Ключови фрази
Частна касационна жалба * доказателства за предявяване на иск * установителен иск в заповедно производство * недопустим съдебен акт


3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
С.,25.04.2012 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА


изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 248/2012 година


Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 122 от 27.01.2012г. по ч. гр. д. № 37/2012 г. на Плевенски окръжен съд, с което, след отмяна на определение № 4694 от 09.12.2011 г. по ч. гр. д. № 3393/2011 г. на Плевенски районен съд, е постановено обезсилване на заповед за изпълнение № 2839 от 20.06.2011 г. и изпълнителен лист, издадени по същото дело срещу длъжника С. С. Иванова от [населено място].
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение, като излага подробни съображения срещу извода на въззивния съд, че са налице предпоставките по чл. 415, ал. 2 ГПК за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, предвид непредставянето своевременно в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК на доказателства за предявен иск за установяване съществуването на процесното вземане.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният акт съдържа произнасяне по следните значими въпроси: 1. Основание ли е за обезсилване на заповедта за изпълнение непредставянето в едномесечния срок на доказателства за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК при условие, че искът е предявен в този срок; 2. В какъв срок следва да се представи доказателството за предявен иск и кой е „посоченият срок” по чл. 415, ал. 2 ГПК; 3. Следва ли съдът при даване на писмени указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1 ГПК да указва и срока, в който следва да се представи доказателство за предявен иск. По отношение на първия въпрос се поддържа, че е налице противоречие в практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, а по отношение на останалите въпроси – че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответницата по частната касационна жалба – С. С. Иванова от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за неоснователност на жалбата. Подробни съображения за това са изложени в писмен отговор от 26.03.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да отмени първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането на С. С. Иванова от [населено място] за обезсилване по отношение на нея на издадената в полза на [фирма], [населено място] заповед за изпълнение, въззивният съд, е приел, че в предвидения в закона едномесечен срок банката-заявител не е изпълнила указанията за представяне на доказателства за завеждане на иск за установяване на вземането си срещу посоченото лице, а е представила такива след изтичането на срока.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, но не по посочените от частния касатор въпроси и на поддържаните от него основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Основание за допускане на касационния контрол е служебно констатираната от ВКС в съответствие с правомощията му по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС недопустимост на въззивния акт.
Предмет на сезиращата Плевенски окръжен съд частна жалба е определение № 4624 от 09.12.2011 г. по ч. гр. д. № 3393/2011 г., с което Плевенски районен съд е отказал да уважи искането на С. С. Иванова за обезсилване по отношение на нея на издадената по същото дело заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Този акт, обаче, не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, за които е допустим инстанционен контрол, тъй като, от една страна, същият не прегражда развитието на производството /т. 1/, а от друга страна – в закона липсва изрично предвидена възможност за обжалването му. С оглед на това, подадената срещу него частна жалба е недопустима и не е следвало да бъде разгледана от въззивния съд. Произнасянето по нея има за последица съответно недопустимост на постановеното определение, което налага обезсилването му и прекратяване на производството по въззивната частна жалба.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение


О П Р Е Д Е Л И :


ОБЕЗСИЛВА определение № 122 от 27.01.2012г. по ч. гр. д. № 37/2012 г. на Плевенски окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 37/2012 г. на Плевенски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд за продължаване на производството.

Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: