Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 52   София, 02 април  2008 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и девети януари ........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Румен Ненков ......................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ..................................                                   ..Севдалин Мавров ...............................            при секретар  .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .................................. КНОХД № . 319 . / . 08 . год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на: адв. С адв. Петър П. – защитници на подсъдимия М; адв. Ж повереник на гражданските ищци и частни обвинители В. и С. К. , жалба от самите тях и жалба от адв. Н повереник на гражданската ищца и частен обвинител А. К. Александрова, действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетния М. А. , против решение № 173 от 04.04.08 год., постановено по ВНОХД № 214/08 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда на Окръжен съд – гр. М., постановена по НОХД № 111/07 год. С жалбата от страна на подсъдимия се визират всички касационни основания по чл. 348, ал.1 НПК. Алтернативно се иска: да се измени решението, като се приложи закон за по-лекото наказуемо престъпление по чл. 122, ал.2 НК; или да се намали наложеното наказание по чл. 119 НК; или да се отмени съдебния акт и делото да се върне за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство. В гражданскоосъдителната част се иска да се намалят присъдените обезщетения за неимуществени вреди по отношение на всички ищци. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Адв. Калчева обжалва решението като „неправилно” и незаконосъобразно в наказателната и гражданската му част. Иска в първата му част на осн. чл. 354, ал. 3 НПК да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, а на осн. чл. 354, ал.2, т.5 НПК да се измени, като изцяло се уважат гражданските претенции на К. със законните последици. Интерпретирайки по житейски начин фактите по делото, В. К. и Сл. К. в качеството си на честни обвинители и граждански ищци намират, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 115 НК. Искат справедлив съдебен акт. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Адвокат Александрова обжалва решението в наказателната и гражданската му част. Счита, че е незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а присъдените обезщетения занижени. Моли да бъде изменено решението, като се преквалифицира деянието по чл. 115 НК, а гражданските претенции се уважат в пълен размер със законните последици. По делото представя и писмени бележки. Същата и г-жа А. К. – Александрова не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира, че жалбите на останалите страни спрямо наказателноосъдителната част на решението са неоснователни. Пледира за изменение на съдебния акт в гражданската му част с увеличаване на размера на присъдените обезщетения. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид постановения съдебен акт, доводите на страните, сочените основания за касационна проверка и направените искания, намира жалбите за НЕОСНОВАТЕЛНИ. С присъда от 30.01.08 год., постановена по НОХД № 111/07 год. по описа на Окръжен съд – гр. М., подсъдимият М от гр. М. е признат за виновен в това, че на 13.06.05 год. в гр. М. е причинил по непредпазливост смъртта на С. А. , чрез използване на огнестрелно оръжие, поради което и на осн. чл. 122, ал.2 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 115 НК. Признат е за виновен и в това, че през периода 30.05.05 год. до 13.06.05 год. в гр. М. държал огнестрелно оръжие – сигнално – газов пистолет марка „Комбат” – 9 мм. с фабр. № 9* пригоден за стрелба с бойни патрони, както и два броя бойни патрони – 9 мм., без да има за това надлежно разрешение, поради което и на осн. чл. 339, ал.1, пр. 2 и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година и ШЕСТ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 НК е определено едно общо наказание в размер на ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, които на осн. чл. 46, б. „а” ЗИН да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим, като на осн. чл. 59, ал.1 НК е приспаднато предварителното му задържане. Н. е осъден да заплати на А. К. – Александрова сумата 20 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на съпруга й А. , ведно със законните последици и разноски по делото и на същата в качеството й на майка и законен представител на малолетния М. А. сумата 35 000.00 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на смъртта на баща му, ведно със законната лихва от деня на увреждането, като гражданските искове са отхвърлени като неоснователни до пълния им предявен размер съответно от 30 000.00 лв. и 50 000.00 лв. Подсъдимият е осъден да заплати на В. К. и Сл. К. по 15 000.00 лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина им, ведно със законната лихва, считано от 13.06.05 год. до окончателното им заплащане, както и разноските по делото, като в останалата им част над уважените размери до сумата от по 25.000.00 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни. Н. е осъден да заплати разноските по делото и съответната държавна такса. С решението на САС присъдата е изменена. В атакуваната му част, съдът е преквалифицирал извършеното от Н. от престъпление по чл. 122, ал.2 НК в токова по чл. 119, вр. чл. 115 НК, признавайки го за виновен в това, че на 13.06.05 гад. в гр. М., при превишаване пределите на неизбежната отбрана, умишлено е умъртвил С. А. Наложил му е наказание лишаване от свобода в размер на ЧЕТИРИ години и ШЕСТ месеца, което е определил на осн. чл. 23, ал.1 НК като общо между определеното по чл. 119, вр. чл. 115 НК и наложеното за престъплението по чл. 339, ал.1 НК. Постановил е първоначален ОБЩ режим на изтърпяване. Потвърдил е присъдата в останалата й част, като се е произнесъл и по разноските по делото. В рамките на своята компетентност ВКС на първо място извърши проверка по доводите на частните обвинители В. и С. К. и адв. Н повереник на А. К. Александрова по законосъобразното формиране на вътрешното убеждение на съдилищата относно релевантните за решаване на казуса по същество фактически обстоятелства. В тази насока не се констатират противоречия в действията на двете съдебни инстанции с основните принципи по чл. 13 и 14 НПК. Те в пределите на своята компетентност са взели всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в закона. Взели са своето решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнили са и задължението си по чл. 305, ал.3 НПК. При наличните противоречия в доказателствените материали са изложили убедителни съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Стигнали са до напълно идентични изводи относно действията на участниците в случилото се на 13.06.05 год. в гр. М.. По жалбата на адв. В адв. Петров – защитници на подсъдимия Н, се акцентира на „допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила”. Визират се две. Едното е свързано с „избор на прокурор” от страна на сем. К. . Второто е във връзка с предубеденост на водещия разследването, довело до самоотвод, който не е бил приет от наблюдаващия прокурор. Същите доводи са били изтъкнати в становището на защитата при решаване на въпроса по хода на делото при първоинстанционното му разглеждане. Законосъобразно и обосновано съдът ги е оставил без уважение и не е прекратил съдебното производство по делото /л. 70-71/. Мотивирал се е с разпоредбата на чл. 288, ал.1 НК, процесуалното поведение на участниците в досъдебното производство и нереализирано право на отвод от страна на защитата. Върховният касационен съд изцяло споделя тези мотиви. От друга страна, към настоящия етап на наказателното производство, всички действия на водещия разследването и прокурора и събраните чрез тях доказателства на досъдебното производство са били проверени в съдебната фаза на процеса при проведено съдебно следствие от двете инстанции по фактите. На базата на приетите за установени едни и същи фактически обстоятелства двете предходни съдебни инстанции са достигнали до различни правни изводи. Окръжният съд е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на чл. 122, ал.2 НК, а САС – състава на чл. 119, вр. чл. 115 НК. Изключително прецизно, изследвайки поотделно и в тяхната съвкупност на базата на събраните по делото доказателства действията на подсъдимия и пострадалия в заведението и извън него и психическото състояние на Н. към момента на деянието, второинстанционният съд е приел, че на инкриминираните дата и място последният, при превишаване пределите на неизбежната отбрана, умишлено е умъртвил А. Със завидна търпимост съдът е направил анализ на всички възможни правни квалификации, независимо дали са сочени от страните, отговаряйки напълно на техните доводи. Обсъдени и съпоставени са от обективна и субективна страна визираните в закона престъпления по чл. 115 НК, 122, ал.2 НК, чл. 118, вр. чл. 115 НК, хипотезите на чл. 12, ал.1, 3 и 4 НК и приетата правна квалификация по чл. 119, вр. чл. 115 НК. Решението за приложението на последната е законосъобразно и в съответствие с теорията и съдебната практика / ПВС № 2-57, ТРВС № 28-60/. Не е необходимо да се изтъкват допълнителни доводи в полза на приетата квалификация. В този смисъл решението е законосъобразно и не е реализирано касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 НПК. Съгласно изменението на присъдата с преквалификация на деянието от престъпление по чл. 122, ал.2 в такова по чл. 119, вр. чл. 115 НК съдът е наложил на подсъдимия Н наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода. При определянето му по размер е взел предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, осъщественото самопризнание и проявеното разкаяние, младата му възраст и характеровите особености. Като отегчаващи такива са отчетени безотговорното му и лекомислено отношение към установения обществен ред и ценностна система, демонстрирано с извършеното престъпление и по чл. 339, ал.1 НК, и прецененото като доминиращо утежняващо вината поведение на Н. след извършване на престъплението, характеризиращо се с пълно безразличие по отношение на извършеното и съдбата на простреляния А. От защитата не се изтъкват други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат намаляване на размера на наложеното наказание. Посоченото съпричиняване на вредоносния резултат е отчетено от законодателя в санкционната част на разпоредбата на чл. 119 НК в сравнение със същата част на престъплението по чл. 115 НК. Ето защо не следва да се взема предвид и като смекчаващо отговорността обстоятелство по извършеното престъпление извън характера и интензитета на нападението. При тези съображения наложеното на Н. наказание за извършеното убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана не е явно несправедливо. Както от страна на подсъдимия, така и от страна на гражданските ищци се атакува решението в гражданскоосъдителната му част. В тази насока, нито пред въззивния съд, нито пред настоящата инстанция се навеждат доводи, които не са взети предвид от предходните съдебни инстанции, и които да са от естество да окажат влияние върху размерите на присъдените обезщетения. От защитата се навеждат доводи за поведението на А. в инкриминираната нощ и съществуващо напрежение между него и родителите му. Точно поведението на пострадалия, съобразно приетата нова квалификация на деянието, е основната причина, поисканите обезщетения да не са уважени в пълен размер. От друга страна, неодобрението от страна на родителите на А. на сключения от него граждански брак и възникналото напрежение от това, не игнорират търпените от тях болки и страдания в резултата на кончината му. В тази насока е недопустимо да се използват доводи, свързани с личните възприятия и усещания на свидетелката А, която е засегната от родителско неодобрение и отхвърлен близък кантакт. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 173 от 04.04.08 год., постановено по ВНОХД № 214/08 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................