Р Е Ш Е Н И Е № 330 София, 29 юни 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1694/2011 година. Производството е образувано по искане на осъдения Е. И. К. за възобновяване на внохд №129/2011 год. по описа на Добричкия окръжен съд на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 420, ал. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК и отмяна на постановеното по него решение № 49/27.04.2011 год., с което е потвърдена присъда № 3 от 27.01.2011 год. на РС-Добрич. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се оправдаване на осъдения, а при условията на алтернативност- намаляване на наказанието, което е завишено и явно несправедливо. Изтъква се, че случаят е „маловажен”, обосновано с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, която правна норма, обаче, не е свързана с квалификацията на деянието, а с неговата „малозначителност”. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, поради което следва да се остави без уважение. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 3 от 27.01.2011 год. по нохд № 2090/2010 год. на РС-гр. Добрич, Е. И. К. е признат за виновен в това, че на 20.02.2010 год. в землището на [населено място], обл. Добрич, при условията на опасен рецидив, без редовно писмено позволително добил от горския фонд 4 куб. м. дърва за огрев от акация на стойност 120.00/сто и двадесет/лв., поради което и на основание чл. 235, ал. 4, пр. 3, във вр. ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1,б.”а” и „б” и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като му е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на десет хиляди лева. Съдът се е произнесъл по направените деловодни разноски, които възложил в тежест на осъдения. С решение № 49 от 27.04.2011 год. по внохд № 129/2011 год. на Добричкия окръжен съд присъдата е потвърдена. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт и частично е основателно. Доводът, изложен в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се обосновават с твърдението, че осъденият е неграмотен и в хода на досъдебното производство е следвало да му се назначи служебен защитник, за да може да разбере в пълнота обвинението и ефективно да упражни правото си на защита. Тъй като, това изискване не е било изпълнено, съществено са били нарушени процесуалните му права-основание за отмяна на съдебните актове по реда на възобновяването, с оглед разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Този довод е правен пред двете решаващи по фактите инстанции, които мотивирано са го отхвърлили като несъстоятелен. Видно от протоколите за привличането на К. като обвиняем, за вземане на мярка за неотклонение, в разпита му в качеството на обвиняем и при предявяване на разследването, той е заявил, че е грамотен, не желае присъствието на адвокат при извършените процесуални действия и няма нови искания, като саморъчно е попълнил приложената на л. 29 от дознанието декларация за семейно, материално и имотно състояние. На следващо място се поддържа оплакването, че съдът е извършил повърхностен анализ на събраните по делото доказателства, които сами по себе си не са достатъчни за ангажиране наказателната отговорност на осъдения. Този довод също не може да бъде споделен, защото в съответствие с предмета и пределите на въззивното производство, въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на обжалваната присъда, при което е приела фактическите положения на първоинстанционния съд, след което е извършила и своя преценка на всички събрани по делото доказателствени средства, като е посочила и защо не възприема доводите, наведени с въззивната жалба за основателни. Преценката на доказателствената съвкупност е извършена в съответствие с процесуалните изисквания, поради което и не е налице порок при формиране вътрешното убеждение на съда по фактите. Последните са приети за установени на базата на всички гласни и писмени доказателства, като в противоречие с тях са единствено, обясненията на осъдения. Правилно и двете инстанции са приели, че обясненията му не са достоверни и те са израз на негова защитна теза, поради което настоящият състав намира, че с отхвърлянето им не е допуснато нарушение на процесуалните правила. В изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 НПК Добричкият окръжен съд изцяло е проверил правилността на обжалваната присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства. След като самостоятелно ги е анализирал и оценил поотделно и в логическата им връзка, е възприел фактическите констатации на първоинстанционния съд за извършената от осъдения незаконна сеч на дървета с моторен трион, така, както е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тези фактически констатации не са лишени от доказателствена основа. Съобразно действителното им съдържание са оценени показанията на свидетелите Н.К., С., Ангелов и Ф.. Всеки от тях е установил факти, които лично е възприел при извършената проверка на мястото на сечта, поведението на подсъдимия, който опитал да се укрие и намерената в непосредствена близост до него резачка. Липсват данни свидетелите да са се намирали в някакви отношения с подсъдимия, които биха ги мотивирали да му навредят, като му припишат деяние, което не е извършил. При приетите фактически констатации двете предишни инстанции са стигнали до правилните и законосъобразни изводи за авторството на осъдения в инкриминираното деяние и неговата вина. Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се свеждат и до довода, които се прави за първи път пред настоящия съдебен състав, че с оглед стойността на отсечения дървен материал са налице предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Този довод също е неоснователен. Приложението на тази разпоредба изисква деянието да е толкова малозначително, че да не е обществено опасно или пък обществената му опасност да е явно незначителна. В случая, не са налице предпоставките за приложението й, тъй като стойността на предмета на престъплението не е единственото обстоятелство, което е от значение за решаването на този въпрос, с оглед подготовката и снабдяването на осъдения с подходящо техническо средство за извършване на деянието, както и обремененото му съдебно минало. Настоящият състав намира, че обществените отношения, които са обект на защита с престъплението по чл. 235 НК са особено значими и действията, с които те се накърняват, обосновават една по-висока степен на обществена опасност на деянието, което в случая, изключва възможността от приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Неправилно, обаче, решаващите инстанции при приетите за установени фактически обстоятелства са квалифицирали деянието по чл. 235, ал. 1 НК. Стойността на предмета на престъплението, извършено на 20.02.2010г., възлиза на 120 лв. и с оглед незначителността на вредните последици случаят се явява „маловажен” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Посоченото обстоятелство е следвало да се съобрази от въззивния състав и да извърши преквалифициране на деянието по чл. 235, ал. 6 НК, като определи на осъдения наказание за това престъпление. Като не е сторил това въззивният съд е допуснал нарушение на закона, което настоящата инстанция може да отстрани в производството по възобновяване. Преквалификацията на деянието в по-леко наказуемо налага и определяне на ново наказание. С оглед предвидените в закона алтернативни наказания - лишаване от свобода до една година или пробация или глоба от сто до триста лева. Настоящият състав намери, че с оглед обстоятелствата по чл. 54 НК правилно преценените от двете съдебни инстанции обществената опасност на деянието и на дееца, целите на наказанието ще бъдат постигнати с определяне наказание на К. в размер на една година лишаване от свобода и 200 лв. глоба, което наказание е справедливо и отговаря на принципа за съответност в чл. 35, ал. 3 НК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА в.н.о.х.д. № 129/2011 год. на Окръжен съд - Добрич, ИЗМЕНЯ постановеното по него решение № 49 от 27.04.2011 г., с което е потвърдена присъда № 3/27.01.2011 год. по нохд № 2090/2010 год. на РС-гр. Добрич, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия Е. И. К. деяние по чл. 235, ал. 6 НК и при условията на чл. 54 НК му определя наказание една година лишаване от свобода и двеста лева глоба. В останалата част оставя искането на осъдения Е. И. К. за възобновяване без уважение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: