4 Р Е Ш Е Н И Е № 240 София, 20.01.2020г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК , ІІІ г.о.в открито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участие на секретаря Райна Стоименова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1023 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, постъпила от ЗКПУ”Дрен -92” [населено място], [община], обл.П. чрез адв.Б. Б. срещу решение № 358 от 6.11.18г.по в.гр.дело № 481/18г.на Пернишкия окръжен съд.С него е уважен предявеният от Д. Г. К., гражданин на Република Гърция против ЗКПУ”Дрен -92” иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за заплащане на сумите 4500 евро и 2870 лв, получени от ответника на отпаднало основание - развален договор за покупко-продажба на житни култури, сключен между страните на 22.11.13г.,ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. С определение № 438 от 16.05.19г.на състав на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните. Съгласно практиката на Върховния касационен съд, формирана в р.125/29.05.12г.по гр.дело № 534/11г.на ІV г.о.; р.126/9.05.11г.по гр.дело № 421/09г.на ІV г.о.; р.№ 447/18.11.11г.по гр.дело № 1964/10г.на ІV г.о. и др., за да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът следва да обсъди в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани; съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, както и доводите, които имат значение за решението по делото. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че през м.ноември 2013г. между страните е сключен договор за продажба на зърнени култури – ечемик и овес,при уговорена цена от 0.36 лв на килограм и приблизително количество – обема на един камион за всяка една от зърнените култури, чрез посредничеството на трето лице – Д. С..На 22.11.13г.ищецът е превел по сметка на кооперацията сумата 4500 евро, а на 25.11.13г.от негово име от С. са внесени още 2870 лв.Прието е,че ответната кооперация не е доказала твърденията си, че за част от сумата е доставила овес, който е бил получен от Д. К..Установено е,че уговореното количество ечемик не е доставено поради това,че не е покрита изцяло цената. Останалата част от сумата в общ размер на 3482 лв, от които 2870 лв, внесени на 25.11.13г.и 612 лв неизползван остатък от направения превод, били върнати на посредника.С нотариална покана рег.№ 797 т.І № 13 от 31.07.15г.на нотариус Б. К. ищецът е отправил изявление до ЗКПУ”Дрен- 92”,че разваля сключения договор и дава срок за връщане на заплатените по същия суми. При тези данни по делото въззивният съд е направил извод, че за купувача по договора е възникнало потестативното право да го развали, тъй като той е изпълнил задължението си за предварително плащане на цената, а ответната кооперация не е доказала да е изпълнила насрещното задължение за доставка и предаване в собственост на стоката, предмет на договора, което и е сторил с нотариалната покана,връчена на 31.07.15г.Според съда платените по банков път суми подлежат на връщане на отпаднало основание, която хипотеза е регламентира от разпоредбата на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.По отношение на внесената от Д. С. сума са изложени съображения, че тъй като плащането е направено от името на ищеца, тя е следвало да бъде възстановена именно на него.Фактът на заплащане в брой на сумата 3482 лв на С. не е погасило задължението на кооперацията, след като няма данни същата да е била упълномощена от купувача да получава суми от негово име.Ето защо, искът по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е уважен и за сумата 2870 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост- основания по чл.281 т.3 ГПК.Касаторът твърди,че въззивният съд не е обсъдил целия доказателствен материал по делото, както и доводите и възраженията му.Поддържа, че по делото не е доказано сключването на договор между страните, а ако се приеме наличието на такъв, кооперацията е изправна страна, поради което не са налице предпоставките на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за присъждане на претендираните суми. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на иска. Ответникът по жалбата Д. Г. К. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери обжалваното решение съгласно чл.290 ал.2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е частично основателна. Неоснователно е касационното оплакване за неправилност на извода на въззивния съд,че между страните е сключен договор за продажба на житни култури чрез посредничеството на трето лице.Договорът за поръчка няма изискване за форма.Възможно е съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато и устно, и с конклудентни действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени средства.В случая е установено,че ищецът е превел по сметка на кооперацията сумата от 4500 евро, а от негово име от посредника Д. С. е внесена още сумата 2870 лв за закупуване на ечемик и овес, поради което правилно е прието наличието на договорно правоотношение между страните.В тежест на ответната кооперация е било да докаже, че е изпълнила задължението си да достави на купувача закупените количества овес, което обстоятелство съдът е приел, че не е установено по делото.Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за уважаване на иска до размер на сумата 4188 евро, представляваща стойността на заплатеното количество овес.Когато договорът за поръчка е развален, връщане на даденото за изпълнение на поръчката се дължи на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД на отпаднало основание.С развалянето на договора настъпва ново правно положение,което поражда задължение за реституция на даденото по него; страните не си дължат изпълнение по договора, а се поражда задължение за възстановят състоянието, предхождащо сключването му и да върнат получените престации, независимо по чия вина е развалянето. Облигационното отношение между страните е отпаднало и всяка от страните е длъжна да върне даденото на отпаднало основание. По отношение на останалата част от претендираната сума в общ размер на 3482, от които 2870 лв, внесени на 25.11.13г.от Д. С. и 612 лв неизползван остатък от направения превод, въззивното решение е неправилно.В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил вътрешните отношения между ищеца и третото лице по мандатната сделка.Упълномощаването може да е с конклудентно действие,с което се приема предложение за сключване на договор за мандат.Установено е по делото,че Д. С. е представлявала ищеца пред ответната кооперация за сключване на сделката,че са имали трайни търговски отношения и по други сделки, че е заплатила е от негово име в брой сумата 2870 лв и е участвала в изпращането на стоката. Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл.284 ал.2 ЗЗД,в изпълнение на задължението по отчетната сделка,довереникът следва да предаде на доверителя всички,което е получил в изпълнение на поръчката – полученото от трети лица и това,което е получил от доверителя си във връзка с изпълнението й.Когато договорът за поръчка обвързва валидно страните и в нарушение на задълженията си по чл.284 ал.1 ЗЗД довереникът не е дал сметка за изпълнението на поръчката на доверителя си,последният разполага с възможността по чл.284 ал.2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка и връщане на всичко получено.Установените факти сочат за мандатно правоотношение между ищеца и третото лице С.,която е приела да извърши правни действия – покупка на зърнени храни.При безспорното обстоятелство по делото,че ответната кооперация е върнала сумата 3482 лв /2870 лв и 612 лв,равняващи се на 312 евро/ на С.,следва да се приеме,че ответната кооперация е погасила задължението си до този размер. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че следва да отмени въззивното решение в частта,с която е уважен искът за разликата над 4188 евро до 4500 евро и за сумата 3482 лв и да постанови друго,с което да отхвърли иска за посочените размери. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първата и въззивна инстанции съобразно уважената част на иска в размер на 1535 лв.Пред настоящата инстанция в качеството на ответник по касация не е направил разноски. Воден от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №358 от 6.11.18 г. по в.гр.дело №481/18 г. на Пернишкия окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е уважен искът по чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД за разликата над сумата 4188 евро до 4500 евро и за сумата 2870 лв., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Г. К. от Р Гърция против ЗКПУ „Дрен 92“ [населено място], Р. община, обл.П. с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за сумата 312 евро /разликата над 4188 евро до 4500 евро/, както и за сумата 2870 лв., платени на отпаднало основание- развален договор за продажби на житни култури, сключен през м.ноември 2013 г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА ЗКПУ „Дрен 92“ [населено място], Р. община, обл.П. да заплати на Д. Г. К. от Р Гърция сумата 1535 лв. /хиляда петстотин тридесет и пет/ разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.