Р Е Ш Е Н И Е № 57 гр. София, 06 януари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при секретар ..………….…. НЕВЕНА ПЕЛОВА …...……… и с участието на прокурор ………….… ЯВОР ГЕБОВ …….……… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 210/2021 г. по описа на ВКС, трето отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения З. А. И. за възобновяване на НОХД № 413/2020 г. по описа на ОС – гр. Ловеч. В искането на осъдения И. се твърди, че при сключването на споразумението били допуснати съществени процесуални нарушения, които утежнявали правното му положение. Искателят оспорва квалификацията на деянието, в извършването на което се е признал за виновен, в частта по отношение на привръзката с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Позовава се на потвърдено от ВКС решение № 123/20.07.2020 г. по ВНОХД № 128/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което бил оправдан по обвинението деянието му да е било осъществено при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК. В искането се сочи и протокол от 13.07.2020 г. по описа на ОС – гр. Ловеч, в който на трето място от дадените указания било посочено да се изясни по отношение на кои осъждания на И. прокуратурата е приела наличието на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. По тези съображения искателят счита, че съдът незаконосъобразно одобрил атакуваното споразумение, което обуславяло отмяната му. В съдебно заседание осъденото лице З. И. и неговият служебно назначен защитник адв. П. поддържат искането. Защитникът уточнява, че решението на касационния съд по КНД № 643/20 г. е влязло в сила преди датата, когато е било утвърдено споразумението. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Счита, че отразената в свидетелството за съдимост информация не подкрепя аргументите в насока в насока оспорване на квалификацията във връзка с чл. 26 и чл. 29 НК, поради което няма нарушение на материалния закон. В искането не били развити съображения за евентуално нарушение на процесуалния закон и за явна несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С определение № 260002 от 04.11.2020 г. по НОХД № 413/2020 г. ОС – гр. Ловеч (ЛОС), НС, е одобрил на основание чл. 382, ал. 7 от НПК споразумение за решаване на делото между прокурор от ОП – гр. Ловеч и защитника на подсъдимия З. И. адв. Н.. Със споразумението подсъдимият И. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. последно, т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, изр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК – за това, че на 2.11.2017 г. при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, без надлежно разрешително, в [населено място],[жк], в лек автомобил „марка“, рег. [рег.номер на МПС] държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество метамфетамин с нето тегло 10,635 гр. на стойност 265,88 лева и на 2.112017 г. в [населено място], държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество коноп с нето тегло 30 грама със съдържание на активнодействащ компонент тетрахидроканабинол от 1,1% до 9,9% на стойност180 лева, всичко на обща стойност 340,88 лева, както и на 2.11.2017 г. без надлежно разрешително държал прекурсори за производство на наркотични вещества с цел разпространение, както следва: 8,21 гр.ефедрин (псевдоефедрин и лоратадин), 5, 950 л. толуен на стойност 94,80 лева и 0,385 л. солна киселина на стойност 4,58 лева, всичко на обща стойност 99,20 лева, както и материали, предназначени за синтез на наркотично вещество метамфетамин – 244,76 гр. йод, 98,58 грама червен фосфор и 1 900,62 гр. натриева основа, всичко на обща стойност 90,22 лева. За извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. последно, т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, изр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК подсъдимият И. се е съгласил при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да му бъде наложено наказание четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и 20 000 лева глоба. На основание чл. 59 от НК е било приспаднато времето, през което искателят е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 2.11.2017 г. до 12.07.2018 г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение домашен арест, считано от 12.07.2018 г. до 3.05.2019 г., на основание чл. 354а, ал. 6 от НК са били отнети в полза на държавата предметът и средствата на престъплението, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият И. е бил осъден да заплати солидарно с Ц. М. С. направените по делото разноски. Определението на ЛОС по НОХД № 413/2020 г. е влязло в сила на 4.11.2020 г., а искането на осъдения И. за ревизията му по реда на възобновяването е подадено на 24.02.2021 г., поради което ВКС намира, че е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакуваното определение. По същество ВКС намира залегналите в искането за възобновяване възражения на осъдения З. И. за неоснователни. Оплакванията му следва да бъдат разгледани в контекста на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, тъй като с тях се оспорва законността на проведената процедура за решаване на делото със споразумение по реда на глава двадесет и девета от НПК както от гледна точка на правилното приложение на материалния закон, така и в процесуален аспект – с оглед твърдяното нарушение на чл. 382, ал. 7 от НПК. Отговорът на повдигнатите в искането въпроси по необходимост предпоставя преглед на процесуалното развитие на наказателното производство: С присъда № 17 от 25.06.2019 г. на Ловешкия окръжен съд, наказателен състав, постановена по НОХД № 198/2019 г., подсъдимият З. И. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. последно, т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК – за това, че без надлежно разрешително при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив в [населено място], през периода 20.05.2017 г. до 2.11.2017 г. разпространил високорискови наркотични вещества метамфетамин и коноп, като ги продал на лицата С. М., Р. Р. и М. М. и ги предоставил безвъзмездно на лицата Д. Д. и Н. М., а на 2.11.2017 г. в [населено място], ж. к. /квартал/, в лек автомобил „марка“, рег. [рег.номер на МПС] държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество метамфетамин с нето тегло 10,635 гр. на стойност 265,88 лева и на 2.112017 г. в [населено място], държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество коноп с нето тегло 30 грама на стойност 180 лева, всичко на обща стойност 340,88 лева, както и на 2.11.2017 г. без надлежно разрешително държал прекурсори за производство на наркотични вещества с цел разпространение, както следва: 8,21 гр.ефедрин (псевдоефедрин и лоратадин), 5, 950 л. толуен на стойност 94,80 лева и 0,385 л. солна киселина на стойност 4,58 лева, всичко на обща стойност 99,20 лева, както и материали, предназначени за синтез на наркотично вещество метамфетамин – 244,76 гр. йод, 98,58 грама червен фосфор и 1 900,62 гр. натриева основа, всичко на обща стойност 90,22 лева. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК на подсъдимия са били наложени наказания осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 30 000 лева глоба. Било е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест. Със същата присъда е била осъдена и Ц. М. С. за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, като на основание чл. 58а, ал. 4 от НК й е било наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. По жалба на подсъдимия И. против първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 256/2019 г. по описа на Великотърновския апелативен съд (ВТАС), като с решение № 184 от 12.09.2019 г. съдебният акт на ЛОС е бил потвърден. По касационна жалба на подсъдимия е било образувано касационно производство по к. д. № 1169/2019 г. по описа на ВКС, І н. о., като с решение № 20 от 8.04.2020 г. въззивното решение е било отменено в потвърдителната част, касаеща касатора И., и делото е било върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание за отстраняване на допуснати процесуални нарушения при изготвяне на мотивите на съдебния акт в частта за наказанието. След връщането на делото на ВТАС е било образувано второ по ред въззивно производство по ВНОХД № 123/2020 г., приключило с решение № 111 от 18.06.2020 г., с което присъдата на ЛОС № 17 от 25.06.2019 г. по НОХД № 198/2019 г. е била отменена в частта, касаеща осъждането на подсъдимия З. И., и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав в отменената част. С определение по НОХД № 248/2020 г., постановено в проведено на 13.07.2020 г. разпоредително заседание, ЛОС на основание чл. 249, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на прокурора за отстраняване на допуснато отстранимо съществено нарушение на правото на защита на подсъдимия И.. Постановеното определение е било проверено от ВТАС по ВНЧД № 261/2020 г., образувано по частен протест на прокурор от ОП – гр. Ловеч, като с определение № 191 от 12.08.2020 г. е било потвърдено. По внесено от прокурор в ОП – гр. Ловеч предложение за решаване на делото със споразумение по реда на глава 29 от НПК е било образувано НОХД № 371/2020 г., но с определение № 260049 от 19.10.2020 г. ЛОС е прекратил производството по делото и върнал делото на ОП – гр. Ловеч, тъй като подсъдимият И. не се признал за виновен и оспорил правната квалификация на инкриминираното му престъпление. Производството било пак внесено в ЛОС от прокурора с ново предложение за одобряване на споразумение между прокурора и защитника на подсъдимия, като с атакуваното сега пред ВКС определение № 260002 от 4.11.2020 г. по НОХД № 413/2020 г. ЛОС одобрил споразумението на основание чл. 382, ал. 7 от НПК. Одобреното споразумение по НОХД № 413/2020 г. на ЛОС между прокурора К. П. от ОП – гр. Ловеч и защитника на обвиняемия З. И. адв. Х. Н. съдържа съгласие по изброените в нормата на чл. 381, ал. 5 от НПК въпроси. Конкретно по т. 1 от цитираната разпоредба искателят се е признал за виновен да е извършил престъпление с правна квалификация по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. последно, т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, изр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което е бил привлечен в качеството на обвиняем с последното постановление на разследващия орган от 30.09.2020 г. Осъденият неоснователно се позовава на потвърдено от ВКС (с решение № 123 от 22.10.2020 г. по к. д. № 643/20 по описа на ІІ н. о.) решение № 123 от 20.07.2020 г. по ВНОХД № 128/20 г. по описа на ВТАС, с което той бил оправдан по обвинението деянието му да е било осъществено при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК. Предмет на обвинението по това наказателно производство е било друго, различно престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. последно, т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, изр. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, извършено на 3.05.2019 г., като възприетата по него правна квалификация на престъплението не е автоматично приложима и към деянието, предмет на споразумението по НОХД № 413/2020 г. на ЛОС. Също неоснователно искателят счита, че дадените от касационната инстанция указания с решение № 20 от 8.04.2020 г. по к. д. № 1169/2019 г. по описа на ВКС, І н. о., възпроизведени в определението на ЛОС от 13.07.2020 г. за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 248/2020 г., сочат на необходимост от преразглеждане на въпроса за квалификацията на извършеното от подсъдимия И. на 2.11.2017 г. престъпление като продължавано по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК и като опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК. С неговата касационна жалба (по к. д. № 1169/2019 г. по описа на ВКС, І н. о.) въпросът за нарушение на материалния закон въобще не е бил повдиган, като релевираните възражения са били свързани само с претендираната явна несправедливост на наложеното наказание, т. е. жалбоподателят е бил съгласен както с приетата от предходните инстанции фактология, така и с дадената от тях правна квалификация на извършеното деяние. Съответно, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НК касационният съд се е произнесъл само по обжалваната част на въззивния съдебен акт. Както вече бе отбелязано, делото е било върнато от ВКС за ново разглеждане в отменената част от друг състав на апелативния съд за отстраняване на допуснати процесуални нарушения при изготвяне на мотивите на въззивния съдебен акт в частта за наказанието. Констатирано е било, че в разрез с изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК възраженията на жалбоподателя И. не са получили ясен и конкретен отговор, като в частност не е било аргументирано „кои от осъжданията на подсъдимия могат да бъдат отчитани като утежняващ вината фактор при спазване на ограничението, предвидено в чл. 56 от НК“. Все в контекста на разглеждания касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е била изтъкната и липса на мотиви по отношение на отправените от жалбоподателя доводи, свързани със съдебната оценка на инкриминираното количество наркотично вещество, и останалите възражения, касаещи приетите като утежняващи отговорността обстоятелства – завишена степен на обществена опасност на деянието, оказана от подсъдимия съпротива при задържането и др. Извън изложеното, за прецизност следва да се уточни, че по същество доводите на искателя имат резон, защото привръзките с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК са били механично пренесени в постановлението за привличането му в качеството на обвиняем от 30.09.2020 г. от предходно постановление за привличане (от 26.02.2019 г.) и внесения обвинителен акт (по НОХД № 198/2019 г. по описа на ЛОС). Привръзката с чл. 26, ал. 1 от НК е възпроизведена съгласно предишното обвинение на молителя, когато инкриминираната му престъпна дейност е обхващала период от 20.05.2017 г. до 2.11.2017 г., без да се отчете, че с последното постановление З. И. е бил привлечен като обвиняем само за едно деяние, извършено на 2.11.2017 г. По отношение на квалификацията във връзка с чл. 29, ал. 1 от НК действително е следвало да се вземе предвид, че извършеното на 2.11.2017 г. престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. последно, т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, изр. 2 от НК е било осъществено, след като искателят И. е бил осъждан за тежки умишлени престъпления, както следва: на една година лишаване от свобода по НОХД № 76/2000 г. по описа на РС – гр. Ловеч (с присъда от 4.11.2004 г., в сила от 19.11.2004 г.), на лишаване от свобода за срок от осемнадесет години по НОХД № 55/2002 г. на ОС – гр. Ловеч (с присъда от 29.11.2002 г., в сила от 25.102005 г.), на една година и шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 379/2003 г. на РС – гр. Тетевен (с присъда от 29.07.2004 г., в сила от 18.04.2006 г.), на три години лишаване от свобода по НОХД № 591/2005 г. на РС – гр. Ловеч (с присъда от 14.12.2006 г., в сила от 29.12.2006 г.). Наложените наказания за тези отделни престъпления са били групирани при условията на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като е било определено общо наказание от осемнадесет години лишаване от свобода, изтърпяно на 21.04.2017 г. Искателят е бил осъден на шест месеца лишаване от свобода и по НОХД № 6/2002 г., което наказание е било приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК с присъда № 906 от 14.12.2006 г., постановена по НОХД № 591/2005 г. по описа на РС – [населено място], в сила от 29.12.2006 г., било е изтърпяно на 10.06.2007 г. и на основание чл. 30, ал. 1 от НК не се отчита при квалифицирането на деянието като опасен рецидив (по б. „б“ на чл. 29, ал. 1 от НК). Ето защо при сключването на атакуваното споразумение е допуснато формално нарушение на закона при определянето на приложимия наказателен закон, като на основание чл. 382, ал. 5 от НПК съдът е следвало да предложи на страните за обсъждане прецизиран и точен вариант на правната квалификация на извършеното деяние. Специфично обаче за основанието за възобновяване на наказателни дела по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е изискването допуснатото нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК да бъде „съществено“. Като такова в правната доктрина се определя нарушението, което се отразява върху правилността на съдебния акт в цялост, обуславяйки различни изводи по същество от направените от съда. Това означава, че за да се допусне отмяна по реда на възобновяване, не е достатъчно самоцелно да се констатира наличие на някакво нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, а трябва да се изследва и неговото отражение върху законността на самото производство и решението по основните въпроси на делото. В случая пропускът на съда да констатира непрецизността на правната квалификация на инкриминираното престъпление и да я отстрани по реда на чл. 382, ал. 5 от НПК не е довел до утежняване на положението на осъденото лице. Неговото деяние правилно е квалифицирано като извършено при опасен рецидив по по-тежкия състав на чл. 354а, ал. 2, т. 4 от НПК, която разпоредба не диференцира изрично опасния рецидив като такъв по б. „а“ и по б. „б“ на чл. 29, ал. 1 от НК. Добавената излишна привръзка с чл. 26, ал. 1 от НК също не е променила по какъвто и да е начин наказателноправното положение на осъдения, който е бил санкциониран само за деянието, извършено на 2.11.20917 г. Наказанието, което той се е съгласил да изтърпи, е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под специалния минимум, фиксиран в санкционната част на разпоредбата на чл. 354а, ал. 2, т. 4 от НПК, макар да не са били налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. На последно място, с оглед конкретния размер на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода – четири години, същото не се отразява на общата наказуемост на съвкупността от престъпления, за които осъденият И. се е признал за виновен по споразумението № 260002/4.11.2020 г. по НОХД № 413/2020 г. по описа на ОС – гр. Ловеч и съответно е бил осъден на пет години и четири месеца лишаване от свобода с присъда № 5 от 13.02.2020 г. по НОХД № 543/2019 г. по описа на ОС – гр. Ловеч, изменена с решение № 123 от 20.07.2020 г. по ВНОХД № 128/2020 г. на ВТАС, оставено в сила с решение 0 123 от 22.10.2020 г. по н. д. № 643/2020 г. на ВКС. С оглед тези съображения ВКС намери, че при провеждане на процедурата по глава двадесет и девета от НПК не се констатират съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, които да обусловят възобновяване на наказателното производство. Водим от изложените доводи и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения З. А. И. за възобновяване на НОХД № 413/2020 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, НО. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.