Р Е Ш Е Н И Е   № 373   гр. София, 08.06.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и десетата година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4230 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Т. К. И., Е. Т. И. и В. Т. И. – тримата със съдебен адрес в гр. Б., чрез процесуалния им представител адв. Д, против въззивното решение № 275 от 27 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 571 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 30 март 2007 г., постановено по гр.д. № 930 по описа на районния съд в гр. Б. за 2007 г. Касационният контрол е допуснат с определение № 368 от 8 април 2009 г. поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по правния въпрос правилата на Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7 от 25 януари 1994 г. дерогират ли разпоредбите на чл. 43 и сл. от Закона за държавната собственост. По поставения въпрос касаторите сочат, че в Закона за държавната собственост се съдържат принципни правила, които не могат да бъдат дерогирани с подзаконов нормативен акт, какъвто е Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7/1994 г.; в самия нотариален акт страните са се позовали на ППЗДС и следователно са признали приложението на ЗДС. Ответниците М. на т. и Я. В. Т. от гр. Б. не дават отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК. С атакуваното решение въззивният съд приел, че искът за прогласяване нищожността на сделка за покупко-продажба на жилище като сключена в нарушение на правилата на Закона за държавната собственост, е неоснователен, защото между покойната наследодателка на касаторите и заличено еднолично търговско дружество са съществували наемни правоотношения, но са били прекратени чрез изпратено до нея едномесечно предизвестие; ответницата Т поискала закупуване на имота, а касаторите не били проявили подобно желание; дружеството е имало право да се разпореди с имота, тъй като той е бил включен в капитала му; при извършването на сделката били спазени правилата на закона и тя била осъществена на основание чл. 18а ал. 3 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7 от 25 януари 1994 г. По поставения въпрос следва да се приеме, че Законът за държавната собственост в Глава четвърта - Придобиване и разпореждане с имоти и вещи - частна държавна собственост, във връзка с реда за продажба на държавни жилища, конкретизиран в Глава шеста от отменения Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост, и правилата на Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7/1994 г. (отм.) и по-специално чл. 18а ал. 3 от този правилник, уреждат продажба на жилища с различен статут. Съобразно разпоредбата на чл. 2 ал. 4 от ЗДС, имотите на търговските дружества не са държавна собственост. Преобразуването на държавните предприятия в търговски дружества предизвиква и промяна в собствеността на дълготрайните активи, вписани в баланса и предоставени на преобразуваното дружество. Правото на собственост на държавата върху вещите и имотите на държавното предприятие се трансформира в право на собственост върху капитала на едноличното търговско дружество с държавно участие. По този начин притежателят на капитала (държавата) придобива управленски и контролни правомощия, но самостоятелният правен субект, притежател на вещните права, е търговското дружество, а не държавата. Затова при преценка на основанията за продажба на жилище, предоставено на търговско дружество и включено в капитала му, дори и държавата да е била негов единствен собственик преди прехвърлянето му, се съобразяват съответните правила за упражняване на правото на собственост за търговските дружества, собственост на държавата. По същата причина е неоснователно да се твърди, че при продажба на жилище, собственост на търговско дружество, може да бъде нарушен чл. 80 от ППЗДС (отм.) с оглед забраната за продажба на държавни жилища, в които са настанени две или повече семейства като наематели. Въззивният съд е възприел същото законосъобразно разрешение на поставения материалноправен въпрос, но е пропуснал да извърши преценка на допустимостта на предявения иск с оглед данните за липса на правен интерес у ищцата, респективно – нейните наследници, да атакуват сделката между ответниците. Интересът от търсената защита с установителен иск е процесуална предпоставка за неговата допустимост. Заинтересован да предяви установителен иск е този, чието право се засяга от правния спор. За лица, които са чужди на материалното правоотношение, следва да се прецени дали техните права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. По делото е установено, че настанените в жилището две семейства – на ищцата С на ответницата Т, през 1997 г. подписали нов безсрочен договор за наем с правоприемника на Център за транспортна кибернетика и автоматизация – филиал Б. – дружество „Б” ЕООД, което било образувано по реда на ЗОЕТДДИ. На 5 октомври 2000 г. ликвидаторът на дружеството уведомил ищцата, че прекратява договора за наем поради ликвидация на дружеството и дава едномесечен срок за освобождаването на помещенията. В отговор на предизвестието И. изпратила на дружеството писмо, в което посочила, че настанителната й заповед действа, независимо от промяната на юридическите лица, на които е предоставено ползването на имота; имотът е частна държавна собственост по силата на ЗДС и право да се разпорежда с него има само областният управител. Предизвестие за прекратяване на договора получила и ответницата Т. Атакуваната сделка била сключена на 27 декември 2000 г. във връзка с изразеното от Т. желание да закупи жилището и въз основа на заповед № Р* от 18 декември 2000 г. на Министъра на т. за даване на съгласие за продажба на ответницата Т на жилището, в което била настанена. При тези данни е явно, че наемният договор между ищцата и едноличното търговско дружество в ликвидация, е прекратен по реда на ЗЗД (по силата на препращането на чл. 18а ал. 2 от ПРУПСДП към ЗДС – чл. 24) преди сключването на атакуваната сделка. Затова за ищцата не е налице правен интерес от атакуване на сделката между ответниците, тъй като материалното правоотношение между тях по никакъв начин не въздейства върху нейните права. Правоотношението между ищцата и ликвидиращото се еднолично търговско дружество е прекратено и спорът за действителността на атакуваната сделка не може да има влияние върху нейната правна сфера. Затова следва да се приеме, че предявеният иск е недопустим. Ответниците не претендират разноски за касационното производство, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС   Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА решение № 275 от 27 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 571 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2007 г. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: