4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 723 С., 20.09.2011 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 658 /2010 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на Ж. Ж. П. от [населено място], [община], Бургаска област против въззивното определение на Бургаския апелативен съд № 93 от 08.03.2010 год., постановено по ч.т.д.№ 44/2010 год.. С обжалвания въззивен съдебен акт е оставена без уважение частната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу разпореждането на БОС от 18.01.2010 год. за връщане на подадената от същия въззивна жалба против решение № 623 от 26. 11. 2001 год., по гр.д.№ 273/2001 год. на Бургаския окръжен съд, като просрочена. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани с редовното връчване на съдебни книжа и съобщения на страните в процеса, поставящо началото на съответния преклузивен срок за инстанционен контрол, поради което се иска отмяната му и връщане делото за администриране на така подадената въззивна жалба и изпращането на Бургаския апелативен съд за разглеждане по същество. В тази вр. частният жалбоподател поддържа, че при липса на редовно връчено му съобщение за постановеното от първоинстанционния съд решение, предмет на предприетото въззивно обжалване, то не е налице основание за приложението на чл. 262, ал.1,т.2 ГПК и като не е съобразил горното въззивният съд е постановил процесуално незаконосъобразно определение. В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Твърдението на частния касатор е, че възприетото от въззивния съд разрешение на обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право, който уточнен от настоящата инстанция, съобразно правомощията и, разяснени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, е свързан с приложението на чл.47 ГПК/ отм./ и чл. 52 ГПК/ отм./ е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, като едновременно с това се разрешава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Като израз на визираното несъответствие със задължителната съдебна практика на касационната инстанция и практиката на отделните съдилища са посочени решение на Конституционния съд на РБ; ППВС № 1/53 год.; определение № 472/16.09.2009 год., по ч.гр.д.№ 401/2009 год. на ІІІ г.о. и определение № 138/ 19.03.2009 год., по ч.гр.д.№ 23/2009 год.. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Основателно е искането за допускане на касационното обжалване. Обстоятелството, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за въведените от законодателя изисквания за известяване на страната в хипотезата на чл. 47, ал.1, пр.2 ГПК/отм./, във вр. с чл.52 ГПК/ отм./, с оглед редовността на връченото на настоящия частен жалбоподател съобщение за изготвения съдебен акт - съществен за изхода на делото, предвид прието въз основа датата на уведомяване на последния, начало на преклузивния срок за въззивно обжалване, обосновава правен извод, че основната главна предпоставка за достъп до касационен контрол, въведена с чл.280, ал.1 ГПК, в случая е доказана. Основателно е и позоваването на селективния критерий по т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК, който настоящият съдебен състав счита за единствено приложим в случая, с оглед разрешения правен въпрос и приложените съдебни актове, в които решенията на Конституционния съд на Р. България, по ноторни съображения, черпени от правомощията на тази съд и мястото му извън съдебната система на съдилищата, не се включват- арг. от т.3 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Налице е твъряното противоречие между даденото от въззивната инстанция разрешение на повдигнатия процесуален въпрос и константната практика на ВКС, нямаща задължителен за съдилищата характер, обективирана и в посочените от частния жалбоподател определения на ВКС: № 138 от 19.03.2009 година по ч. т. д.№ 23/ 2009 год. на първо търговско отделение и № 116 от 04.03.2009 год., по ч.гр.д.№ 80/2009 год. на ІV-то г.о.. С първия от цитираните съдебни актове, постановен в образуваното пред ВКС по реда на 274, ал.1, т.1 ГПК производство е прието, че при констатирана техническа грешка в наименованието, под което търговецът - ЮЛ упражнява занятието си, въззивният съд следва да остави въззивната жалба без движение, с оглед своевременното и отстраняване, съобразявайки обстоятелството, че тази жалба е постъпила в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, аналогичен на чл. 197 ГПК/ отм./, чийто начален момент е този на редовното връчване на първоинстанционното решение, както и че дължимата за въззивното производство д.