Р Е Ш Е Н И Е № 249 гр.София, 17.06.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 294/ 2015 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 272/ 20.02.2015 г., постановено по настоящето дело, по жалба на [фирма] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 17509 от 10.10.2014 г. по гр.д.№ 14201/ 2013 г., с което са уважени предявените от Я. В. К. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 237/ 27.12.2011 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „техник – механик, ревизор вагони” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 1 451,18 лв, а за разликата до пълния предявен размер от 4 585,68 лв осъдителният иск е отхвърлен поради извършено прихващане с вземане на ответника за връщане на неоснователно платени обезщетения в същия размер. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за задължението на работодателя да включи при извършването на подбор работници, чиито длъжности не са съкратени и които имат по длъжностна характеристика контролни и ръководни функции по отношение на работниците, заемащи съкратена от щата длъжност. В установената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика от Върховния касационен съд относно кръга от лицата, които трябва да бъдат съпоставени при извършване на подбор поради съкращаване на щата, отговорът на въпроса е еднозначен: при определяне на този кръг не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Преценката е винаги конкретна, тя се прави с оглед характера и естеството на възложените на съответните длъжности задължения и не зависи от близостта или съвпазението на наименованията им по щата, защото две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции (срв. решение № 282/ 01.09.2011 г. по гр.д.№ 110/ 2010 г., IV г.о., решение № 246/ 23.06.2011 г. по гр.д.№ 1150/ 2010 г., IІІ г.о., решение № 436/ 28.12.2012 г. по гр.д.№ 1086/ 2011 г., IV г.о.). Ако една длъжност е от ръководно естество, а друга е свързана с пряка изпълнителска работа, не може да се приеме, че има идентичност между тези длъжности (срв. решения на ВКС по гр.д.№ 1561/ 2010 г., ІV г.о., гр.д.№ 5829/ 2014 г., ІV г.о.). Не може да се приеме, че не се различават съществено длъжностите и в обратната хипотеза - ако съкратената длъжност е от изпълнителско естество, а за другата са предвидени ръководни функции. В такава хипотеза в кръга на лицата, между които се извършва подбор при съкращаване на щата за изпълнителската длъжност, не се включват работниците, заемащи ръководната длъжност, независимо от идентичността или сходството в наименованията на двете длъжности. В обжалваното решение съдът приел за установено, че преди уволнението работодателят е извършил подбор, при който са оценени всички негови служители, заемащи длъжността „техник – механик, ревизор вагони”, но не са включени служителите на длъжност „техник – механик, ревизор вагони, началник смяна”. От правна страна съдът посочил, че това обстоятелство само по себе си прави подбора незаконен, защото разликата в длъжностите е само относно изпълнителския характер на първата и ръководния характер на втората. Изводът е направен в нарушение на материалния закон (с оглед отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато), защото ако съкратената длъжност е от изпълнителско естество, заемащият я не може да бъде съпоставен с друг работник на длъжност, за която са предвидени ръководни функции. В този случай в кръга на лицата, между които се извършва подбор, не се поставят тези работници, които заемат ръководната длъжност. Налице е основанието по чл.281 т.3 пр.1 ГПК за отмяна на въззивното решение, като спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция (не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия по смисъла на чл.293 ал.3 ГПК). Установено е, че ищецът е работил в поделение на ответното дружество по трудово правоотношение, което е прекратено едностранно от работодателя поради съкращаване на щата. Заемал е длъжността „техник – механик, ревизор вагони” във вагоно-ревизорски участък П.. По щатно разписание на П. Т. п.” – С.