Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 591   София, 02.03.2010 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  съдебно заседание   на втори ноември, две хиляди и девета година, в състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                                                                                         ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА                            при участието на секретаря Теодора Иванова                       изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 3334/2008 г.                           Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. Д.,с. Момчиловци, област С. , срещу въззивно решение от 29.05.2008г. по гр.дело № 276/2008г. на Смолянския окръжен съд. С определение от 30.12.2008г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК поради наличие на противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос относно съществуването или несъществуването на спорното право във връзка с приложението разпоредбата на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ и доказателствата, с които се установява правото на собственост върху претендираните от ищеца гори, в т.ч. съотношението между списъците на горопритежателите към 1938г. и декларациите за притежаваните гори към 1949г. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касация О. с. „Земеделие”- С. оспорва жалбата. Останалите ответници по касация не изразяват становище. Ответникът по касация О. с. „Земеделие”- С. оспорва жалбата. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното: С обжалваното решение на Смолянския окръжен съд е оставено в сила решение от 26.02.2008г. по гр.д. № 486/2007г. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Т. Д. иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за гора с площ 24.747 дка в ревир «Хаджийско», землище на с. М.. Въззивният съд е приел от фактическа страна,че на наследниците на К. Д. Ш. е възстановена със съдебно решение собствеността върху част от имота в ревир «Хджийско» с площ от 5,931 дка въз основа на отразеното в емлячния регистър от 1949г. Правото на собственост, основано на по-рано съставени писмени доказателства върху по-голяма площ – 30 дка, не е доказано. След като наследодателят е декларирал имот в ревир „Х” по ЕР през 1949г. с площ 5,931 дка, то такава е била площта към този момент и за разликата правото на собственост е напуснало патримониума му. В приложените съдебни решения, обосновали допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1,т.2 ГПК по иск с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ относно гори в същата местност е приета доказана материалноправна легитимация на ищеца въз основа на стопанска карта и списъци на горопритежатели по данни към 1938г., въпреки недекларирането на имота към 1949г. Застъпено е становище, че стопанските карти и списъците към тях, преценени с помощта на лесотехническа експертиза, са доказателства по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ. Недекларирането на имота към 1949г. не обосновава извод за отчуждаване на правото на собственост при липса на данни за това. Настоящият съдебен състав приема следното : За успешното провеждане на иска с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ следва да се установи принадлежността на правото на собственост върху заявените за възстановяване имоти, попадащи в приложното поле на закона, към момента на одържавяването им. Законодателят е разпоредил доказването правото на собственост да става с писмени доказателства : нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба,съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверения за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях, както и други писмени доказателства, допустими по ГПК. Силата на писмените доказателства се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където са съставени – чл.142 ГПК /отм./. Без значение е към кой момент е установено притежанието на имота, тъй като веднъж придобито, правото на собственост не се губи, освен ако не е установено, то да е отчуждено. По основателността на жалбата. Правото на възстановяване на собствеността върху гори, съгласно чл.3,ал.1 ЗСВСГЗГФ се възстановява на български физически или юридически лица, от които те са били отнети, или на техните наследници и правопремници. Ищецът се е позовал на списък на горовладелците, които притежават частни гори и стопанска карта за ревир „Х” като допустими писмени доказателства по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ, поради липса на съставен нотариален акт, договор или съдебен акт. По делото са били представени стопанска карта на същия ревир „Х” и извлечение на списък на горопритежателите на ревира, издаден от Централен държавен архив, фонд №8к, опис №4, архивна единица № 5* лист № 91. От приетата лесотехническа експертиза е било установено, че списъкът е съставен към 23.11.1938г. от служител при ГПК „К”, с. М. в изпълнение на специален бюлетин на Отделение за г. към МЗДИ. По преписката, по която на ищеца в качеството му на наследник на К. Ш. е признато правото на собственост и е възстановена гора в ревир ”Х” върху 5,931 дка, правото на собственост е установено с подадена от наследодателя декларация от 1949г. за 5,8 дка в „Х”. Основателни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическите данни по делото не са обсъдени от въззивния съд. Не са изложени никакви съображения дали документите от ЦДА са годни да установят принадлежността на правото на собственост към релевантния момент и каква е доказателствената им сила, както и дали са част от съдържащата се в държавен архив преписка по фонд 8к, архивна единица № 5* опис №4. С оглед формиране на релевантни фактически и правни изводи въззивният съд е следвало да извърши проверка на всички съдържащи се в преписката относими документи, а след това и преценка на доказателственото значение на процесните списъци като установи в каква връзка са издадени, както и компетентността на съставителя съобразно общите и специални нормативни актове, действали към момента на съставянето им /Закон за г. и Закон за продаване на някои държавни гори в С. околия -ЗПНДГСО ДВ бр.247/1923г./, основанието за тяхното съставяне и да направи извод дали са съставени от длъжностно лице, овластено по закон да удостоверява релевантни права или не. В тази връзка и с оглед разпоредбите на чл.3,ал.2 и 3 ЗВСГЗГФ въззивният съд е следвало да установи, вкл. и с допълнителна експертиза, дали списъците касаят земи по §3 ЗИД ЗПНДГСО, нормативно определени само за кооперативно стопанисване. Оттук и след установяване, че към определен момент наследодателят е притежавал права на собственост, то последващата декларация от 1949г. следва да се прецени с оглед данните, дали са осъществени юридически факти, които да имат за последица промяна в титуляра на правото. В тази връзка следва да се съобразят и разпоредбите на Указ № 573 на президиума на ВНС от 28.05.1949г. относно реда за включване на укритите имоти в държавния поземлен фонд. Едва след това следва да направят самостоятелни изводи дали събраният по делото доказателствени материал в своята съвкупност установява твърдените от ищеца права в претендирания обем. Неизясняване на делото от фактическа страна и липсата на изложени съображения по посочените въпроси води до порочност на изводите на въззивния съд относно неоснователността на иска поради липса на материалноправна легитимация за ищеца. Те са изградени при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложеното налага извод за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е повлияло на правилността на решението. Това налага касиране на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение от 29.05.2008г. по гр.дело № 276/2008г. на Смолянския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1. 2.