Р Е Ш Е Н И Е №. 97 С о ф и я , 28 февруари 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 09 ф е в р у а р и 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 57/2011 година. Производството е по касационна жалба от защитника на подсъдимия Г. Б. Д. от С. адв.Н.Д. от САК срещу решение № 431/02.12.2010 г. по ВНОХД № 642/2010 г. на С. апелативен съд с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, като се иска отмяната му и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и накрая, намаляване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият Д. поддържа и лично в производството пред касационната инстанция подадената от защитника му жалба и направените от него искания. Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 09.09.2010 г., постановена по НОХД № 2929/2010 г. на Софийския градски съд подсъдимият Г. Б. Д. от С. е признат за виновен в това на 23.02.2010 г. в С. да е извършил престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 5 години лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.59, ал.1 от НК от размера на така наложеното му наказание е приспаднат срокът на задържането му под стража от 23.02.2010 г. до влизане на присъдата в законна сила. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Д. с оплаквания за необосноваността, незаконосъобразността й, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяна и постановяване на нова оправдателна, алтернативно за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление със съответно отражение върху дължимата се санкция и като последна алтернатива намаляване на размера на наказанието му при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. С решение № 431/02.12.2010 г. по ВНОХД № 642/2010 г. Софийския апелативен съд е потвърдил изцяло обжалваната присъда. Касационната жалба на защитника на подсъдимия наново визира допуснати съществени процесуални нарушения, неотстранени от въззивния съд, неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание с искания за постановяване на решение за пълното му оневиняване по обвинението, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, следваща алтернатива - преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление със съответно отражение върху дължимата се санкция и като последна алтернатива - намаляване на размера на наказанието му при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбата за подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка и като такава за допустима, като разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Касационната инстанция няма как да се съгласи и уважи което и да е от оплакванията и исканията на защитника, тъй като избраната линия на защита не отчита резултатите от проведеното съдебно следствие, събраните доказателства чрез годни доказателствени средства и установените обстоятелства от кръга на чл.102 от НПК, извлечени от съда след внимателен, обективен и всестранен анализ на доказателствената съвкупност. Въззивният съд не просто се е съгласил с приетата от градския съд за установена фактическа обстановка, но е допълнил чрез приемане заключението на СППЕ обстоятелствата относно състоянието на подсъдимия при извършване на деянието и възможността му да контролира действията си, с оглед на хероиновата му зависимост и провежданото към онзи момент метадоново лечение. Свидетелските показания на Кр.И., Д.Л., Ив.Д., както и на пострадалата Сл.Б., преки очевидци последователно на отнемането на чантата и осъществили преследването на дееца в канала на “Перловска река” до задържането му са обсъдени в тяхната логическа последователност и взаимосвързаност. Дори и да се пренебрегнат показанията на св.П. и св.В., които са поели задържаното лице от св.И., съществените за установяване на обективната истина обстоятелства са в пълнота изяснени от останалите гласни доказателствени средства. Безспорно е установено, че веднага след отнемане на чантата й св.Б. е забелязала да е скъсана едната й дръжка, макар да не е отреагирала на дръпването й от рамото, което обяснява със състоянието на стрес, в което е изпаднала. Тя описва и посоката, в която е избягал нападателят й, опита на таксиметров шофьор да й помогне. Такъв е сигнализирал непосредствено след това на св.И., посочвайки му бягащия в канала и причината да бъде задържан. Оттам нататък св.И. и св.Л. установяват как не са губили от поглед бягащия, как са забелязали изхвърлянето на чантата и как са го блокирали и задържали. Впоследствие св.Б. на место е разпознала както чантата си, така и дееца - по облеклото му. В. това категорично е потвърдено в хода на съдебното следствие. Обстоятелството, че за чантата на св.Б. е изготвен протокол за доброволно предаване не означава, че именно тя е отнета от рамото на пострадалата чрез скъсване на дръжката, че именно тя е открита в канала, хвърлена от бягащия, че тя е разпозната и й е върната, заедно със съдържанието й, както и че задържаното лице е именно подс.Д.. Тази непрекъсната, логически свързана верига от доказателства по непротиворечив и еднопосочен начин очертава възприетата от съда фактическа обстановка, като формирането на вътрешното му убеждение по фактите е съобразно процесуалните изисквания. Нито един извод на съда не е направен въз основа на предположения, нито има превратно ценени или игнорирани доказателства. Не е установено, нито при задържането или в хода на разследването или съдебното дирене подсъдимият не е твърдял, че чантата се е озовала в него по някакъв друг начин от установения по делото и категоричният извод на съда относно механизма на осъществяване на деянието и авторството му е убедителен, с което обективната истина по делото е постигната законосъобразно, в съответствие с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Всички тези доводи на защитата са били правени и пред въззивния съд и той с основание ги е отхвърлил като неоснователни, като недоказана и нелогична защитна теза. Поради това ВКС намира, че при събиране на доказателствата и извличане на правно релевантните факти съдът не е допуснал каквито и да е процесуални нарушения, изпълнил е в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК и не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Приложен е и законът, който следва да бъде приложен. Не се оспорва съдебното минало на жалбоподателя, очертаващо деянието му като опасен рецидив. Неоснователно се претендира и извършеното да е кражба, осъществена с ловкост, тъй като приложената сила за отнемане на чантата на св.Б. е обективирана в скъсана й дръжка, макар последната да не е усетила в първия момент какво й се е случило. За съставомерността на деянието не се изисква прилагане на повече сила, включително засягане личността на държателя на вещта, щом тя е достатъчна за отнемането на вещта, за да се установи новата фактическа власт над нея от дееца. В рамките на законосъобразно установените факти съдът правилно е приел, че деянието на подс.Б. изпълва с нужното съдържание състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и няма как да бъде уважено искането на защитата той да бъде оневинен за извършеното, нито деянието му да бъде преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление. И в тази насока жалбата е неоснователна. На основата на младостта на подсъдимия и влошеното му здравословно състояние заради злоупотребата му с наркотици защитата претендира наложеното му наказание на минимума за това престъпление да е явно несправедливо. И това възражение е обсъдено от въззивния съд особено внимателно. Той е допълнил обстоятелствата от значение за интензитета на дължимата му се санкция с няколко смекчаващи отговорността му, като обосновано е приел, че те не са изключителни и по обема си толкова многобройни, че и най-ниското предвидено за престъплението наказание да се явява несъразмерно тежко с оглед на извършеното и с основание е потвърдил наложеното от първата инстанция, отказвайки да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Всъщност, на база вярна оценка на доказателствената съвкупност би могла да бъде осъществена линия на защита, която, от една страна, да покаже наченки на поправяне и превъзпитание на жалбоподателя и критичност към извършеното, а от друга, да даде възможност на съда да прояви благосклонност към този млад човек. Съдебното му минало го сочи като деец, за когото да открадне и да ограби, особено жени, е нещо не особено укоримо, за което при деветте му осъждания е получавал снизходителни наказания и въпреки изтърпяването им не е коригирал поведението си. Затова настоящето му наказание е необходимо за по-продължителен период от време да бъде изолиран от обществото и му се даде възможност да преодолее наркотичната си зависимост, за да продължи живота си по по-достоен начин. Няма нито законово, нито морално основание за нова проява на снизхождение към него и затова оплакването му за несправедливото му осъждане следва да бъде оставено без уважение. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за корекция на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 431/02.12.2010 г., постановено по ВНОХД № 642/2010 г. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :