Р Е Ш Е Н И Е № 103 гр. София, 04.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 63 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Военно-апелативна прокуратура срещу присъда № 71 от 7.12.2011 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д. № 66/2011 г. В протеста е отбелязано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се неизпълнение на задължението на подсъдимия да се събуди сам и да застъпи на поста, както и произволни изводи на съда за задължение на старшия на „почиващата смяна” да изпълнява функциите на разводач на караула, регламентирани в съответните правни норми от Устава за войсковата служба. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Защитникът (адв. Г.) счита, че протестът е неоснователен, а присъдата – законосъобразна, тъй като липсва разпоредба, която да задължава войниците да се събуждат сами и няма виновно поведение на подсъдимия. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 71 от 7.12.2011 г. по в. н. о. х. д. № 66/2011 г. Военно-апелативният съд е отменил присъда № 187 от 12.10.2011 г. по н. о. х. д. № 187/2011 г. на Софийския военен съд и е признал подсъдимия С. Д. М. за невинен в това, че на 4.01.2011 г. за времето от 5.30 ч. до 7.00 ч. в база „Ф.”, наблюдателен пост „Ш.” към зона за отбрана на летище К., Афганистан, по непредпазливост като часови на пост Кула № 3 да е нарушил уставните правила на патрулната служба – чл. 370 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България и т. 3.2 от раздел „Задължения на длъжностните лица” от Инструкцията за действията на длъжностните лица от състава на наблюдателния пост „Ш.” от деветнадесети контингент на БА за участие в операцията на международните сили за поддържане сигурността в Афганистан, като не е охранявал и отбранявал своя пост и престъплението е извършено при обект с особено важно военно значение, поради което е оправдал подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 396, т. 4 вр. чл. 389, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 2 НК. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Основната аргументация в него е насочена да опровергае извода на съда, че старшият на „почиващата смяна” е следвало за изпълнява задълженията на разводач на караула, уредени в чл. 363, ал. 1 и ал. 3 и чл. 364, т. 5 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България. Срещу този извод прокурорът се противопоставя със съображенията, че в Инструкцията за действията на длъжностните лица от състава на наблюдателния пост „Ш.” от деветнадесети контингент от Българската армия за участие в операцията на Международните сили за поддържане сигурността в Афганистан не е предвидено длъжностно лице „старши на почиващата смяна”. Военнослужещи, които да са разводачи или старши на почиващата смяна не са били определени и в заповед № 3 от 2.01.11 на Националния командир на българския контингент в Афганистан за часовите на 3.01.2011 г. и на 4.01.2011 г. – в заповедта е бил определен единствено съставът на патрула. В подкрепа на обвинението прокурорът изтъква т. 3.2 от Инструкцията, въвеждаща задължението, че часовият не бива да напуска поста докато не бъде сменен от друг часови, от което извежда извода, че подсъдимият М. като часови е бил длъжен сам да поеме отговорността да се събуди и сам да застъпи на поста. Аргументите са неприемливи. Инкриминираните разпоредби на чл. 370 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сири на Република България и т. 3.2 от Инструкцията формулират задължението на часовия да охранява и отбранява бдително своя пост, да не отклонява вниманието си от поста и пр. Очевидно е, че те въвеждат изисквания към часовия по време на поста, докато по делото е било по несъмнен начин установено, че подсъдимият М. не е застъпил в периода от 5.30 ч. до 7. 00 ч. на поста. Освен това съдът подробно е интерпретирал цялата съвкупност от обстоятелства, които е извел от събраните и проверени доказателства. Ефективно е изследвал фактическата ситуация при решаване на въпроса за вината, респективно дали при конкретните условия като част от „почиващата смяна” подсъдимият М. е могъл да извърши дължимите действия – да се събуди сам, за да застъпи на поста. В тази връзка е отчел, че при отсъствието на разводач, на когото по силата на чл. 363 и чл. 364 от Устава за войсковата служба са вменени задължения по своевременно развеждане и смяна на постовете от часовите, при конкретните условия тези задължения фактически са били изпълнявани от старшия на „почиващата смяна” – в случая от св. К., който на 4.01.2011 г. в съответствие със съществуващата практика е влязъл в спалното помещение да събуди часовите и го е напуснал без да се увери, че подсъдимият М. се е събудил, поради което последният не е застъпил своевременно на поста. С оглед на това очевидно липсва виновно поведение, поради което Военно-апелативният съд законосъобразно е оправдал подсъдимия. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТЯВЯ В СИЛА присъда № 71 от 7.12.2011 г. на Военно апелативния съд по в. н. о. х. д. № 66/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: