Р Е Ш Е Н И Е № 382 София, 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1832/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения Е. О. М. за възобновяване на внчд № 108/11г. по описа на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено определение от 28.01.2011г. на РС-Русе. В искането на осъдения се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение на закона, като не е приложил разпоредбата на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК по отношение на всички налични осъждания. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира искането за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. Адвокат Т., назначена в качеството на служебен защитник поддържа искането на осъдения М..Счита, че съдът не е анализирал всички осъждания, а само тези посочени в предложението на прокуратурата, с което е бил сезиран. Пледира за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият Е. М. моли за уважаване на искането му за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: По отношение на Е. О. М. са налице двадесет влезли в сила присъди. Първите шестнадесет присъди са били кумулирани с определение № 69 от 04.04.2005г., постановено по нчд № 866/05г. от РС-Русе, влязло в сила на 05.09.2005г., като на основание чл.25, вр. чл.23 от НК са били обособени три групи, с наложени три общи наказания, както следва: -по нохд № 243/97г. по описа на РРС и по нохд № 171/97г. по описа на РРС е определено общо наказание –обществено порицание; -по нохд № 367/99г. по описа на РРС, нохд № 773/99г. по описа на РРС, нохд № 136/99г. по описа на РС-Несебър и нохд № 513/02г. по описа на РРС е определено общо наказание две години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване; -по нохд № 2493/02г. по описа на РРС, нохд № 338/02г. по описа на РРС, нохд № 309/02г. по описа на РОС, нохд № 2709/03г. по описа на РРС, нохд № 974/03г. по описа на РРС, нохд № 269/03г. по описа на РС-Първомай и нохд № 217/05г. по описа на РРС, с общо наказание от седем години лишаване от свобода.Към това наказание е било присъединено и наказанието задължително заселване за срок от две години по нохд № 309/02г. по описа на РОС. С горепосоченото определение е постановено отделно изтърпяване на наказанията по нохд № 2093/01г. по описа на РРС и нохд № 116/01г. по описа на РС-Троян. С определение от 28.08.2009г., постановено по нчд № 844/09г., ОС- Плевен е освободил осъдения М. условно предсрочно от остатъка от общото наказание седем години лишаване от свобода, който е в размер на шест месеца и шест дни, като е определил изпитателен срок от шест месеца и шест дни. Определението е влязло в сила на 07.09.2009г. Впоследствие, след условното предсрочно освобождаване, Е. М. е бил осъден четири пъти, а именно: 1.по нохд № 1355/10г. по описа на РРС, за извършено престъпление на 14.03.2010г., с наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца. Присъдата е влязла в сила на 06.07.2010г.; 2.по нохд № 1483/10г. по описа на РРС, за извършено на 18.04.2010г. престъпление, с наложено наказание от две години лишаване от свобода.Присъдата е влязла в сила на 24.07.2010г.; 3.по нохд № 1166/10г. по описа на РРС, за извършено деяние за времето от 12.12.2009г. до 21.12.2009г., за което му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода.Присъдата е влязла в сила 21.09.2010г; 4.по нохд № 2088/10г. по описа на РРС, за извършено на 13.04.2010г. деяние му е наложено наказание две години и пет месеца лишаване от свобода.Присъдата е влязла в сила на 26.11.2010г. Преди постановяване на присъда по последното дело е била направена кумулация на наказанията по делата описани по-горе под №№ 1 до 3, като е било определено общо най-тежко наказание от пет години лишаване от свобода. На основание чл.70, ал.7 от НК е била приведена в изпълнение неизтърпяната част от наказанието, за което е бил условно предсрочно освободен в размер на шест месеца и шест дни. С определение № 101 от 28.01.2011г., постановено по нчд № 3063/10г., РС-Русе е групирал наказанията по последните четири присъди, като е определил по отношение на осъдения Е. М. едно общо наказание от пет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът е приспаднал изтърпяната част от групираните наказания. Русенският районен съд е постановил отделно изтърпяване при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип на неизтърпяната част от шест месеца и шест дни от наказанието лишаване от свобода по отношение на което е било постановено условно предсрочно освобождаване. С решение № 46 от 21.03.2011г., постановено по внчд № 108/11г., ОС-Русе е потвърдил изцяло горепосоченото определение на РРС. Налице е влязло в сила решение на въззивна инстанция, което не е било предмет на касационен контрол, поради което е сред актовете, подлежащи на възобновяване. Искането е направено в законоустановените срокове, но е неоснователно. При постановяване на акта си, въззивният съд не е допуснал нарушения на закона. Той е възприел за правилни крайните изводи на първата инстанция, но независимо от това е изпълнил задължението си при решаване на въпросите, касателно групирането на наказанията да обсъди всички присъди, без оглед на предходни кумулации. Правилно, окръжният съд е приел, че деянията по последните четири присъди/ по нохд № 1355/10г., №1483/10г., №1166/10г. и № 2088/10г. всички по описа на РРС/ не се намират в условията на съвкупност с нито едно от предходните шестнадесет осъждания. Престъпленията по тези четири присъди са били извършени през 2009г. и 2010г., след влизане в сила на последната по време присъда от шестнадесетте, а именно тази по нохд № 217/05г.-влязла в сила на 08.03.2005г. Нещо повече, те са извършени след постановеното условно предсрочно освобождаване на осъдения, а едно от тях/по нохд № 1166/10г./ е осъществено в неговия изпитателен срок.Съдилищата не са имали основания за преразглеждане въпросите, предмет на определението, постановено по нчд № 866/05г. на РС-Русе, в сила от 05.09.05г., тъй като както беше отбелязано по-горе престъпленията, обсъдени и оценени в него не се намират в условията на съвкупност с тези по посочените четири осъждания.Евентуална неправилност на определението може да бъде отстранена единствено по реда на Глава тридесет и трета от НПК-ТР №3/09г. на ОСНК. Предвид горното, правилно въззивният съд е приел, че по отношение на горепосочените четири присъди са налице основанията на чл.25, вр. чл.23 от НК за групиране на наложените по тях наказания, като общото и най-тежко наказание, което следва да изтърпи осъденият М. е в размер на пет години лишаване от свобода. Не са допуснати нарушения на закона от страна на решаващите съдилища и във връзка с приложението на чл.70, ал.7 от НК. С оглед на гореизложеното, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на производството пред РОС, тъй като последният при постановяване на акта си не е допуснал нарушения на материалния закон. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. О. М. за възобновяване на производството по внчд №108/11. по описа на ОС-Русе Решението не подлежи на обжалване. Председател: О.М. Членове: 1 ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Пламен Томов по нд № 1832/2011 год. Не споделям цялостното отхвърляне на искането за възобновяване на делото. Облекчаването на положението на осъдения беше възможно по отношение на наказанията, наложени по нохд № 116/2001 год. и № 2093/2001 год. Наказанията по двете дела е постановено да бъдат изтърпяни поотделно, вероятно (представено е само извлечение от съдебния акт), защото са наложени за престъпления, за които се е прилагал отменения чл.26 НК (в редакцията му между 1997 и 2002 год.). Междувременно обаче ВКС издаде Т.р. 1/06-ОСНК, с което прие, че след отмяна на чл.26 НК)ДВ, бр.92/02) няма пречка такива наказания като наложените по нохд № 116 и 2093/01 да бъдат групирани по общия ред (по правилата за съвкупностите), стига те да участват в групирането като сбор. Този сбор би могъл да погълне другите участващи наказания, но би могло и да бъде погълнат от някое от тях в по-висок размер. Последната възможност съществуваше и по сегашното дело. Става дума за онази от съвкупностите, формирани по чнд № 866/2005 год., която включва групата на седемте дела, между които и 2493/2002, 217/2005, 339/2002 и 338/2002 год. Престъпленията по посочените четири дела са в съвкупност и с престъпленията по нохд № 116/ и 2093/01, а това позволява сборното наказание за последните (4 м. и 6 м. л.св.) да бъде погълнато, респ. да бъде приспаднато от общото наказание по четирите дела в размер на 7 години лишаване от свобода. С оглед на изложеното смятам за разлика от мнозинството на съдебния състав, че досегашното групиране на наказанията на осъдения трябваше да бъде преразгледано и неправилността му да бъде отстранена в това дело, а не чрез указания да бъде водено друго по реда на глава тридесет и трета от НПК. (Пл.Томов)