на [фирма] от 24.05.2011 г., за същата длъжност в този участък са предвидени общо 56 щата, включително в ревизорските пунктове в Илиянци (където е работил ищеца), В., Ч., И., С. г., К., Я. и П.. В същия участък 9 лица са заемали длъжност „техник – механик, ревизор вагони, началник смяна”. Управителите на [фирма] утвърдили ново щатно разписание на поделението, считано от 04.11.2011 г., в което за длъжността „техник – механик, ревизор вагони” във вагоно-ревизорски участък П., са предвидени 44 щата, а за длъжността „техник – механик, ревизор вагони, началник смяна” не била предвидена промяна. По инициатива на работодателя срещу заплащане на обезщетение били прекратени трудовите правоотношения на десет от работниците, заемащи длъжността „техник – механик, ревизор вагони” във вагоно-ревизорски участък П.. Д. на П. „Т. п.” – С. издал заповед № 722/ 27.12.2011 г., с която наредил да се пристъпи към процедура за извършване на подбор на 46 работници, заемащи същата длъжност, за съкращаване на четирима от тях. Със същата заповед е утвърдена комисия по подбора и критерии за оценяване на съпоставяните работници, в състава на която е включен и свидетелят Е. П. – заместник-директор в поделението. Същият потвърждава при разпита си пред съда, че подборът е извършен на 27.12.2011 г. и че тогава е съставен протокола на назначената от директора на поделението комисия. Оценявани са нивото на изпълнение на работата от страна на съпоставяните работници, професионалните им знания и умения, образованието им и професионалната им правоспособност. Обсъдени били критериите за оценяване по отношение на всеки един от съпоставяните работници, изказвали се всички членове на комисията и били прегледани личните им трудови досиета. При оценяването ищецът К. получил 15 точки, които се явяват трети най- лош резултат от всички съпоставени работници. К. предложила на работодателя съкращаването му, заедно с останалите трима работници с най-лош получен резултат (В. А., С. М. и Н. А.). Работодателят издал предизвестие за прекратяване на трудовия договор с ищеца поради съкращаване на щата и заповед за уволнение на същото основание, връчени на 28.12.2011 г. Така извършеното уволнение е законно. Ищецът го е оспорил със следните фактически твърдения: няма взето от компетентен орган решение за съкращаване на щата; съкращаването не е реално, тъй като същите задължения се изпълняват от друго лице; не е извършен подбор, а представеният по делото протокол на комисията е антидатиран и е съставен с оглед целите на процеса; подборът е незаконосъобразен, защото не е извършен по предвидените от закона критерии и оценяването е извършено формално, както и защото в него не са включени всички лица, заемащи съкращаваната длъжност; при извършване на подбора не са включени работниците, заемащи същата длъжност във Вагоно-ревизорски участък Драгоман. От представените по делото щатни разписания на П. „Т. п.” – С. на [фирма] е видно, че същите са утвърдени от управителите на дружеството и са в сила съответно от 24.05.2011 г. и от 04.11.2011 г. В първото от разписанията за заеманата от ищеца длъжност са предвидени 56 щата, а във второто – 44. С факта на утвърждаването на новото щатно разписание от органните представители на дружеството, 12 от щатовете за заеманата от ищеца длъжност са съкратени. Законът не изисква издаване на някакъв друг формален акт, самото утвърждаване на новото щатно разписание, в което щатните бройки са намалени, съставлява решение за съкращаване на щата. То е взето от компетентен орган и поради това следва да се отхвърлят като неоснователни доводите на ищеца, че няма реално съкращаване на щата. Неоснователен е и доводът, че за изпълнение на задълженията, присъщи на длъжността, от която ищецът е освободен, работодателят е назначил друго лице. От заключението на назначената по делото експертиза се установява, че след извършване на съкращенията работодателят не е назначавал други лица на същата длъжност. Че изпълнението на нейните функции продължава е обяснимо, тъй като на работа са останали 44 работници, които я изпълняват. Това обаче не означава, че с останалите бройки щатът не е реално съкратен. Твърдението на ищеца, че работодателят не е извършил подбор, се опровергават от приетите по делото писмени доказателства, а твърдението му, че тези доказателства са антидатирани, се опровергават от показанията на свидетеля П.. Що се касае до доводите, че подборът е незаконосъобразен, защото не е извършен по предвидените от закона критерии, те също са неоснователни, тъй като всички критерии, обективирани в протокола и потвърдени при разпита на свидетеля П., се свеждат до образованието, правоспособността и възможностите на работниците да се справят с възложената работа. Това са именно визираните в чл.329 КТ критерии и работодателят не ги е разширил недопустимо, както се твърди в исковата молба. Д. на ищеца, че подборът е незаконен, защото при извършването му не са включени лицата, заемащи длъжността „техник – механик, ревизор вагони, началник смяна”, следва да бъде отхвърлен по съображенията, изложени в отговор на материалноправния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато. Видно от представените по делото длъжностни характеристики, длъжността „техник – механик, ревизор вагони, началник смяна” е ръководна, на нея са подчинени както длъжността „техник – механик, ревизор вагони”, така и „стрелочник” и „маневрен”. Същата има функции по организация и контрол на цялостната дейност на тези лица по време на смяната за осъществяване на технологичния процес при обработване на влакове. Длъжността „техник – механик, ревизор вагони” няма такива ръководни, а има само изпълнителски функции. Двете длъжности се различават съществено и заемащите ги лица не могат да бъдат съпоставени, поради което не води до незаконосъобразност на подбора невключването в него на заемащите длъжността „техник – механик, ревизор вагони, началник смяна”, която не е съкратена. В решение № 306/ 09.10.2013 г. по гр.д.№ 1851/ 2013 г., ІV г.о. е прието, че подбор по чл.329 КТ следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а измежду работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата. Обособена структура в предприятието на работодателя е не само териториално обособено звено или звено, което е отделено финансово-икономически (отделен източник на приходи, отделна разходна сметка), но и всяко образувание, което е обособено в организационно-управленската структура на предприятието, каквито са отделните отдели и цехове. Въз основа на аналогични съображения е постановено и решение № 51/ 10.02.2014 г. по гр.д.№ 3726/ 2013 г., IV г.о. (с препращане към друга обвързваща практика, имаща отношение към същия въпрос). Ето защо неоснователно ищецът поддържа, че в подбора е следвало да бъдат включени лицата, заемащи същата като съкратената длъжност, но в друг Вагоно-ревизорски участък. Подборът се извършва в рамките на съответното обособено структурно звено на работодателя, а видно от представените щатни разписания, отделните Вагоно-ревизорски участъци се явяват такива звена. Налице са писмени и гласни доказателства за съответствие на поставените при подбора оценки с действителните качества на съпоставените работници. Действително, сам по себе си протоколът за подбор не може да установи това обстоятелство. Обсъден в съвкупност с показанията на свидетеля П. обаче, той води до еднозначен фактически извод. Смисълът на документирането на подбора е, че ако съставителите на протокола не си спомнят точно всички обстоятелства, достатъчно е да потвърдят участието им в издаването на документа и да посочат по какъв начин са узнали съответните факти (решение № 295/ 15.10.2013 г. по гр.д. № 14/ 2013 г., ІV г.о.), без да е необходимо да ги възпроизвеждат. В случая свидетелят П. е посочил по какъв начин са оценявани съпоставяните работници, участието в обсъжданията на всички членове на комисията и източниците на информация за техните умения, квалификация и ниво на изпълнение на работата. Затова съдът приема за доказано, че оценяването на ищеца съответства на действителните му качества. Тъй като не се установи нито едно от основанията, на които ищецът оспорва уволнението, искът за установяване на незаконността и за отмяната му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, а на ответника да бъдат присъдени направените в производството разноски. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Софийски градски съд № 17509 от 10.10.2014 г. по гр.д.№ 14201/ 2013 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Я. В. К., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], против [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], искове по чл.344 ал.1 т.1 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 237/ 27.12.2011 г.; по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „техник – механик, ревизор вагони”; и по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 585,68 лв. ОСЪЖДА Я. В. К., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], 1 065,42 лв (хиляда и шестдесет и пет лева, четиридесет и две стотинки) разноски и юрисконсултско възнаграждение за производството в трите инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: