4 Р Е Ш Е Н И Е №7 гр. София, 09 февруари 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети януари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Лилия Гаврилова. и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 700/ 2011 година Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения Д. Е. Т., от[населено място], за възобновяване на НОХД № 684/ 2010г., по описа на С. районен съд, наказателно отделение, 101 състав, отменяване на постановеното по същото дело определение от 27. 05. 2010г., с което е одобрено споразумение между представител на Софийска районна прокуратура и защитника на подсъдимия Д. Е. Т., за прекратяване на наказателното производство, водено срещу посочения подсъдим, и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда, единствено в частта му, с която е извършено групиране на наказанията на осъденото лице, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснато нарушение по чл. 348, ал.1, т. 1 НПК. Осъденият, лично и чрез назначения му в настоящото производство служебен защитник, поддържа искането, по изложените в него съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, поради което счита, че същото не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 27. 05. 2010г., постановено по НОХД № 684/ 2010г., Софийският районният съд, наказателно отделение, 101 състав, е одобрил постигнатото между представител на Софийска районна прокуратура и защитника на подсъдимия Д. Е. Т. споразумение, по силата на което същият се е признал за виновен в извършено от него престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2, алт. 2 и 6, вр. чл. 2, ал. 1 НК, и във вр. чл. 54 НК, му е наложено наказание- лишаване от свобода, за срок от една година и шест месеца, при строг първоначален режим, в затвор, на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. На основание чл. 59, ал. 1 НК, е приспаднато времето, през което Т. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, страните са се споразумели на подсъдимия да бъде определено едно общо, най- тежко наказание, между тези, наложени му по НОХД №№ 958/ 2004г., 8106/ 2003г. и по настоящото дело, в размер на пет години, два месеца и девет дни, което да се изтърпи при строг първоначален режим, в затвор, на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. На основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 НК е приспадната изтърпяната част от наказанията по отделните присъди, и по изпълняваните мерки за неотклонение „задържане под стража”. Постановено е разпореждане с веществените доказателства и възлагане на разноските. Прекратил е производството по делото. Определението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила и не е било проверено по касационен ред. Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. Доводът за нарушение на материалния закон, релевиран в искането на осъденото лице за възобновяване на наказателното дело, е немотивиран. От лаконичното изложение в депозираното искане се извежда основанието в него, а именно, че споразумението се атакува единствено в частта му, с която е допуснато групиране на наказанията, при условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, поради нарушение на материалния закон. Тази позиция се поддържа и от служебния защитник на молителя, с аргумента, че при извършената кумулация, в съвкупността не включено наказанието по НОХД № 48/ 2009г., на Русенски окръжен съд. Така формулиран, включително и с направеното уточнение, доводът е неоснователен. От данните по делото относно осъжданията на молителя, е видно, че въпросът за определяне на общо наказание, измежду наложените му по НОХД № 958/ 2004г., 8106/ 2003г. и 684/ 10г., всички по описа на СРС, е решен правилно с предложеното от страните и одобрено от съда споразумение. Това е така, защото престъпленията, предмет на НОХД №№ 958/ 2004г. , 8106/ 2003г. и настоящото 684/ 2010г., са извършени в условията на съвкупност- преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Престъплението, предмет на НОХД № 48/ 2009г., на ОС-[Русе], обаче е в рецидив с първите две, тъй като е извършено след като присъдите по тях вече са били влезли в сила, и същевременно- в съвкупност с третото. От така цитираните данни за осъжданията на Д. Т. става ясно, че липсва основание за групиране на всички наказания по отделните постановени по отношение на него присъди, каквото искане се прави, тъй като не всички престъпления, предмет на тези наказателни производства, се намират помежду си в съотношение на съвкупност, доколкото някои от тях се оказват и в отношение на рецидив. Последното несъмнено изключва приложението на правилата за групиране на наказанията по чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК в конкретния случай. При решаване на въпросите за подлежащото на изтърпяване от молителя наказание, със споразумението е приета едната от двете законосъобразни възможности за решаване на въпросите за подлежащото на изтърпяване от молителя наказание- да се групират наказанията по цитираните три присъди, а това по НОХД № 48/ 2009г., като неподлежащо на кумулация с тях, да остане за отделно изтърпяване. Абсолютно същото по размер наказание Т. ще следва да търпи и при алтернативния вариант, с формирането на две отделни съвкупности: първата, включваща НОХД №№ 958/ 2004г. и 8106/ 2003г.- пет години два месеца и девет дни; и втората- по НОХД №№ 48/ 2009г. и 684/ 2010г.- девет години лишаване от свобода. В този смисъл, предвид констатацията, че няма нарушение на принципа за приемане на най- благоприятното за осъдения съчетание, материалният закон е приложен правилно. Ето защо, одобрявайки споразумението, решаващият съдебен състав не е допуснал неговото нарушаване. Предвид горните съображения, като намери, че искането на осъдения е неоснователно, ВКС в настоящия си състав, прие, че съобразно правомощието си по чл. 425 НПК, следва да остави без уважение искането на осъдения Д. Т. за възобновяване на делото и отмяна на влязлото в сила определение, с което е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното производство. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Е. Т., от[населено място], за възобновяване на НОХД № 684/ 2010г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 101 състав, и отмяна на влязлото в сила определение от 27. 05. 2010г., с което е одобрено споразумение между представител на Софийска районна прокуратура и защитника на осъдения Т. за решаване на делото в съдебното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: