Р Е Ш Е Н И Е № 330 гр. София, 13.03.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1079 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия против решение № 329 от 11.07.2017 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 424/2017 г. В жалбата е отбелязано, че решението е постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се, че изводът за извършен опит от подсъдимия за умъртвяване на пострадалия К. е резултат от неправилната оценка и анализ на доказателствените материали, поради което вътрешното съдийско убеждение е било изградено в нарушение на принципното изискване по чл. 14 НПК; че законът не е приложен правилно с възприетата правна квалификация по чл. 115 НК, тъй като деянието на подсъдимия покрива състава на престъпление по чл. 118 НК; че наказанието е явно несправедливо предвид неотчетените в достатъчна степен обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия и възможността чрез условното му осъждане да се постигат целите по чл. 36 НК. Направено е искане за преквалификация на деянието, намаляване на размера на наказанието и приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Алтернативно се настоява за отмяна на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Повереникът на частния обвинител (адв. А.) настоява жалбата да бъде оставена без уважение. Прокурорът на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна само в частта за наказанието, което следва да се намали по размер и на основание чл. 66, ал. 1 НК да се отложи неговото изпълнение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда от 10.11.2016 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 1587/2012 г. подсъдимият Б. В. Г. е признат за виновен в това, на 2.05.2011 г. в [населено място] да е направил опит умишлено да умъртви И. М. К., поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 55, ал 1, т. 1 НК е наложено наказание от пет години лишаване от свобода. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието и затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от тридесет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 59, ал. 1 НК, разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е оставил разноските по делото. С решение № 329 от 11.07.2017 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 424/2017 г. присъдата е изменена – наказанието е намалено на четири години лишаване от свобода, отменено е определянето от първоинстанционния съд на вида затворническо заведение, в което първоначално подсъдимият да бъде настанен. В останалата част присъдата е потвърдена. Подсъдимият е осъден да заплати разноските, направени във въззивното производство. Касационната жалба е само частично ОСНОВАТЕЛНА. Наред с подробно изложена фактическа обстановка, която счита за установена, защитникът твърди, че целта на подсъдимия Г. да подгони пострадалия К. и неговия спътник (св. Х.) не била с цел нападение, а единствено да спре и задържи хората, които са упражнили спрямо него насилие, отправяли са му заплахи с физическа саморазправа, настоявали са да изостави приятелката си и са му нанесли тежка обида; че последвалият удар от страна на пострадалия е провокирал подсъдимия да нанесе също удар, използвайки ножа; че действията на подсъдимия Г. не били планирани и впоследствие предприети в спокойна обстановка, в която той да е решил да умъртви св. К.. Следователно съдът е трябвало да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и да преквалифицира по чл. 118 НК деянието, извършено от подсъдимия. Тезата на защитника не намира подкрепа във възприетите по делото факти, тъй като съдът по същество не е констатирал силно раздразнено състояние, в което подсъдимият да е взел решението и да е извършил опита за убийство на пострадалия К.. При разрешаване на този фактически въпрос е използвал и изводите на вещите лица, приемайки необходимостта от специални знания в съответната област. Заключението на съдебно-психиатричната експертиза Софийският апелативен съд е оценил като компетентно изготвено, предоставящо пълен, ясен и обоснован отговор на поставената задача, поради което изцяло го е възприел. Потвърждение за него е открил в останалите материали, които аналитично е обсъдил и оценил като достоверни източници на доказателствена информация относно релевантните по делото факти. При положение че въззивният съд не е констатирал в дадения случай подсъдимият да е действал под въздействието на афект, не са били налице и условията по чл. 118 НК, позволяващи преквалифициране на деянието по привилегирования наказателен текст. Респективно, отказът на Софийския апелативен съд да даде такава правна квалификация почива на правилното тълкуване на съставомерните признаци от престъплението по чл. 118 НК и установените по делото факти, изведени без съществено процесуално нарушение. Отделно от това може да се подчертае, че пресъздадената от защитника фактология в касационната жалба, с която се стреми да обоснове провокиращо поведение на пострадалия К., поначало противоречи на установената поредност в действията на основните участници в конфликта. Според мотивите на въззивното решение, пострадалият нанесъл удар в челюста на подсъдимия, но след като подсъдимият е осъществил посегателство с острието на кухненския нож спрямо него. В крайна сметка искането за преквалификация на деянието по чл. 118 НК предпоставя Върховният касационен съд да пререши в рамките на настоящето производство въпрос от фактическо естество, каквито правомощия по делото няма. Затова силното емоционално състояние на дееца в резултат на постепенно наслагвалите се негативни преживявания по време на събитието и развили се на фона на комплекса от предходни неблагоприятни фактори, както и поведението на пострадалия К., предхождащо епизода на техния сблъсък в момента на потегляне на моторното превозно средство (принудително изблъскване и задържане на подсъдимия във входа на жилищния блок от св. К. и св. Х. при видимото им физическо превъзходство, цинични ругатни, реплики със заплахи за бъдеща физическа разправа) законосъобразно са били отчетени от съда при индивидуализация на наказанието. Преценявайки съответното наказание, Софийският апелативен съд е съобразил поредица от доказани и значими по делото обстоятелства. Чистото съдебно минало на подсъдимия Г., социалната му ангажираност и положителните характеристични данни, на които набляга жалбоподателят, не са били пренебрегнати, а адекватно взети предвид според относителната им тежест. Посочените обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия в съчетание с останалите – емоционалното състояние като улесняващ фактор за извършване на престъплението, съдействието при разследването, неблагоприятната семейна среда, повлияла при формиране на личността, възрастта на подсъдимия, инцидентност на проявата в неговия живот, поведението на пострадалия К., са мотивирали въззивния съд да намали размера на наложеното наказание от първоинстанционния съд, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК предвид опита за извършено престъпление (чл. 58 НК). Извън обхвата на преценка обаче е останала прекомерната продължителност на наказателното производство - фактор, който съдът е бил длъжен също да отчете, тъй като времетраенето на процеса около седем години не се дължи нито на процесуалното поведение на подсъдимия, нито на сложност във фактически или правен аспект на наказателното дело (критерии, възприети от Съда в Страсбург по материята на разумния срок по чл. 6 от ЕКПЧОС). Нарушението следва да бъде компенсирано чрез намаляване на наказанието в размер на три години лишаване от свобода. Съвкупността от обстоятелства, разкриващи конкретиката на случая и данните за личността на подсъдимия позволяват да се направи извод, че липсва стриктна необходимост да бъде изолиран от обществото. С отложено изпълнение за максималната продължителност на изпитателния срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, наказанието се явява напълно достатъчно за поправянето на дееца и постигане докрай на целите по чл. 36 НК. Ето защо решението на Софийския апелативен съд следва да бъде изменено в посочения смисъл. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 329 от 11.07.2017 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 424/2017 г., като намалява наказанието на подсъдимия Б. В. Г. на три години лишаване от свобода и на основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението за срок от пет години. Оставя в сила решението в останалата му част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: