1 Р Е Ш Е Н И Е № 37 гр.София, 15 февруари 2010 г. Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Павлина Панова с участието на прокурора Димитър Генчев и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 690/09 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимия А. Р. А. против решение № 367 от 13.10.2009 год. по внохд № 290/09 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата изготвена от адв.П. е на посочените в чл.348 ал.1, т.1-3 НПК касационни основания.Твърди се, че решението е постановено при погрешна интерпретация както на отделни доказателства по делото, така и на съвкупността на всички събрани.Въззивният съд неправилно е кредитирал двете разпознавания по делото извършени от свидетелките Г. и И., след като преди това в полицейското управление са гледали пред компютъра снимки на криминално проявени лица и са разпознали подсъдимия.След като се прави собствен анализ на гласните доказателства по делото се стига до извод, че не е могъл по никакъв начин да извърши деянието, след като по това време и бил пред сградата на ІІ-ро РПУ, за което свидетелстват полицейски служители, майката на подсъдимия, св.К. и А..Искането е за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия по повдигнато му обвинеше.В съдебно заседание защитата поддържа жалбата, като представя и писмени бележки в които доразвива тези доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.Разпознаването е извършено при спазване на процесуалния закон. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № от 17.03.2009 год. по нохд № 7/08 год., Софийски градски съд е признал подсъдимия А. Р. А. за виновен в извършено престъпление по чл.199 ал.1, т.4, вр с чл.198 ал.1, пр.1, вр. с чл.29 ал.1, в.”а” и „б” НК и при условията на чл.54 НК е осъден на пет години и девет месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим. С обжалваното решение присъдата и потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В жалбата се поддържа, че направените от въззивната инстанция фактически изводи за обективната и субективна страна на престъплението, не са подкрепени от доказателствата по делото.По същество в касационната жалба /която е идентична с въззивната/ отново се оспорва достоверността на доказателствата въз основа на които са установени фактическите положения от инстанциите по същество от предмета на доказване.То не подлежи на преобсъждане в касационното производство.Касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, а само проверява приложението на закона в рамките на установените от въззивния съд.Доводите за необоснованост на съдебния акт, чрез различна от защитата интерпретация и игнориране на доказателствените източници в жалбата, са извън обсега на касационната проверка.Може да се уважи такова оплакване само ако касационния съд констатира, че са допуснати съществени и груби нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, в разрез с основните принципи на процесуалния закон и когато фактическите и правни изводи се основават на несъществуващи или изопачени по делото факти и обстоятелства. Не се подкрепя от данните по селото, че изводът за виновността на подсъдимия е направен, след превратно обсъждане на свидетелските показания относно възможността му да извърши престъплението, когато има свидетели, които твърдят, че по време на извършването му е бил пред Районното управление, както и да се яви с други дрехи за краткото време от момента на извършване на деянието, според обвинителния акт и решението на съда.Това не може да се квалифицира като процесуално нарушение, тъй като право на решаващия съд, при наличието на противоречиви доказателства, е да даде вяра на едни, а други да отхвърли.След като и двете инстанции са изпълнили в пълен обем задълженията си по чл.305 ал.3 и чл.309 ал.2 НПК е недопустимо касационният състав да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените източници в насока която удовлетворява защитната теза за невиновност на подсъдимия, поради невъзможност да е извършил инкриминираното деяние.Правилно съдът по същество е отхвърлила тези версия и е приета като защитна, като детайлно и прецизно е анализирал и обсъдил доказателствената съвкупност, и е подчертал категоричността на опровергаващите я доказателства, изцяло подкрепящи обвинението.Апелативният съд сезиран със същото оплакване на стр.9 до 17 от мотивите на решението, след собствен задълбочен анализ на гласните доказателства по делото, е изложил съображенията си защо първоинстанционният съд не може да бъде упрекнат в избирателност и превратната им оценка.Достоверността им е била оценена на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и противоречивост и съпоставяне помежду им.След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение на авторството на деянието, като се приеме, че то е доказано по несъмнен начин.След анализ на гласните доказателствени средства, на които се позовава жалбоподателят въззивният съд е мотивирал обоснован отказ защо ги отхвърля.Изложил е убедителни съображения на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновността на подсъдимия А..Преди всичко те се съдържат в показанията на пострадалата Г. и на свидетелката И., които са видели подсъдимия /по време и след грабежа/, описали поведението му, особени белези като:възраст, височина, коса, белег и облекло и след това категорично разпознали на досъдебното производство и в съдебно заседание.Те се подкрепят от показанията на св.Г. за точното време на проведените два разговора по мобилен телефон с подсъдимия и от приложената по делото разпечатка на тези разговори.На следващо място са показанията на св.А. за времето, когато е оставил подсъдимия пред ІІ-ро РПУ.В тази насока свидетелстват и полицейските служители-св.Г., Ц. и Т., които след получен сигнал за извършен грабеж от Районното еправление и по описанието дадено преди това от пострадалата, се насочили като евентуален извършил към подсъдимия.Всичко това, както и показанията на св.И. и Г. по категоричен начин очертават фактическата обстановка, служеща да изграждане на извод за съпричастност на А. към конкретното престъпление.По изложените в присъдата и решението съображения, разпознаването извършено от св.И. е в съгласие с изискванията на НПК.Видно от данните в протокола и разпита на поемните лица, без колебание категорично е посочила подсъдимия сред представените и лица.В разглеждания случай при проверката на решението, не се установи да е нарушен процесуалният ред за събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност и правилата на формалната логика, поради което не страда от пороците визирани н чл.348 ал.3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане.По повод на подадената жалба пред Апелативния съд, в изпълнение на процисуалните си задължения по чл.107 ал.5 и чл.339 ал.2 НПК, след като е обсъдил направени доводи, съдът мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че съставът на престъплението грабеж не е осъществено от подсъдимия и че са били допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на осъдителната присъда. Възражението на жалбоподателя А. за неправилно приложение на материалния закон се изчерпва с оспорване на авторството му при осъществяне на деянието и доколкото фактите в тази насока са правилно изведени от доказателствената основа, не е налице и касационното основание по чл.348 ал.1, т.1 НПК.Законосъобразно е прието, че при установените обстоятелства от кръга на тези по чл.102 НПК е осъществил състава на престъплението по чл. 199 ал.1, т.4, вр. с чл.198 ал.1, пр.1, вр. с чл.29 ал.1, б.”а” и б. „б” НК, с оглед предходните осъждания на жалбоподателя, квалифициращо деянието му като извършено при условията на опасен рецидив.Поради това не може да бъде удовлетворено искането, както да бъде оневинен за извършеното, така и обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касационното оплакване за несправедливо осъждане на касатора и свързано с искането да бъде признат за невинен, което с оглед на изложеното е неоснователно и не следва да бъде обсъждано.Може само да се отбележи, че при миналите осъждания на жалбоподателя /извън тези които обосновават съставомерното обстоятелство „опасен рецидив”/ и лошите характеристични данни наложеното наказание е дори снизходително. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 367 от 13.10.2009 год. постановено по внохд № 290/2009 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: