Р Е Ш Е Н И Е № 150 гр. София, 13.08.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Петя Шишкова при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 541 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Б. Ш., чрез неговия защитник, против решение № 54 от 08.02.2018 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1460/2017 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2-3 НПК. Развиват се доводи, че съдът е следвало за назначи съдебно-психиатрична експертиза и да разпита в качеството на свидетел майката на подсъдимия с оглед употребата му на наркотици, за да изясни по този начин психическото състояние на дееца; че наказанието е прекомерно високо и несъобразено със смекчаващите отговорността обстоятелства, които обуславят неговата индивидуализация при условията на чл. 55 НК. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на решението, като се намали размера на лишаването от свобода и продължителността на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание служебно назначеният защитник (адв. Д.) поддържа жалбата с всички доводи, наведени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 262 от 01.11.2017 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 3055/2017 г. подсъдимият В. Б. Ш. е признат за виновен в това, на 19.05.2016 г., за времето от 18.30 ч. до 20.10 ч., в [населено място], при условията на продължавано престъпление без надлежно разрешително да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - амфетамин и марихуана, всичко на обща стойност от 139,20 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и наказание глоба в размер на пет хиляди лева. Съдът е отнел предмета на престъплението и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото . С решение № 54 от 20.02.2018 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. №1460/2017 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. В нея отново се изтъква нарушение на правото на защита, тъй като първоинстанционният съд бил длъжен, но не назначил съдебно психиатрична експертиза и не разпитал в тази връзка майката на подсъдимия Ш.. Доводите, насочени срещу процесуалната дейност на първоинстанционния съд, са били представени на вниманието на Софийския апелативен съд, ефективно разгледани в тяхната цялост и отхвърлени с ясни, точни и пространни мотиви, изложени на л. 14 от решението. Поначало съдът по същество разполага с правомощието сам да преценява необходимостта от допускане на нови свидетели и вещи лица. В конкретния случай Софийският апелативен съд, стъпвайки на разпоредбата на чл. 144 НПК подробно е аргументирал позицията си с отсъствието на данни, извлечени от доказателствените материали, които да са пораждали съмнение относно вменяемостта на подсъдимия Ш. – да не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В рамките на въззивното производство не са били направени доказателствени искания (в жалбата или в откритото съдебно заседание), затова въззивният съд не може да бъде и упрекван, че не е осигурил възможност за ефективно участие при събирането и проверката на доказателства или произволно е отхвърлил надлежно направено искане, ограничавайки правото на защита. При установяване на фактическите обстоятелства Софийският апелативен съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които регулират събирането, проверката и оценката на доказателствата като елементи от доказателствената дейност, предназначени да обезпечат достоверността на изградените изводи. В изпълнение на процесуалното си задължение по чл. 314 НПК да провери изцяло правилността на присъдата, аналитично е преценявал съвкупността от материалите по делото, които са съдържали доказателствена информация за кръга от правно значимите факти. В нужната степен е аргументирал и пътя на своите разсъждения. Ето защо оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение не може да бъде уважено. Липсва и релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Съдът е отчитал всички смекчаващи отговорността обстоятелства, на които се позовава жалбоподателят (чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, стойността на наркотичните вещества). Те обаче не са нито многобройни, нито някое от тях има изключителен характер, поради което законосъобразно е било отказано приложението на чл. 55 НК. Върховният касационен съд намира, че наказание в минималния предвиден размер от две години лишаване от свобода с отложено изпълнение за подходящата продължителност от четири години и наказание глоба, което държи сметка и за изискванията на чл. 47, ал. 1 НК, напълно отговаря на тежестта на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия Ш. и необходимостта от ефективно постигане на целите по чл. 36 НК. При отсъствието на касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК обжалваното решение на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54 от 20.02.2018 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1460/2017 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: