 30/16.06.2015г. по к.гр.д.№ 776/2014г. на ТК,1-во отделение)а не второ, както неправилно е посочено от защитата) е правилно и законосъобразно, тъй като става въпрос за постоянна, а не противоречива съдебна практика, независимо, че ползваното решение няма тълкувателен характер . Възражението в тази връзка е неоснователно и като такова се отхвърля изцяло. Приетото от въззивната инстанция в трети абзац от съобразителната част на решението на стр.7-ма, е безспорно установено от доказателствата по делото. Както е отбелязано в ППВС № 4/61г., раздел ІІІ-ти,абзац втори, неимуществените вреди са неизмерими с пари, поради което следващото се обезщетение се определя на принципа на справедливостта. По делото са установени близките взаимоотношения на майката-гражданска ищца и убития – неин син. Няма никакво съмнение, че тя, както и всеки любящ родител, е понесла изключително тежко ненавременната смърт на своя син, който е представлявал и нейна настояща и бъдеща опора. За близките взаимоотношение свидетелства факта, че те са живеели в едно домакинство. Няма никакви значими обстоятелства, които да разколебават верните изводи на съда от въззивната инстанция, че отношенията между майка и син са били близки, нито са представени доказателства, които отричат наличието на синовна и родителска обич между убития и неговата майка, гражданска ищца по делото. Възраженията в тази връзка за недопускане на свидетели, които да установяват значими за установяване размера на преживените болки и страдания от ищца в негативен аспект според защитата, се преценяват като изцяло неоснователни, тъй като е установено основното и от значение за правилното решаване на делото обстоятелство- наличието на непрекъсната връзка между майка и син, включително и чрез живеенето в общо домакинство, макар убитият отдавна да е бил навършил пълнолетие. Загубата на живот, който сам по себе си съставлява висшето човешко благо, е непреодолима. Правото познава единствено обезщетението с парична равностойност, което макар и да не може да възстанови предишното положение и да заличи преживените душевни болки и страдания от една такава загуба, е единствената възможност законът да покаже, че човешкият живот има значение в социално организираното общество. Налице са и съпътстващи обстоятелства, които несъмнено увеличават терзанията и скръбта на майката, гражданска ищца по делото, и които оставят траен отпечатък в нейния разрушен от загубата душевен мир. Убитият е бил примерен син, бил е опора на майка си, нейната надежда за старините и. Настъпилата смърт е изключително брутална и породена от съществуващи у подсъдимите остро осъдими социални и сексуални фобии (макар че в действителност те дори не са имали и най-малкото основание да ги изявят). Впрочем липсата или не на основание не прави тяхното деяние повече или по-малко укоримо, то е достатъчно жестоко и без да бъде означено като извършено в контекста на едно или друго отрицателно социално отношение. Всичките тези обстоятелства характеризират причинената смърт по отношение на майката като изключително нелепа, оскърбителна и най-вече ненавременна, проявената жестокост, до която се е докоснала гражданската ищца по време на процеса, макар и пост фактум, е от естество само да задълбочи душевните страдания, която справедливо отбелязва в защитата си, че срещата в продължение на годините наказателен процес с подсъдимите неизменно я е травмирала. Касационният състав счита, че в конкретния случай продължаването на наказателна процес, макар и в неговата акцесорна гражданска част не е от естество да притъпи последиците от стореното от двамата подсъдими, за да се нуждае ищцата от по-малко обезщетение, а напротив. Ето защо касационният състав счете, че неправилно въззивната инстанция е изменила първоинстанционната присъда, намалявайки размера на присъденото обезщетение. Неговата количествена стойност е даденото от закона право на обществото да покаже своята оценка към една такава ненавременна загуба, реализирана по един брутален, насилствен начин и да се опита в някаква, но винаги недостатъчна, степен претърпените неимоверни болки и страдания от загубата на любим син. Възраженията на защитата относно непълнота на експертното заключение следва да бъдат отхвърлени изцяло. Достатъчното условие е да бъде даден отговор за моментното психическо състояние на ищцата и такъв е даден – така стр.7-ма, първи абзац от съобразителната част на решението на въззивната инстанция. Няма никакво правно значение дали в генезата на това състояние се наслагват и предишни трагични събития в нейния живот, датирани в далечната 1987г. Няма никакво съмнение, че подобни обстоятелства не са от естество да намалят болките и страданията в качествено отношение, а само може да са фактор да направят още по-непреодолими душевните терзания на ищцата при настоящата й лична загуба. С други думи, настоящата загуба не губи от своята тежест и страданието не се намалява, ако към него се прибави болката от отминали терзания и загуби. Принципът на справедливостта, прогласен в чл.52 от ЗЗД, изисква да се признае, че обезщетението в какъвто и да е размер, няма да възстанови и замести преживяната от ищцата загуба, но единствената възможност да бъде показана дължимата съпричастност е претенцията й да бъде уважена в пълен размер. Впрочем, следва да се отбележи, че претенцията на повереника относно доводите на въззивната инстанция относно размера на иска е основателна, предвид обстоятелството, че не са изложени съображения за отхвърлената част от него. Предвид заявеното дотук, настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия въззивното решение следва да бъде изменено във вече посочения смисъл. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.4, ал.2, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 373/07.10.2019г. по ВНОХД № 874/2019г. по описа на Софийски апелативен съд,,н.о., 2-ри състав, като увеличава размера на дължимото обезщетение от 200 000 лева на 250 000 лева, което да се заплати солидарно от двамата подсъдими. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.