Р Е Ш Е Н И Е
№ 179
гр. София, 17 юли 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ
наказателно отделение,
в публично заседание на тринадесети
април.................... две хиляди и девета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Н.
Цекова............……………………………………в присъствието на
прокурора Ст.
Бумбалова.......…………..…………………..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………………....……наказателно
дело № 156 по описа за 2009 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. В. К. против въззивна присъда № 27/23.02.2009 г. на на Военно-апелативния съд на Република България, постановена по н. д. № 1/2009 г.
С тази присъда Военно-апелативният съд е отменил изцяло присъда № 124/04.12.2008 г. по НОХД № 124/2008 г., с която Софийският военен съд е оправдал подсъдимия К. В. К. по повдигнатото му обвинение по чл. 215 ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че на 25.01.2007 г., около 18.15 ч., в гр. Б., с цел да набави за себе си и А. Н. У. имотна облага, направил опит да спомогне да бъдат отчуждени 160 кг. телекомуникационен нискочестотен кабел за големи разстояния тип ТЗАБ 30Х40Х1. 2, съответстващ на 117. 73 м. на обща стойност 1089. 60 лв., за които предполагал, че са придобити от свидетеля А чрез престъпление, поради което и на основание чл. 215 ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил за срок от 3 години. В тежест на подсъдимия е присъдил направените по делото разноски.
В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, поради което предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба е неоснователна.
Доводите за неправилно приложение на материалния закон са били мотивирани с осъждане за деяние, което подсъдимият не е извършил, тъй като не е действал умишлено, респ. не могъл да предполага, че кабелът, натоварен и доставен в пункта за вторични суровини с неговия автомобил, е бил откраднат от св.синов. До този резултат се е стигнало поради реализиране на съществени процесуални нарушения, изразили се в кредитиране показанията на св. Е. Заявените от него данни, че е снемал писмени обяснения от У. , които той подписал и посочил, че подсъдимият е знаел за произхода на вещите, не кореспондирали на установените от св.синов обстоятелства пред два съдебни състава, че е неграмотен. Освен това писмените му обяснения не са доказателствено средство по НПК, още повече, че срещу него е имало висящо наказателно производство за кражба на същия кабел, което не е било прекратено.
В принципен план възраженията досежно оценката на показанията на св. Д имат своето основание, доколкото от материалите по делото е видно, че на него са му предявявани снетите обяснения на У. и изготвена по този повод докладна, които нямат качеството на доказателствени средства в наказателния процес. От друга страна обаче, показанията на св. Д, който е извършвал проверка по случая с кражбата на кабела, намерен и иззет от автомобила, ползван от подсъдимия, са допустимо доказателствено средство, макар и производно в частта относно преразказа за обстоятелствата около кражбата и поведението на У. и подсъдимия К. Поради това съобщените от него данни са били с косвен характер и оценката им е следвало да се извършва съобразно връзката с основния факт – предмет на доказване, а самите показания са подлежали на оценка за достоверност. По този повод съществени нарушения не се откриват, тъй като данните за това, че кабелът е бил предмет на кражба, в достатъчна степен са били потвърдени от други източници на доказателствена информация, сред които протоколите за оглед, разпитите на поемните лица от въззивния съд и експертните констатации за идентичност между иззетия кабел при огледа на автомобила и частите, от които той се е състоял оригинално. Сред допустимите доказателствени средства със сигурност обаче не са показанията на св. М, също разпитан от въззивната инстанция. Същият е имал процесуално качество по чл. 126 ал. 2 от НПК – технически помощник (вж. протоколи за оглед на л. 16 и 19, т. 1), което е препятствало съгласно чл. 118 ал. 1 от НПК той да бъде разпитван като свидетел. Това обаче е без особено значение, тъй като, както се спомена по-горе, въпросната идентичност между частите от кабела на мястото на кражбата и тези, установени в автомобила на подсъдимия, е била експертно потвърдена от трасологичната и комплексна оценителна експертизи, посочени в мотивите на въззивната присъда.
Следователно, това, че У. е имал участие при кражбата на кабела, е било установено, но следва да се посочи, че не това е главния предмет на доказване в хода на настоящия процес, а дали подсъдимият К с оглед повдигнатото му обвинение е могъл да предполага, че кабелът е бил откраднат. От мотивите на въззивния съд е видно, че оценката по този въпрос не се основава върху показанията на св. Е, а върху обективните данни за времето и мястото на предаване на кабела на вторични суровини, поведението на подсъдимия, възприето от св. А и основно поради вида и количеството на вещите – обгорен телефонен кабел с тегло 160 кг., нарязан на парчета, които са достатъчни да обосноват нужното за състава предположение, че придобиването им е резултат на престъпление.
Като се има предвид, че оценката на доказателствата, включително за тяхната достатъчност за формиране на конкретен фактически извод, е суверенно правомощие на инстанциите по същество, както и това, че в тази насока въззивният съд е изложил своите аргументи и те са убедителни, както и съответстващи на действителното съдържание на допустимите доказателствените източници, то ВКС не намира никакво основание да констатира присъствието на процесуално нарушение, което да е довело и до неправилно осъждане. В тази връзка не е било нужно, а практически това би било недопустимо, да се обсъжда и констатира имало ли е или не кореспонденция между заявеното пред два съдебни състава от св.синов, че той е неграмотен и преразказаното съдържание на неговите писмени обяснения от св. Е с оглед преценката за достоверност на последните. На съпоставка и анализ подлежат само допустими доказателствени източници. Както се спомена, писмените обяснения на У. нямат такъв характер, а отделно от това, оценката, че К. е могъл да формира предположение, че кабелът е краден, не се основава на показанията на св. Д, който е преразказал части от тези обяснения. Извън всякакво съмнение е също, че съгласно чл. 118 ал. 1, т. 1 от НПК У. изобщо не е могъл да има качеството на свидетел, чиито показания съответно да имат доказателствена стойност, като в тази връзка е учудващо цитирането му като такъв в хода на целия наказателен процес срещу подсъдимия К. Материалите по делото явно демонстрират, че спрямо У. продължава да е висящо обвинението за кражба на същия кабел, който е бил установен в автомобила на подсъдимия (вж. л. 67, т. 2 от сл. дело, както и л. 120 – 123 от НОХД № 78/2007 г.). По този повод на 25.04.2008 г. е бил внесен обвинителен акт срещу него пред РС – Елин Пелин и няма данни производството да е приключило с присъда или да е било прекратено.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 27/23.02..2009 г. на Военно-апелативния съд на Рeпублика България, постановена по н. д. № 1/2009 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.