6 Р Е Ш Е Н И Е № 449/12 София, 06.03.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1268 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 530 от 03.05.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 237 от 28.07.2011 година по гр.д. № 262/2011 година на Великотърновски апелативен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, предявен от О. Б. У. от [населено място] против И. Б. С. от [населено място] за връщане на дадена в заем сума от 13000 евро. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси по приложението на чл. 154 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 99, ал.1 ЗЗД и чл. 101 ЗЗД относно разпределението на доказателствената тежест в производство по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД при възражение на ответника, че е върнал заемната сума и твърдение на ищеца, че плащането е по друго правоотношение, както и за фактическите състави на прехвърлянето на вземане и встъпване в дълг по заемно правоотношение. В производството по иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД ищецът заемодател трябва да докаже, че е предоставил на ответника претендираната сума по заемно правоотношение. В тежест на ответника заемател е да установи, че е извършил плащането на заемната сума. Когато заемодателят възразява, че това плащане е извършено в погасяване на друг дълг или във връзка с друго правоотношение, в негова тежест е да установи съществуването им. В противен случай следва, че плащането е за погасяване на дълга, който се претендира по заемното правоотношение. Трето лице може да встъпи като съдлъжник в заемно правоотношение по съглашение с кредитора или длъжника, отговаряйки солидарно за дълга при условията на чл. 101 ЗЗД. Встъпилият длъжник може да извърши прихващане със свое вземане срещу кредитора, погасявайки дълга на първоначалния длъжник. При възражение на ответника заемател, че дългът му е погасен чрез прихващане с насрещно вземане на трето лице - встъпил съдлъжник, в негова тежест е да установи, че третото лице е направило изявления за встъпване и за прихващане, а когато възражението за погасяване на дълга чрез прихващане е заявено в хода на процеса и насрещното вземане на третото лице не е ликвидно, то в тежест на ответника заемополучател е да установи и съществуването на вземането. Когато едно трето на заемното правоотношение лице прехвърли на длъжника свое вземане към кредитора, прехвърлянето има действие от съобщаването му от третото лице на кредитора по заемното правоотношение. Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента – чл. 99, ал.4 ЗЗД. В обжалваното решение на Великотърновски апелативен съд е прието за установено, че на 10.02.2009 г. ищецът е предоставил на ответника в заем сумата 20000 евро, за което е била съставена разписка. На 02.02.2010 година ответникът е върнал на ищеца 7000 евро, което обстоятелство е безспорно по делото. Прието е, че заемната сума е издължена изцяло от ответника, който е върнал на ищеца по 5000 щатски долара на 28.03.2009 г. и на 07.08.2009 г.; на 04.09.2009 г. е върнал още 4000 щатски долара, а остатъка от 3063,57 евро е погасен чрез превод по банковата му сметка на 22.02.2008 г. Прието е, че за получаване на извършените плащания в щатски долари ищецът е подписал разписки; че при липса на доказателства за друго основание, на което сумите са получени от ищеца, следва да се приеме, че сумите са дадени за погасяване на заема от 10.02.2009 г., както и че сумата от 3063,57 евро, внесена по сметката на ищеца от трето лице К. У. е за погасяване на дълга на ответника по процесното заемно правоотношение. Прието е, че К. У., сестра на ищеца, е встъпила в дълга на ответника, който е прихванала със свое вземане от ищеца – със сумата, която му е превела на 22.02.2008 г. преди възникване на заемното правоотношение между страните. Същевременно е прието, че при условията на чл. 99, ал.1 ЗЗД, К. У. е прехвърлила същото свое вземане от ищеца на ответника. В касационната жалби против въззивното решение, подадена от О. Б. У. се поддържа, че съдът е приложил неправилно последиците на доказателствената тежест, тъй като ответникът заемополучател е следвало да установи на какво основание е извършил плащанията по разписки от 28.03.2009 г., 07.08.2009 г. и 04.12.2009 г. Изложени са оплаквания, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност обясненията на ответника и на свидетелката К. У., дадени по приложената по делото преписка на Р. районна прокуратура; формирал е неправилен извод, че сумите по разписките са платени за погасяване на заема от 13000 евро; не е обсъдил доказателствата, сочещи, че свидетелката У. не е имала насрещно вземане към ищеца, както и че липсват данни за прехвърляне на вземане в полза на ответника. Ответникът по касационната жалба И. Б. С. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира по въведените касационните оплаквания срещу въззивното решение следното: Оплакването за неправилно разпределение на доказателствената тежест е неоснователно. Правилно въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца заемател е да установи други правоотношения, във връзка с които е извършено плащането по представените по делото разписки от 28.03.2009 г., 07.08.2009 г. и 04.12.2009 г. Основателно е обаче оплакването за неправилност на извода, че по делото не са установени други правоотношения между страните; други задължения към ищеца, за погасяване на които са платени сумите по приложените разписки. Основателно е оплакването, че съдът не е обсъдил всички доказателства във връзка с възражението, че сумите по разписките са върнати на ищеца като предоставени по договор за влог. Съществуването на дългогодишни правоотношения по договор за влог между ищеца влогодател и неговата сестра, свидетелката К. У. и ответника като влогоприематели е установено по делото по безсъмнен начин. Това твърдение на ищеца се установява от показанията на свидетелката К. У., съгласно които тя и ответника, с когото живеят на фактически начала, многократно са съхранявали парични средства на ищеца, които са му връщали при поискване. Установено е и от обясненията на ответника в молба от 05.01.2011 г., в която заявява като възражение (преклудирано, поради въвеждането му след срока по чл. 133 ГПК), че претендираната сума от 13000 евро му е дадена по договор за влог; че с ищецът имат дългогодишни отношения по договор за влог, във връзка с които ищецът им е предавал (на него и свидетелката К. У.) суми, както и че са теглили суми от влоговете му, които са му връщали при поискване. Съдът не е обсъдил и извънсъдебните признания на ответника, дадени по приложената по делото следствена преписка № 1621/2010 г. на Р. районна прокуратура, където в обясненията си от 31.03.2010 г. ответникът е заявил, че в началото на август е върнал на ищеца 5000 щатски долара, оставени му на съхранение, за което му е била издадена разписка, както и че тези му обяснения се подкрепят напълно от дадените на 31.03.2010 г. обяснения от К. У.. Съдът не е обсъдил и протокола за доброволно предаване от 01.04.2010 г., с който ответникът е предал на служител на МВР три броя разписки, вписвайки саморъчно, че това са разписките за върнати от него пари на О. У., които е съхранявал по договор за влог – същите три разписки, представени по делото като доказателство за погасяване на дълга по процесното заемно правоотношение. Преценката на тези доказателства обуславя несъмнения извод, че предадените от ответника на ищеца суми общо от 14000 щатски долара по разписки от 28.03.2009 г., 07.08.2009 г. и 04.12.2009 г. са в изпълнение на задължения по договор за влог; че тези средства не са платени за погасяване на заемното правоотношение, установено с подписаната от ответника разписка от 10.02.2009 г. Основателно е и касационното оплакване за неправилност на извода, че част от задължението за заем е погасено чрез прихващане с насрещно вземане срещу ищеца на встъпилата в дълга на ответника К. У.. По делото е установено, че с декларация от 16.09.2010 г. лицето К. У. е направило изявление за встъпване в дълга на ответника към ищеца по договор за заем от 10.02.2009 г. и за прихващане на това задължение с вземане към ищеца със сумата 3063,57 евро. Не е установено обаче, че третото, встъпило в дълга лице е носител на вземане към ищеца. Безспорно е между страните, че К. У. е била пълномощник на ищеца, който я е овластил да се разпорежда със средствата му в [фирма] в лева и валута; да има достъп до наети от него сейф и касета; да извършва всички операции и действия, свързани с банковите му сметки. Установено е, че в периода от 30.04.2004 г. до 07.01.2009 г. К. У. е извършвала многократно действия по банковите сметки, внасяла е и е теглила в брой различни суми; прехвърляла е суми от сметката на ищеца по свои сметки и сметки на трети лица; закривала е сметки – заключение на финансово икономическа експертиза, пълномощни и копия от документи за извършени от У. нареждания за банкови операции. Установено е, че една от тези операции е внасяне на сума от 3063,57 евро по сметката на ищеца от пълномощника му К. У., без да е установено обаче, че тази сума е внесена на различно основание, извън правата и задълженията и на пълномощник, в каквото качество е извършила всички останали операции по сметките на ищеца. Наличието на задължение на ищеца към третото лице К. У. не е установено – формираният от въззивният съд противен извод се явява необоснован, изграден в противоречие с приетите по делото доказателства, поради което неправилен е и изводът на въззивния съд за погасяване чрез прихващане на дължимите от ответника суми по заемното правоотношение от 10.02.2009 г. Неправилен е и формираният в решението извод за извършена от третото лице К. У. цесия в полза на ответника. Извън обстоятелството, че съществуването на вземане на третото лице към ищеца не е установено, то липсват доказателства, а не се и твърди, че третото лице кредитор е съобщило на длъжника прехвърляне на вземането му на нов кредитор. Въззивният съд е смесил института на цесията с този на встъпване в чужд дълг, приемайки, че с декларацията от 16.09.2010 г., която не съдържа изявление към ищеца, трето на процесното правоотношение лице е цедирало на ответника свое вземане към ищеца и същевременно е направило прихващане на чуждо задължение със свое насрещно изискуемо вземане. В декларацията от 16.09.2010 г. третото лице е направило изявление за встъпване в дълга на ответника като съдлъжник и в това си качество е направило изявление за прихващане, които волеизявления нямат отношение към договора за цесия. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск за връщане на ищеца на дадените в заем на ответника 13000 евро се уважи като основателен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер на 5197 лева, от които 1047 лева държавни такси, 430 лева внесени възнаграждения за вещи лица и 3720 лева възнаграждения, изплатени по договори за правна помощ от 05.05.2010 г.; 25.05.2011 г. и 12.08.2011 г. с адвокат К. К. от адвокатска колегия [населено място]. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 237 от 28.07.2011 година по гр.д. № 262/2011 година на Великотърновски апелативен съд. ОСЪЖДА И. Б. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на О. Б. У. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 240 ЗЗД сумата 13000 (тринадесет хиляди) евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2010 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 5197 лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: