2 Р Е Ш Е Н И Е № 86 София, 11.07.2017година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 854/2017 година по описа на ВКС, гражданска колегия, и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 303 г.4 ГПК. Н. А. К. е подал молба вх.№ 8768 от 28.06.2016г. за отмяна на влязлото в сила на 29.03.2016 г. решение на Районния съд С. по гр.д.№ 198/2014г. Поддържа се отменителното основание чл. 303 ал.1 т.4 ГПК поради противоречието на това решение с решение № 34 от 21.01.1993г. по гр.д.№ 1417/1992г. на Хасковския окръжен съд. Ответниците са подали отговор в срока по чл. 306 ал.3 изр.2 ГПК, в който изразяват становище, че молбата за отмяна е неоснователна. Молбата за отмяна е приета за допустима с определението по чл. 307 ГПК поради спазване на формалните изисквания на чл. чл. 305 и чл. 306 ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: На основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК подлежат на отмяна влезли в сила противоречиви решения, постановени по дела , по които е налице пълно тъжество - разгледан е правен спор, по който страните, основанието и петитумът са еднакви. По начало чл.299 ал.1 ГПК забранява да се пререшава правният спор като повторно заведеното дело подлежи на прекратяване служебно от съда. Когато тази процесуална разпоредба не е спазена, заинтересованата страна може да поиска отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.4 ГПК на влезлите в сила решения като в този случай целта на отмяната е не да се обезсили по-късно заведеното дело, решението по което е подлежало на прекратяване, а да се отмени неправилното решение. Кое е неправилното решение преценява съдът по отмяната, без да е обвързан от искането на молителя. По настоящото дело хипотезата на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК не е налице. С решение № 271 от 16.12.2014г. по гр.д.№ 198/14 г. на Свиленградския районен съд, потвърдено с въззивно решение № 500 от 26.11.15г. по в.гр.д.№ 282/15г. на Хасковския окръжен съд, влязло в сила на основание чл. 296 т.3 ГПК, е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Н. К. и Н. А. К. против М. Н. Г., Р. Н. К., Д. И. К., С. В. Г., Ц. А. Ш., В. Ж. Ш., А. Ж. Ш., М. Г. Х., П. Г. А. и К. В. Х. иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици по наследство и давностно владение на УПИ ХІ-2834, 2890, кв.67а по плана на [населено място]. С влязлото в сила решение Хасковският окръжен съд е приел, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател на страните Н. Ш., бил е отчужден по ЗОЕГПНС и възстановен на основание чл.1 ЗВСОНИ. С нот.акт № 162/93г. наследниците са признати за собственици на процесния имот по наследство и давностно владение, след което са започнали да отдават имота под наем на трети лица и да разпределят получените суми помежду си до 2005г. С нот.акт № 15/05г. С. Н. К. по време на брака й с Н. А. К. е призната за едноличен собственик на имота по наследство и чл.1, ал.1 ЗВСОНИ. С влязлото в сила решение е прието, че имотът е собственост на всички наследници на Н. Ш., както и че единият от синовете му – Ф. Ш. не го е владял по силата на неформална делба и не го е придобил по давност, нито е установено, че С. Н. К. и съпругът й Н. А. К. са завладяли частите на другите сънаследници и са ги придобили по давност. С решение № 34 по административно дело 1417/1993г. на Хасковския окръжен съд не е разгледан спор за собственост между наследниците на Н. Ш.. С решението по това дело е отменен отказът на кмета на [община] да деактува 1/3 ид.ч. от парцели ХІV и ХХ кв.48 кв.48 по плана на [населено място] като е прието, че имотът е възстановен на основание чл.1 ЗВСОНИ и не е държавна собственост. Независимо, че деактуването е постановено от съда по молба на С. Н. К., решението не признава нейни права по отношение на идеалните части, придобити по наследство от нейните сънаследници и не е постановено с тяхно участие. Следователно липсва пълен обективен и субективен идентитет между двете дела, отразен в диспозитивите на решенията. Липсва също така разрешаване по различен начин на правни въпроси, включени в предмета на делата и обусловили крайните изводи на съда. По изложените съображения, не е налице фактическият състав на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК и молбата за отмяна е неоснователна. При този изход на делото на ответниците К. В. Х. и С. В. Г. следва да се присъдят на основание чл. 78 ал.3 ГПК направените разноски за производството по отмяна в размер на по 500 лв., представляващи платено възнаграждение по договори за правна защита от 20.11.2016г. и поискани с отговора на молбата за отмяна. На адв. Д. Г. А. от АК Х. сл. адрес [населено място], Х., [улица], ет. 2 като процесуален представител на М. Н. Г., Р. Н. К., Д. И. К., Ц. А. Ш., В. Ж. Ш., А. Ж. Ш., М. Г. Х. и П. Г. А. следва да се присъди адвокатски хонорар общо в размер на 4000 лв. на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. чл. 9 ал.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2004г. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. А. К. вх.№ 8768 от 28.06.2016г. за отмяна на влязлото в сила на 29.03.2016г. решение на Хасковския окръжен съд № 500 от 26.11.15г., постановено по в.гр.д.№ 282/15г. с което е потвърдено решение № № 271 от 16.12.14г. по гр.д.№ 198/14 г. на Свиленградския районен съд поради противоречие с решение № 34 от 21.03.1993г. по гр.д. № 1417/1993г. на Хасковския окръжен съд. ОСЪЖДА Н. А. К. от [населено място], ул. [улица] да заплати на К. В. Х. и С. В. Г. по 500 лв. /петстотин лева/ на всяка разноски за производството по отмяна. ОСЪЖДА Н. А. К. [населено място], [улица] да заплати на адвокат Д. Г. А. от АК Х. сл. адрес [населено място], [улица], ет. 2 адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/ на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: