2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 885 гр. София, 03.12.2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3399 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Балкан – север” АД против решение №124/22.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 60/2019 г. от състав на Окръжен съд – Плевен. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявените искове с правно основание чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд в тази част, като е отменил решението в частта, с която е отхвърлен частично иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ иск, като е присъдил допълнително сумата 1553,45 лева. Съдът е приел, че основанието по чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ предполага създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор става невъзможно. Обективната невъзможност може да произтича както от работника/ служителя, така и от работодателя. Основното е да са налице непреодолими причини за изпълнение на трудовия договор, които произтичат от независими от страните фактори. Прието е, че конкретният случай не е такъв. Посочено е, че за да мотивира уволнението на ищеца работодателят се е позовал на обстоятелството, че денонощният платен паркинг зад хотела е бил предоставен дългосрочно под наем на трето лице и нямало друго подходящо работно място, на което работниците/служителите, заемащи длъжността „работник паркинг“, да бъдат преместени. В тази насока е и представеният по делото протокол от заседание на Съвета на директорите на ответника от 29. 03. 2018 год. Съдът е приел, че решението на ответника да преструктурира част от дейността на търговското дружество като отдаде под наем част от неговите имоти не е нито независещо от волята на работодателя, нито непреодолимо обстоятелство, което попада в понятието за обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор по смисъла на чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ. Касае се за съвсем различна хипотеза, при която е отпаднала необходимостта за работодателя от персонала, заемащ длъжността „работник паркинг“. При това положение ответното дружество е можело да пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение на друго нормативно основание, но не и на посоченото в заповедта – чл.328,ал.1,т.12 от КТ. Съдът е приел, че като е прекратил правоотношението на основание, предпоставките за което не са установени в хода на съдебното дирене, работодателят е постановил незаконосъобразна заповед за уволнение, която на основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора по гравния иск, съдът е уважил исковете за присъждане на обезщетение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. От изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се извежда поставен от касатора правен въпрос, налице ли е обективна невъзможност за работодателя по смисъла на чл.328, ал.12 КТ в случай, че възстановен с влязло в сила решение работник, следва да бъде възстановен на работно място по длъжностна характеристика, дейността по които вече не се осъществява от работодателя. Този правен въпрос е относим към производството по чл.288 ГПК, доколкото произнасянето по него е обосновало извода на съда за основателност на предявените искове и доколкото по него не е налице съдебна практика на ВКС, касационното обжалване следва да се допусне, в хипотезата на чл.280, ал.,, т.3 ГПК. По подадените частни жалби, ВКС ще се произнесе след постановяване на решението по съществото на касационната жалба. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 148, 50 лева. Водим от горното, състав на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №124/22.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 60/2019 г. от състав на Окръжен съд – Плевен. УКАЗВА на „Балкан – север” АД да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 148,50 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.