Р Е Ш Е Н И Е № 225 гр. София 13.08.2010 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 22 април през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 246 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Н. Г. К. срещу решение № 1516/27.11.2009 г. по гр.дело № 1746/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2502/23.07.2009 г. по гр.дело № 9045/2006 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения иск от Н. Г. К. за признаване за установено по отношение на ОСЗГ А., Д. Г. С. В. и Р. У. Г. В., че наследниците на Н. Н. П. б.ж. на[населено място], починал през 1982 г. имат право да възстановят собствеността си върху нива, находяща се в землището на[населено място], [община], м.”В. път” или „Ш.” с площ от 3 дка. С определение № 252/15.03.2010 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.3 от ГПК по правния въпрос с какви писмени доказателства, извън посочените в чл.13,ал.3 от ЗВСГЗГФ следва да се докаже правото на собственост върху отнетия имот и сред тях включва ли се декларацията на наследодателя-собственик за притежаваните непокрити земеделски земи към 1949 г. В жалбата са мотивирани доводи за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон, за неправилни изводи на въззивния съд, че приложената по делото декларация от 1949 г. за притежаваните непокрити земеделски имоти не установява правото на собственост върху процесния имот на наследодателя към момента на обобществяването. Според жалбоподателката декларацията за притежаваните непокрити земеделски имоти към 1949 г., подадена от наследодателя й се включва в кръга от писмените доказателства, посочени в чл.13,ал.3 от ЗВСГЗГФ, с които се установява правото на собственост на наследодателя й върху процесния имот към момента на отнемането. Ответникът по жалбата Р. Д. Г. [населено място] е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по същество. Ответниците по жалбата О. С. З. А.[населено място], [община], Д. Г.С. [населено място] не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: Предявеният иск от касаторката Н. Г. К. е с пр.осн.чл.13,ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване право на възстановяване върху земя от горския фонд на наследниците на Н. Н. П. – нива от 3 дка в землището на[населено място], [община]. За да отхвърли предявения иск с пр.осн.чл.13,ал.2 от ЗВСГЗГФ въззивният съд е приел, че заявеният за възстановяване имот – нива от 3 дка в м.”В. път”/м.”Ш.”/ в землището на[населено място], [община] е внесен в ТКЗС през 1958 г. от наследодателя на ищцата Н. П., починал през 1982 г., че към момента на обобществяването същият е представлявал нива, а към настоящият момент една част от имота е само залесена и е включен в държавния горски фонд. Прието е, че за имота не е подадено заявление за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, нито по реда на ЗВСГЗГ от наследниците на Н. П. и че производството по делото следва да се разгледа по реда на чл.13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, тъй като исковата молба е подадена при действието на пар.9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ. Според съда писмената декларация от 1949 г., изхождаща от наследодателя не е допустимо писмено доказателства съобразно чл.13,ал.3 от ЗВСГЗГФ, което да е основание за доказване правото на собственост върху спорния имот. С оглед на тези разпоредби съдът не е взел предвид и показанията на разпитания по делото свидетел. При липса на други доказателства съдът е приел, че наследодателят на жалбоподателката не се легитимира като собственик на процесния имот към момента на обобществяването му и е отхвърлил предявения иск с пр.осн.чл.13,ал.2 от ЗВСГЗГФ. Съгласно разпоредбите на чл.13,ал.3 от ЗВСГЗГФ правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Изброяването на доказателствата в чл.13,ал.3 от ЗВСГЗГФ е примерно, а не изчерпателно. От кръга на допустимите доказателства са изключени декларациите на заявителите, свидетелски показания и протоколи за определяне „предмета на горското стопанство” издадени възоснова на чл.22 от Закона за горите от 1922 г. и чл.20 от Закона за горите от 1925 г. Законодателят е предвидил принадлежността на правото на собственост да се установява чрез писмени документи, които удостоверяват придобиването на право на собственост чрез определен придобивен способ, извършено в предвидената в закона форма за действителност – нотариални, крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове. Втората група писмени доказателства, чрез които е допустимо установяването на правото на собственост са писмени документи – официални и/или частни, съставени по предвидения от закона ред, които удостоверяват отбелязвания за принадлежността на правото на собственост върху имота, извършени преди одържавяването или които непосредствено го прехождат и са съставени по този повод - емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях. Тези документи създават обосновано предположение за принадлежност на правото на собственост, което законодателят е приел за допустимо и достатъчно в производството по възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ. В чл.13,ал.3 от ЗВСГЗГФ е предвидено, че правото на собственост върху земи от горския фонд може да бъде установявано в производството по възстановяване на собствеността и с други писмени доказателства. Следователно в производството по чл.13,ал.2 от ЗВСГЗГФ годни доказателства за установяване принадлежността на правото на собственост са всички доказателства, които удостоверяват осъществяването на определен придобивен способ и такива, които не съдържат данни за конкретния придобивен способ, на основание на който наследодателят е придобил правото на собственост, нито за момента на придобиването, но с оглед нуждите на производството по възстановяване на собствеността създават основателно предположение относно лицето, което е притежавало правото на собственост върху имота към момента на съставянето им. Такова писмено доказателство съдът намира, че представлява приетата по делото декларация за притежаваните непокрити земеделски имоти към 1949 г., с която наследодателят на ищцата е декларирал процесния имот в землището на[населено място], [община]. Тази декларация не е от категорията доказателства, изключени от закона като доказателство за установяване правото на собственост. В подкрепа на извода е обстоятелството, че декларацията е изготвена преди одържавяването на имота, както и предназначенитето й за записвания в емлячните регистри с оглед пререгистрирането на частните и обществени земеделски непокрити имоти съгласно Указ № 573/49 година. Съдът приема, че от кръга на писмените доказателства по чл.13,ал.3 от ЗВСГЗГФ са изключени само писмените декларации, изготвени към настоящия момент от лицето заявило искане за възстановяване на имота, но не и тези, съставени в минало време и предназначени за удостоверяване на обстоятелство към момента на обобществяването. По делото не са представени доказателства, от които да се изведе извода, че наследодателя на ищцата е изгубил правото на собственост върху имота преди одържавяването му. Следователно приетата по делото декларация, за притежаваните непокрити земеделски имоти към 1949 г. от наследодателя на ищцата представлява писмено доказателство по смисъла на чл.13,ал.3 от ЗВСГЗГФ, удостоверяващо собствеността му върху процесния имот. По основателността на касационната жалба. Като взема предвид изложените доводи настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.13,ал.3 от ЗВСГЗГФ. По реда на чл.293,ал.2 от ГПК обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се признае правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ в полза на наследниците на Н. Н. П. върху процесния имот. Предявеният иск с пр.осн.чл.13,ал.2 от ЗВСГЗГФ е основателен и следва да се уважи. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 1516/27.11.2009 г. по в.гр.дело № 1746/2009 г. на Варненския окръжен съд и вместо това постановява: Признава за установено по отношение на О. С. „З.” А., Д. Г. С.[населено място] и Р. У. Г. [населено място], че наследниците на Н. Н. П., б.ж. на[населено място], починал през 1982 г. имат право да им бъде възстановена собствеността по реда на ЗВСГЗГФ върху имот, находящ се в землището на[населено място], [община] – нива с площ от 3 дка в м.”В. път” или „Ш.” при съседи – от запад – път, от север – нива и бивш двор на Н. П., от изток – общинска мера и полски път, от юг - общинска гора и имоти на А.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: