3 гр. д. № 3961/2016 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 238 София, 15.12.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА СВЕТЛАНА КАЛИНОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3961/2016 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Ж. Й. Г. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 324 от 10.03.2016 г. по гр. д. № 200/2016 г. на Варненски окръжен съд. Ответницата по молбата С. Р. Ц. не взема становище по основателността й. С определение от 07.10.2016 г. молбата за отмяна е преценена за допустима и е допуснато разглеждането й по същество. За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното: Решението, отмяна на което се иска, е постановено по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявени от С. Ц. срещу молителя Г., за сумата 3150.00 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на ищцата имот, съставляващ дворно място - УПИ ХХІІІ-127 в кв. 12 по плана на [населено място] и построената в него жилищна сграда на два етажа за времето от 01.03.2012 г. до 12.12.2013 г. – датата на предявяване на иска. С решението искът е уважен до размер на 898.26 лв. Изводът, че молителят е ползвал имота през исковия период, съхранявайки свои вещи, е направен след като при новото разглеждане на иска, след отмяна от ВКС на първоначалното решение на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, към доказателствата по делото е приобщено представено от ищцата саморъчно универсално завещание, изготвено от М. Г., майка на молителя, с което тя се е разпоредила в полза на сина си с цялото свое недвижимо и движимо имущество, което е притежавала. Завещанието е било съставено през 1998 г. и е обявено на 18.08.2009 г. Фактът на ползване на имота чрез съхраняване на собствени вещи е установен и въз основа на съставения между ищцата С. Ц. и Ж. Г. протокол за предаване владението на имота, съставен след сключен между тях на 25.01.2012 г. договор за продажба на имота, от който ищцата черпи права. Молителят поддържа, че по гр. д. № 4029/2014 г. на Варненски районен съд, образувано по предявен от сестра му Ж. Г. иск, е представил завещанието, направено в негова полза от майка му. Поради направено оспорване на неговата автентичност от ищцата Ж. Г. е допусната и приета графическа експертиза, която е депозирана на 26.04.2016 г. Със същата е установено, че завещанието не е написано и подписано от майката на ищеца. Твърди, че това е новооткрито обстоятелство, което ако е било известно на съда, би довело да друг фактически и правен извод по предявения срещу него иск по чл. 59 ЗЗД. Новооткритото обстоятелство е основание за отмяна, когато ако е било известно на съда, тъй би формирал различен правен извод относно основателността на правния спор между страните. За да постанови решението, отмяна на което се иска, въззивният съд е формирал извода си, че молителят Г. е ползвал имота на ищцата в посочения от нея период въз основа на установеното, че е държал в него свои вещи. По отношение на движимите вещи, намиращи се на първия и втория етажи от жилищната сграда, е установено с гласни доказателства, че те са принадлежали на родителите на молителя и сестра му Ж. и се намират в сградата. В този смисъл е и твърдението на молителя, направено в отговора на исковата молба, както и в проведените съдебни заседания на 08.11.2013 г., 20.06.2014 г. и на 24.10.2014 г. Той е заявил, че след смъртта на родителите му, вещите са станали съсобствени между него и сестра му на основание наследствено правоприемство и се намирали в сградата. Заявил е, че е изнесъл някои вещи, които счита за свои, а за останалите няма претенции. Съдът се е позовал и на представеното в производството по отмяна на първоначално постановеното решение по иска саморъчно завещание, с което майката на молителя му е завещала притежаваното от нея движимо и недвижимо имущество. От това е намерил, че съхраняваните в собствения на ищцата имот вещи са изключителна собственост на молителя. Фактът, установен с прието заключение на допусната експертиза, има доказателствено значение само по делото, по което е тя е допусната. Тази експертиза не може да се приобщава и ползва по друго дело. Валидността на частния документ – саморъчното завещание, може да бъде отречена само с влязло в сила съдебно решение. Приета графическа експертиза по друго дело, не съставлява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение. За яснота следва да се добави и това, че с евентуалното установяване нищожност на завещанието не се опровергават установените по делото фактите с гласни и писмени доказателства, относно това, че намиращите се в сградата движими вещи са принадлежали на родителите на молителя и сестра му Ж. и след смъртта им са станали съсобствени между тях на основание наследствено правоприемство и се намират в сградата и към датата на предявяване на иска. При този изход на производството за отмяна и на основание чл. 78, ал.1 ГПК молителят ще бъде осъден да заплати на ответницата по молбата С. Ц. направените от нея разноски за производството, установени с договор за правна помощ от 23.08.2016 г., сключен с адв. Т. Е. от АК- В., в размер на 500.00 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Ж. Й. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 324 от 10.03.2016 г. по гр. д. № 200/2016 г. на Варненски окръжен съд. ОСЪЖДА Ж. Й. Г. от [населено място], [улица], ап. 21 да заплати на С. Р. Ц., от [населено място], [улица] сумата 500.00 (петстотин) лева разноски за производството по отмяна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: