Ключови фрази
Частна касационна жалба * недопустимост на иск * прекратяване на производството по делото * Делба * конституиране на страни


3


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 622

София, 30 септември 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 4211/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. С. А. от [населено място] и И. Й. Д. от Б., подадена от пълномощника им адвокат Д. А., срещу определение №1790 от 27.04.2015 г. по ч. гр.дело № 343/2015 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 556 от 24.01.2015 г. по гр. дело № 1706/2014 г. на Благоевградския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по предявения от жалбоподателите иск за делба по отношение на ответницата С. С. В.. Съдът е установил, че тази ответница е починала преди подаването на исковата молба, поради което е недопустимо образуване на производство срещу несъществуващ правен субект. След като не е възникнало валидно процесуално правоотношение по отношение на починалата ответница, то не е допустимо и приемството в процеса по смисъла на чл. 227 ГПК. Ето защо не може да бъдат конституирани нейните наследници като страни.
Според жалбоподателите обжалваното определение е неправилно поради противоречие на процесуалните правила. Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос относно служебното задължение на съда да следи за конституирането на страните по предявен иск за делба в противоречие с практиката на ВКС – определение №436 от 28.09.2010 г. по ч гр. дело №313/2010 г. на ВКС, I г.о и определение №141 от 28.02.2013 г. по ч.гр. дело №1348/2013 г. на ВКС, IV г.о.
Ответниците по частната касационна жалба не са взели становище.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Формулираният въпрос в приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване е обусловил изхода на делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Страни в производството по съдебна делба трябва да бъдат всички участници в имуществената общност, които са задължителни другари. Съдебната делба е недопустима, ако в нея не участва някои от тях. Според даденото задължително тълкуване на закона в т. 6 на ТР № 1/2013 г. по тълк. д. 1/2013г. на ОСГТК на ВКС задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК. В настоящия случай първоинстанционният съд е констатирал, че една от ответните страни – задължителен другар по предявения иск, е починала преди предявяване на иска и неправилно е прекратил производството по делото по отношение на нея, без да даде възможност на ищците да посочат наследниците и. Постановеното прекратително определение неправилно е потвърдено от въззивния съд. В изпълнение на служебните си задължения, съдът е следвало да даде указания на ищците да насочат претенцията си срещу всички задължителни другари.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1790 от 27.04.2015 г. по ч. гр.дело № 343/2015 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 556 от 24.01.2015 г. по гр. дело № 1706/2014 г. на Благоевградския районен съд.
ОТМЕНЯ определение №1790 от 27.04.2015 г. по ч. гр.дело № 343/2015 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 556 от 24.01.2015 г. по гр. дело № 1706/2014 г. на Благоевградския районен съд и връща делото на Благоевградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.