5 Р Е Ш Е Н И Е № 171 С., 16,02,2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 163 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 612 от 27.VІІ.2010 г., постановено по делото, касационният контрол на обжалваното от [фирма] – С. въззивно решение е бил допуснат в хипотезата, визирана в т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Р. постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., а именно наличието на правен въпрос от значение за допустимостта на постановения от САС акт по съществото на спора. Оплакванията на търговеца касатор са били за постановяване на атакуваното въззивно решение при наличието на пороци, обективиращи приложението на всяко едно от трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира касирането му като неправилно и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът на [фирма]-С. срещу [фирма]-С. с правно основание „по чл. 431, ал. 2 във вр. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./” да се уважи, като му бъдат присъдени и всички направени в трите инстанции разноски или, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. Инвокирани са доводи, че въззивният съд погрешно бил определил предмета на предявения иск с горепосоченото правно основание, а това имало за резултат „неправилност на постановения съдебен акт”. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът поддържа жалбата чрез своите двама процесуални представители, претендирайки отменяване, респ. обезсилване на обжалваното решение на САС, докато ответното по касация [фирма] – С. чрез своя процесуален представител, вкл. и в изготвена от последния писмена защита по делото, претендира за оставяне на касационната жалба без уважение и за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Като взе предвид оплакванията и доводите на търговеца касатор, както и защитната теза на ответника по касация и провери материалната и процесуалноправна законосъобразност на атакувания акт на САС по съществото на спора, Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, прие следното: За да отмени първоинстанционното решение на СГС и отхвърли установителния иск на [фирма]-С. срещу [фирма]-С., САС е приел, че в случая не било налице вписване на несъществуващо обстоятелство, понеже заедно с тази искова претенция „няма предявен иск за установяване нищожност на решенията на процесното ОС”: това, проведено на 1 юни 1993 г. от търговец праводател на ответното д-во - [фирма]-С. /до преобразуването му в [фирма] през месец август 1999 г./ за увеличение на капитала му с непарична вноска от 320 000 неденоминирани лева на 30 6565 000 лв. /неденом./. Понеже бил релевиран единствено довод за „невалидност на апорта”, поради неспазване на императивно предвидената в чл. 72, ал. 1 ТЗ форма, недопустимо било в пр-во по иск с правно основание по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ решаващият съд да се позовава на сочената нищожност без да има изрично предявен друг иск по чл. 97, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чиито предмет да е „прогласяване нищожността на акта за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот като апортна вноска”. Въззивното решение е процесуално недопустимо. САС се е произнесъл по иск, с какъвто не е бил сезиран и не се произнесъл по съществото на спора, въведен с онзи иск, който е бил надлежно разгледан от първостепенния съд. В случая не е ставало въпрос за релевиран - по повод на друг иск, /счетен от САС за действителен предмет на делото/ довод за невалидност на апорт, а за ясно и точно формулиран петитум на исковата молба с вх. № 5334/21.ІІ.2008 г.: да бъде признато за установено спрямо ответното [фирма]-С., в качеството му на универсален правоприемник на [фирма]-С., вписването на едно несъществуващо обстоятелство, т.е. такова което не е могло въобще да възникне валидно, а именно увеличение на уставния капитал на последното д-во с непарична /апортна/ вноска на 4/5 ид. части от конкретизиран недвижим имот в[населено място] съответно от 320 000 неденоминирани лева – на 30 656 000 лв. /неденом./. Имплицитно това е означавало САС да се произнесе досежно това извършен ли е бил въпросният апорт в предписаната от чл. 72, ал. 1 ТЗ форма за валидността му (ad solemnitatem) или не. Ноторно е, че искът по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ е инструмент, предоставен на разположение на страната, която твърди несъществуване на вписаното обстоятелство, като целената с него правна последица е прилагане на разпоредбата на чл. 498 ГПК /отм./: „заличаване на съответното обстоятелство”. Следователно единственият иск, с който САС е бил надлежно сезиран, е този с правно основание по чл. 97, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и едва оттам – във вр. чл. 431, ал. 2 и чл. 498 ГПК /отм./: за прогласяване нищожността на процесния апорт, чието вписване по партидата на тогавашното [фирма]-С. датира от 21.ІІІ.1994 г. Ако въобще бе вярно, че първостепенният съд се е произнесъл свръх петитум, както това следва от мотивите на обжалваното въззивно решение, САС би следвало да обезсили решението на СГС и да прекрати исковото производство в частта по иска, който счита, че не е бил предявен. Но претенция за установяване на нищожност на решението на ОС на бившето [фирма]-С. от 1 юни 1993 г. за увеличение на неговия капитал с непарична вноска в действителност не е била предявявана – напротив, тезата на [фирма]-С. е била, че посоченото решение на ОС за увеличение капитала на ООД с непарична вноска е валидно, но поради неспазване на предписаната в чл. 72, ал. 1 ТЗ писмена форма, а именно изменение в дружествения договор на търговеца, апортът се е оказал несъществуващо обстоятелство, отразено в регистъра по партидата на тогавашното [фирма] – С.. В заключение, атакуваното въззивно решение е изградено върху изцяло погрешно интерпретиране от страна на състава на САС на задължителните за съдилищата постановки по т. ІІІ на ТР № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/02 г. досежно принципната възможност да бъде съединен иск за установяване нищожност на решение на ОС, от една страна, с иск за установяване пороци на вписването – от друга. От допустимостта на това обективно съединяване обаче, по никакъв начин не следва, че тези искове не може да се водят самостоятелно от заинтересованото трето лице, след като обстоятелствата, на които те се основават са различни, различен е и предметът им на установяване, но правната последица от уважаване на всеки един от тях е една и съща – заличаване на вписването. С оглед всичко изложено и на основание чл. 293, ал. 4, във вр. чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК, обжалваното въззивно решение ще следва да бъде обезсилено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на С. апелативен съд. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1438 на С. апелативен съд, ТК, 5-ти с-в, от 19.ХІ.2009 г. /с погрешно посочване от САС на годината като 2008-ма/, постановено по гр. дело № 1497/09 г. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на С. апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2