т. е надлежно внесена. В определението на ІV-то г.о на ВКС е възприето разбирането, че за да е редовно връченото на страната съобщение, то следва да е съобразено с посочения от същата съдебен адрес, когато такъв е налице, а не с този, който е постоянният адрес на същата, като нарушаването на това право на страната да получи съобщенията или призовките си на изрично заявения от нея съдебен адрес, води до нередовност на връчването и то се счита за ненастъпило. Следователно, трайно възприето от касационната инстанция разбиране, изразено в различните разгледани по- горе хипотези е, че за да може връченото на страната съобщение да произведе онези правни последици, които законът свързва към него, вкл. и да постави началото на срока за съответното обжалване пред по- горната инстанция, то трябва същото, като процесуално действие на съда, насочено към известяване на страната за настъпилия по делото конкретен факт / постановеното съдебно решение/, да отговоря напълно на изискванията, предвидени в меродавното за него постановление на закона, т.е. да не е порочно. В случая, видно от данните по делото изпратеното до настоящия частен жалбоподател, като ФЛ- ликвидатор, съобщение за постановеното от БОС решение по гр.д.№ 623/26.11.2001 год. въобще не му е било връчено по предвидения от законодателя ред- чл.46 и сл. ГПК. Неправилно е и позоваването на чл.47, пр. 2 ГПК/ отм./. Направеният отказ за получаване на връченото обявление е от името на ЮЛ - [фирма] / л.18/, който е различен правен субект от ФЛ, посочено в обявлението към същата- Ж. Ж. К., поради което не може да породи правните последици, разпоредени от чл.47, изр.3 ГПК, на които въззивният съд се позовава, дори и да се възприеме становището за ирелевантност на допусната техническа грешка в името на лицето. Отделен в тази вр. остава въпросът, че волеизявлението на страната за отказ да получи връченото и съобщение за постановения от БОС съдебен акт не оформен, съгласно изискването на процесуалния закон- чрез посочване трите имена и адреса на съответния свидетел, доколкото е несъмнено , че „кметски наместник тук”, не е нито име, нито съдържа необходимите за индивидуализация на конкретното лице, данни. Същевременно, при отсъствие на положен подпис от връчителя на съобщението, то явно е, че връчването е било осъществено именно от „кметския наместник”, съчетал по недопустим от закона начин качеството на връчител на документа с качеството на свидетел за реда , по който връчването е осъществено. Касае се до съществено нарушение на процесуалния закон, което само по себе си е достатъчно, за да се отрече редовността на известяването и да се приеме, че от датата на резолюцията за приложението на чл.47, пр.посл. ГПК/ отм./- 31.05.2002 год., е поставено началото на срока за въззивно обжалване за адресата му - Ж. Ж. П.. Процесуално незаконосъобразно е и разбирането на въззивния съд, че допусната техническа грешка във фамилното име на частния жалбоподател е ирелевантна за редовността на призоваването, респ. - на съобщаване решението на първата инстанция. Фамилното име на ФЛ е индивидуализиращ същото белег, поради което непосочването му или невярното му посочване не е несъществен порок на призоваването му, като страна в производството по делото, респ. на известяването му за настъпилия факт на постановено съдебно решение и обстоятелството, че несъответствие във фамилията на настоящия частен жалбоподател е констатирано и при подадената от Ж. въззивна жалба, обосновава единствено правен извод, че по отношение на последната следва да намери приложение процесуалното правило на чл.262, ал.1 ГПК и като не е съобразил гореизложеното въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския апелативен съд № 93 от 08.03.2010 год., по ч.т.д.№ 44/2010 год.. ОТМЕНЯ въззивното определение на Бургаския апелативен съд № 93 от 08.03.2010 год., по ч.т.д.№ 44/2010 год., с което е потвърдено разпореждането на БОС от 18.01.2010 год. за връщане въззивната жалба на Ж. Ж. П. с вх.№ 17109/21.12.2009 год., подадена против първоинстанционното решение на същия съд № 623 от 26. 11. 2001 год., по гр.д.№ 273/2001 год.. ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за администриране въззивната жалба на Ж. Ж. П. с вх. на БОС № 17109/21. 12.2009 год.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: