Р Е Ш Е Н И Е № 439 гр. София, 23 ноември 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Ваня Илиева като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело №757/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 419 и сл. от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на н.о.х.д. № 776/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна. В искането се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал. 1, т. 5 НПК. Твърди се, че при сключване на споразумението са допуснати нарушения на материалния закон и по-точно на разпоредбите на чл. 55, ал. 3 НК и чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. Също така се сочат допуснати от съда съществени процесуални нарушения при одобряване на споразумението, а именно на разпоредбите на чл. 382, ал. 5 и 7 НПК. В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа искането по изложените в него съображения и моли за уважаването му. В пледоарията си излага аналогични доводите на тези, развити в искането за възобновяване. Адвокат И., служебен защитник на осъдения, намира, че са допуснати сочените в искането нарушения и в интерес на осъденото лице е делото да се върне на ново разглеждане на друг състав на окръжния съд. Изтъква, че за да бъде приложена нормата на чл. 55, ал. 3 от НК, основното наказание следва да бъде определено също при условията на чл. 55 от НК. Счита, че не е налице процесуална пречка при връщане на делото, отново да бъде постигнато споразумение с представителя на прокуратурата, което да бъде одобрено от съда. По отношение на режима на изтърпяване на наказанието намира, че трябва да бъде определен строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, която разпоредба е императивна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК актове. Определението на ОС – Варна, с което е било одобрено споразумението, постигнато между осъдения, защитника му и прокуратурата, е влязло в сила, като не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, същото е основателно. В ОС – Варна е било образувано н.о.х.д. № 776/2023 г. по внесено споразумение на основание чл. 382, ал. 1 НПК, сключено по реда на чл. 381 НПК, по отношение на подсъдимия Е. Ж. К. за престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С определение № 60 от 22.06.2023 г., ОС – Варна е одобрил постигнатото споразумение между страните и е прекратил наказателното производство по н.о.х.д. № 776/2023 г., водено срещу подсъдимия Е. К.. По силата на одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на проверка от горните инстанции, осъденият К. е бил признат за виновен за извършени от него престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. За извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, на основание чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 55, ал. 3 от НК страните са постигнали споразумение на осъдения К. да не бъде наложено по – лекото наказание „глоба“, което законът предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода“. За престъплението по чл. 253, ал. 2, вр. ал. 1 от НК на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като отново на основание чл. 55, ал. 3 от НК страните са се съгласили да не му бъде наложено кумулативното наказание „глоба“, което законът предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода“. На основание чл. 23, ал. 1 от НК страните са се съгласили на осъдения К. да бъде наложено най – тежкото от така определените наказания, а именно две години лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване. Постигнато е споразумение и по отношение на веществените доказателства и направените разноски. При одобряване на споразумението съдът е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. На първо място, следва да се посочи, че за инкриминираните на подсъдимия престъпления, са предвидени наказания лишаване от свобода за срок от две до осем години и глоба в размер от пет хиляди до двадесет хиляди лева – за това по чл. 354а, ал. 1 НК и от една до шест години лишаване от свобода и глоба в размер от три хиляди до пет хиляди лева – за това по чл.253, ал. 2, вр. ал. 1 НК. ОС – Варна е одобрил споразумение, с което са наложени следните наказания: две години за престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК и една година за престъплението по чл. 253, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Наказанията са определени при условията на чл. 54, ал. 1 НК.По отношение на предвидените кумулативни наказания „глоба“ е приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК. Недопустимо, в разрез с установените в НК правила за индивидуализация на наказанието, съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, с което двете кумулативни наказания за двете престъпления са определени, едновременно по чл.54 и чл.55 от НК. Тези разпоредби визират различни предпоставки и правила за определяне на наказанието(независимо от текста на чл.381, ал.4 от НПК), като приложението на чл. 55, ал.3 от НК е допустимо само в случаите, в които основното наказание „лишаване от свобода“ е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Съдът е допуснал нарушение и във връзка с определения режим на изтърпяване на определеното по реда на чл. 23, ал. 1 НК общо наказание в размер на две години лишаване от свобода. На л. 157 – л. 160 от досъдебното производство е приложена справка за съдимост на осъдения Е. К.. От нея се установява, че К. е осъждан на лишаване от свобода два пъти, респективно по н.о.х.д. № 4560/2020 г. и н.о.х.д. № 1461/2021 г. – и двете по описа на РС – Варна, като наложените наказания са изтърпени съответно на 10.04.2021 г. и на 07.12.2021 г. При тези данни съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС е следвало да бъде определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на определеното общо наказание, тъй като и двете престъпления – по чл.354а от НК и чл.253 от НК, са умишлени и не е изтекъл срок повече от пет години от ефективното изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода. Обобщено, при одобряване на споразумението, съдът е допуснал горепосочените нарушения на закона – на материалния закон и на ЗИНЗПС. От значение е да се посочи, че в процедурата по Глава двадесет и девета от НПК е налице специфика в ролята на съда. Докато в останалите особени производства, предвидени в Част пета на процесуалния закон, както и в това по общия ред, съдът е длъжен сам да изследва въпросите по чл. 301 НПК и да постанови мотивиран съдебен акт, в производството по цитираната глава на НПК, макар и да е арбитър на правния спор, той само упражнява контрол върху начина, по който са решени въпросите по чл. 381, ал. 5 НПК и то в обсега на правомощията си по чл. 382, ал. 7 НПК. Когато съдът намери, че споразумението не противоречи на закона и морала, го одобрява с определение без да излага мотиви за това. В настоящия случай, одобрявайки споразумението в представения му вариант, съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, касаещи правомощията му чл. 382 НПК. ОС – Варна е следвало на основание чл. 382, ал. 5 НПК да констатира горепосочените законови нарушения и да предложи на страните промени в споразумението, които да доведат до отстраняването на нарушенията. При липсата на съгласие от страните за промяна на споразумението, съдът е следвало да констатира, че то противоречи на закона и да не го одобри. С действията си по одобряване на споразумението, окръжният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон и по – точно на разпоредбите на чл. 382, ал. 5 и 7 НПК. Ето защо, производството по н.о.х.д. № 776/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна следва да бъде възобновено, постановеното определение за одобряване на споразумението и прекратяване на наказателното производство отменено, а делото върнато на ОС –Варна за ново разглеждане. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по н.о.х.д. № 776/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна. ОТМЕНЯ определение № 60 от 22.06.2023 г., постановено по горното дело, с което е одобрено споразумението и е прекратено горепосоченото наказателно производство, водено срещу Е. Ж. К.. ВРЪЩА делото на ОС – Варна за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: