Р Е Ш Е Н И Е   № 115   София, 25.06.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година,  в състав:                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                                      ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                                             ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от  съдията Росица Ковачева т. дело №169/ 2010  година   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “И” А. - гр. В. срещу Решение № 219 от 16. ХІ.2009 г. по т.д. № 412/ 2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Решение № 201 от 16.V.2009 г. по т.д. № 221/ 2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е определена начална дата на неплатежоспособността датата 2. ХІІ.2005 г., и е определена дата 29.І.2004 г., с оплакване за неправилност поради съществени нарушения на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд, като е приел, че не е обвързан от посочената от длъжника дата и следва да определи началната дата, като съобрази падежа на вземанията на всички известни в производството кредитори, правилно е отчел, че длъжникът има изискуеми задължения от публичен характер, но по невлезли в сила и обжалвани данъчно - ревизионни актове № 0303205/ 25. ІХ.2006 г. и № 3183/2. ХІІ.2005 г., както и изискуемо задължение от публичен характер по невлязъл в сила данъчен ревизионен акт № 0303882/ 20. ХІ.2006 г. и е допуснал съществено процесуално нарушение, като е определил начална дата на неплатежоспособността датата на най-старото изискуемо и непогасено задължение 29.І.2004 г. Жалбоподателят счита, че съдът е нарушил материалния закон - чл. 110 ЗЗД и е определил дата, основана на вземане, погасено по давност към датата на постановяване на решението. Иска решението да се отмени и делото - да се върне за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и постановяване на валидно съдебно решение. Ответникът по касационната жалба Н. а. по п. - гр. С. с писмен Отговор оспорва жалбата, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните, и като провери правилността на въззивното решение, на което е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: Върховният касационен съд по разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос, релевантен за делото, за началната дата на неплатежоспособността, и по разрешения процесуалноправен въпрос, релевантен за делото, съдържащ се в отказа на съда да назначи исканата от жалбоподателя счетоводна експертиза за установяване икономическото състояние на длъжника към датата, която да се определени за начална дата на неплатежоспособност, което е довело до неправилност на решението, е допуснал касационно обжалване по първия въпрос на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и по втория на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като решението противоречи на решения на ВКС, постановени по тези правни въпроси. Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение за приетата начална дата 2. ХІІ.2005 г. и да определи начална дата 29.І.2004 г., е посочил, че началната дата на неплатежоспособността се определя според най - ранния падеж на неплатено задължение, към която трябва да са налице и всички признаци на неплатежоспособността по чл. 608 ТЗ. Приел е, че към 29.І.2004 г. търговецът не е погасил на най-старото изискуемо задължение в размер на 295 463 лв. към кредитор ”К”, което формира 26% от общата задлъжнялост и че от началото на 2004 г. дружеството е започнало да формира и други задължения, предприело е частични погасявания за обслужване на текущи задължения и така очертаната негативна тенденция е проявена и в непогасяване на три изискуеми задължения в значителен размер - налице са затруднения и невъзможност за погасяване на изискуеми задължения. Определената начална дата на неплатежоспособност 29.І. 2004 г. и приетото, че търговецът е спрял плащанията от началото на 2004 г., е без съдът да е събрал доказателства и да е направил преценка за икономическото състояние на длъжника към този момент. Жалбоподателят АДВ - гр. С. е искал от въззивния съд да назначи експертиза с оглед сочената от него начална дата, като изрично е изложил, че изслушаната в първоинстанционното производство експертиза, не е изследвала коефициентите за ликвидност и автономност на дружеството, които са най- точният показател настъпило ли е обективното състояние на неплатежоспособност и към кой момент, каквато експертиза съдът е отказал. Така въззивният съд е процедирал неправилно по въпроса за експертизата, без каквато е определил началната дата на неплатежоспособността - допуснатото процесуалното нарушение се отразява на правилността на решението, като въпросът за началната дата е решен в противоречие с установената съдебна практика. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., съгласно които, за да се прецени длъжникът оборил ли е презумпцията по чл. 608 ал. 2 ТЗ, установяваща, че неплатежоспособността се предполага, следва съдът да прецени коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, което е от значение за икономическото състояние на длъжника, като обективно състояние. ВКС приема също, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни - т.е. стои изискването за невъзможност за плащане, като действителното икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на събраните затова доказателства, включително изслушване на съдебно-икономическа експертиза. При спорната по делото между длъжника и жалбоподателя НАП - гр. С. начална дата на неплатежоспособността, за да установи началната дата на спиране на плащанията от длъжника, съдът следва да прецени какво е икономическото и финансово състояние на длъжника към всяка от датите, като изследва коефициентите за ликвидност и автономност на дружеството, във връзка с преценката настъпило ли е обективното състояние на неплатежоспособност и към кой момент длъжникът е бил в състояние на неплатежоспособност. Този въпрос е останал неизяснен поради нарушаване от въззивния съд на задължението да изясни въпросите, релевантни за делото, като назначи исканата експертиза. Решението, с което въззивният съд е определил началната дата на неплатежоспособността предвид спиране плащането от длъжника към един от кредиторите, без да съобрази посочените критерии, обуславящи икономическото състояние на длъжника, е в противоречие със съдебната практика по въпроса за началната дата и установяването й. Поради изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 291 т. 1 ГПК, настоящият съдебен състав приема за правилно изразеното в посочените решения на ВКС, в противоречие с които е обжалваното въззивно решение, с което е приета за начална дата на неплатежоспособността датата 29.І.2004 г. - датата на падежа на най - старото изискуемо непогасено задължение на длъжника към един от кредиторите му, без да се изследва икономическото състояние на длъжника, като обективно състояние, въз основа на показателите, които го определят, за да се установи началната дата на спиране на плащанията към кредиторите. Затова въззивното решение следва да се отмени и за изслушване на съдебно - икономическа експертиза за изясняване на изложените въпроси, делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който като събере и обсъди доказателствата, релевантни за началната дата на неплатежоспособността, да определи същата. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА Решение № 219 от 16. ХІ.2009 г. по т.д. № 412/ 2009 г. на Варненски апелативен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: