Ключови фрази
възстановяване правото на собственост * доказателства * земеделски земи * установяване право на собственост към минал момент * право на строеж

РЕШЕНИЕ

                    РЕШЕНИЕ

 

N 88

 

София, 17.20.2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на 9 февруари две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

 

 

при секретар Даниела Н. ва изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3296/2008 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. П. , С. С. В., В. С. П., Р. И. Д. и С. И. А., всички със съдебен адрес С. П. от с. Г. срещу решение от 19.03.2008 г. по гр. д. № 1166/2007 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 03.09 2007 г. по гр. д. № 166/2006 г. на районен съд Самоков, с което е отхвърлен предявен от касаторките срещу М. С. , починала в хода на процеса и заместена от наследницата й К. И. Н. , установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ като недоказан.

С определение от 01.04.2009 г. тричленен състав на ВКС е допуснал касационна проверка на въззивното решение поради наличие предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като решението е постановено при прилагане на съществена процесуална норма в противоречие на задължителната практика на ВС на РБ и ВКС. Съдът е пристъпил към постановяване на решението преди делото да е било напълно изяснено от фактическа страна.

Като основание за касиране на решението се поддържа, че съдът необосновано е приел, че ищците не са доказали идентичност на имотът, предмет на исковата молба, който е бил внесен от наследодателят им в кооперативното стопанство, с възстановения на ответниците по иска.

След проверка на решението по въведените основания за касиране Върховният касационен съд, тричленен състав на І г. о. намери касационната жалба за основателна по следните съображения:

Касаторите, ищци по иска, са поддържали, че наследодателят им С. Я. е бил собственик на ливада с площ от 1 дка, в землището на с. Г. на основание договор за покупко- продажба, за който е съставен н. а. № 78, т. І, н. д. № 104/43 г. В договора имотът е индивидуализиран с местност – „З” и със съседи: Йорданка П. и Н. П. и път.

От фактическа страна е установено, че част от имота на наследодателя С след включването му в ТКЗС е включен в строителните граници на населеното място и тя участва в образуването на парцел ****аписан като общински. За този парцел **** отстъпено право на строеж в полза на лицето М. П. , който го е реализирал с построяване на жилищна сграда. С решение на ОСЗГ на касаторите е възстановен имот № 72 по плана за земеразделяне, а на ответниците имот № 6* приета техническа експертиза изпълнена въз основа на проверка в кадастралните планове от 1958 г., 1981 г. и събраните гласни доказателства е направен извод, че имот № 62 съответства на частта от имота на наследодателя на касаторите останал извън регулация.

Въззивният съд е приел, че ищците не са провели пълно и главно доказване за установяване идентичността на притежавания от наследодателя им имот с възстановения на ответниците и въз основа на това е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен.

В приетите две технически експертизи вещите лица не са конкретизирали с какъв пл. № са били заснети имотите на наследодателя на касаторите и този на наследодателя на ответниците в кадастралните планове от 1958 г. и 1981 г. Не им е било възложено след съобразяване местонахождението на имотите на страните и съседите, с които е индивидуализиран този на наследодателя Я и след съпоставяне и с плана за възстановяване на земеделски земи в съществуващи реални граници, да уточнят кой от имотите № 62 или № 72 е естествено продължение на притежавания от наследодателя С имот. В нарушение на чл. 157б ГПК отм. съдът не е формулират прецизно задачата на допусната експертиза, което е довело до постановяване на решение преди делото да е било напълно изяснено от фактическа страна. Игнорирана е напълно без да се излагат мотиви за това експертизата изпълнена от в. л. Иван Т. – л. 88 от гр. д. № 166/2006 г. на Самоковски РС.

Това налага изслушване на допълнителна техническа експертиза, което е основание по чл. 293, ал. 3 ГПК след отмяна на решението делото да се върне отново на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение от 19.03.2008 г. по гр. д. № 1166/2007 г. на Софийски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.