О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 464   София 22.12.2008 год.   Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 17.12.2008 год. в състав:                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА      ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                                          КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА        изслуша докладваното от съдията  ДОМУЗЧИЕВ ч. т. дело №  510/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:   Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК. “Ч” АД гр. С. е подал частна касационна жалба против определението от 06.11.2008 год. по в. ч. гр. д. № 340/2008 год. на Окръжен съд гр. М., с което се оставя без уважение частната му жалба подадена против определението от 02.10.2008 год. по ч. гр. д. № 253/08 год. на Районен съд гр. Б., с което е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 2 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, какъвто безспорно е въпросът за процесуалната легитимация на страната в гражданския процес, който е решаван противоречиво от съдилищата. Към изложението са приложени съобщение с разпореждане на РС гр. Лом по ч. гр. д. 464/08 год., съобщение с разпореждане на РС гр. Лом по ч. гр. д. 500/08 год., съобщение с разпореждане на РС гр. М. по ч. гр. д. 219/08 год., определение на РС гр. В. по ч. гр. д. № 622/08 год., определение на РС гр. Л. по ч. гр. д. № 203/08 год., определение на РС гр. П. по ч. гр. д. № 1767/08 год., разпореждане на РС гр. М. по ч. гр. д. № 314/08 год. и определение на РС гр. Б. по ч. гр. д. № 709/08 г., и изпълн. лист, издаден по ч. гр. д. № 636/08 год. ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима. На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. І ГПК. В процесния случай въззивният съд е приел, че поради смъртта на Р. И. И., починала на 29.05.2009 год., тоест преди подаването от “Ч” АД гр. С. на 12.08.2008 год. на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, производство е процесуално недопустимо. В представените от жалбоподателя определения, приетото от съдилищата е противоречиво – в някои от тях е прието, че трябва да се спре производството и в шестмесечен срок да се посочат правоприемниците на ответника – ч. гр. д. № 622/08 год. на РС гр. В. и ч. гр. д. № 203/08 на РС гр. Л., в други е прието, че производството е недопустимо и, че следва да се обезсили издадената заповед – ч. гр. д. № 1767/08 на РС гр. П. и ч. гр. д. № 314/08 год. на РС гр. М., или, че следва да се заличи починалия ответник и на негово място по реда на чл. 227 ГПК се конституират неговите наследници, на които да се изпратят препис от определението и заповедта за изпълнение – в този смисъл е ч. гр. д. № 709/08 на РС гр. Б.. ВКС, ІІ т. о. намира, че същественият процесуалноправен въпрос, какъвто е въпросът за процесуалната легитимация, е решаван противоречиво от съдилищата, което налага извод за наличие на хипотезата визирана в чл. 280, ал. І, т. 2 ГПК, поради което, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. По същество въззивното определение е правилно. Съображенията на ВКС ІІ т. о. са следните: Съгласно чл. 227 ГПК, когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника. Законът има предвид продължаване на вече образувано производство, което ще рече, че смъртта на правния субект - ищец или ответник, трябва да е настъпила по време на висящ процес, а това предполага че към момента на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, правните субекти трябва да са съществували. Ако не е създадено валидно процесуално правоотношение, както е в процесния случай поради липса на ответна страна, или пък ако неправилно е прието от съда че е създадено редовно процесуално правоотношение, не може да съществува и процесуално правоприемство. Затова в този случай не следва да се спира производството по делото, не следва да се издирват и съответно конституират правоприемниците на починалата страна, както и да им се изпращат преписи от издадената заповед за изпълнение. Предвид изложеното ВКС, ІІ т. о. счита, че след като е безспорно установено, че Р. И. И. е починала преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, правилно е прието от въззивния съд, че производството е процесуално недопустимо. Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,   О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 06.11.2008 год. по в. ч. гр. д. № 340/2008 год. на Окръжен съд гр. М.. ОСТАВЯ В СИЛА определението от 06.11.2008 год. по в. ч. гр. д. № 340/2008 год. на Окръжен съд гр. М..   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :