2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 239/2019 г.
гр. София, 07 януари 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4910 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. В. срещу решение № 3406/12.07.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 98/2018 г. на Благоевградския окръжен съд.
С определение № 356/18.04.2019 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта, с която, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 6813/24.11.2017 г. по гр. дело № 1040/2016 г. на Разложкия районен съд, са уважени, предявените от „Артискултура“ ЕООД срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС, като е обявен за недействителен договор за аренда на земеделска земя от 31.08.2016 г., заверен под рег. № ... г. на нотариус с рег. № ..., вписан в СлВп – [населено място] с акт № ..., том .., дело № ..., сключен от жалбоподателя лично за себе си и в качеството му на пълномощник на дружеството-ищец, като сключен при липса на представителна власт за пълномощника; и е признато за установено по отношение на касатора, че дружеството-ищец е собственик на поземлен имот № ... с обща площ ... дка и начин на трайно ползване – стопански двор, ведно с построените в него, нежилищна сграда № ... – овчарник с плевня „...“, и сграда № ... към овчарник „....“, както и на поземлен имот № ... с обща площ .... дка и начин на трайно ползване – ливада, двата имота – находящи се в землището на [населено място], [община], местност „С...“ (при посочени граници и съседи на имотите), като жалбоподателят е осъден да предаде на дружеството-ищец владението върху тези два имота; както и относно разноските по делото.
В касационната жалба на Р. В. се излагат оплаквания и доводи за неправилност на тази част от въззивното решение, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа от страна на касатора в откритото съдебно заседание.
Ответникът по касационната жалба „Артискултура“ ЕООД в отговора на жалбата, в откритото съдебно заседание и в писмена защита излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.
С посоченото по-горе определение по чл. 288 от ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по процесуалноправния въпрос – длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правно-релевантни факти по делото.
По този процесуалноправен въпрос е налице трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК и основана на задължителните указания и разяснения, дадени с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК (например: решение № 310/08.01.2019 г. по гр. дело № 915/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 411/27.10.2011 г. по гр. дело № 1857/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 112/02.05.2017 г. по гр. дело № 3356/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 195/16.07.2013 г. по гр. дело № 757/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 426/05.04.2016 г. по гр. дело № 820/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 97/08.04.2016 г. по гр. дело № 5363/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.). Съгласно тази константна практика (включително задължителна такава) на ВКС, въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор – в рамките, очертани с въззивната жалба, следва да изложи в решението си свои собствени мотиви, в които да отрази своята самостоятелна преценка на събраните по делото относими и допустими доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, както и направените въз основа на това, свои обосновани фактически констатации, като посочи кои обстоятелства приема за установени по делото, а също – и своите правни изводи по съществото на спора, като обсъди и даде обоснован отговор на направените от страните възражения и доводи. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, въззивният съд е разрешил процесуалноправния въпрос в противоречие с тази трайно установена съдебна практика, която изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав на ВКС.
За да уважи предявените по делото искове с правни основания чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС, въззивният съд е приел за установено следното: Дружеството-ищец е собственик на двата процесни имота по силата на договори за покупко-продажба, обективирани в представените по делото два нотариални акта. С пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № .... г. на нотариус С. С., дружеството-ищец е упълномощило касатора-ответник да извършва описаните в пълномощното действия, сред които да осъществява представителство пред нотариус за сключване на договор за аренда за процесния имот № ..., като пълномощникът да договаря сам със себе си съгласно чл. 38 от ЗЗД. С декларация – акт за оттегляне на пълномощно, с нотариална заверка на подписа с рег. № 62/13.01.2015 г. на нотариус С. С., дружеството-ищец е оттеглило изцяло правата, дадени на жалбоподателя с горното пълномощно. В декларация, подписана от В. И. К. (разпитана и като свидетел по делото), е отразено, че в Общинската служба „Земеделие“ (ОСЗ) – Разлог на 13.01.2015 г. е представена горната декларация за оттегляне на пълномощното от собственика на дружеството-ищец В. З. и адв. В.. С предварителен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите с рег. № ... г. на нотариус С. В., дружеството-ищец, като продавач, се е задължило да прехвърли на И. Т. П. (също разпитан като свидетел по делото) двата процесни имота. С нотариална покана, връчена на касатора-ответник на 03.10.2016 г. (след сключването на процесния договор за аренда от 31.08.2016 г.), дружеството-ищец е посочило наличието на декларацията от 13.01.2015 г. за оттеглянето на пълномощното от 23.10.2013 г. и е поискало освобождаване на процесния имот.
Касационната жалба на ответника Р. В. не съдържа оплаквания относно констатациите на въззивния съд за горните обстоятелства, установени с писмени доказателства по делото.
Основателни са обаче оплакванията в касационната жалба, че необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждането на свидетелските показания, въззивният съд е приел за установено основното спорно между страните обстоятелство по делото, че касаторът-ответник узнал за оттеглянето на даденото му от ищеца пълномощно преди сключването на процесния договор за аренда от 31.08.2016 г. Този свой решаващ извод по делото, а именно, – че касаторът-ответник узнал за оттеглянето на пълномощното през месец май 2016 г., окръжният съд е направил в противоречие и с цитираната по-горе практика на ВКС – без да обсъди, в качеството си на инстанция по съществото на правния спор, всички относими доказателства по делото. В тази връзка са обсъдени единствено показанията на свидетеля И. П., които окръжният съд е кредитирал, приемайки, че те кореспондират с предварителния договор от 10.05.2016 г., сключен между същия свидетел и дружеството-ищец, както и с декларацията на последното от 13.01.2015 г. за оттеглянето на процесното пълномощно. Основателни в тази връзка са оплакванията и доводите на жалбоподателя, че окръжният съд, освен необоснованост, е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като по никакъв начин не е взел предвид заинтересоваността на свидетеля П. като купувач на процесните имоти по предварителния договор от 10.05.2016 г., и тъй като съдът не е обсъдил показанията на свидетелката В. К..
В показанията си свидетелят П. подробно разказва за среща между него и касатора-ответник, проведена в деня след сключването на предварителния договор от 10.05.2016 г., при която двамата уговорили ответникът да остане в процесните имоти до месец септември без да плаща наем, след като свидетелят го уведомил за сключването на предварителния договор с ищеца. От показанията на свидетеля П., обаче не се установява той да е придобил преки впечатления, че ответникът е знаел за оттеглянето на процесното пълномощно от страна на дружеството-ищец. В тази връзка свидетелят сочи единствено, че собственикът на капитала на ищцовото ЕООД и процесуалният му пълномощник по делото са му казали, че ден-два след оттеглянето на пълномощното те уведомили ответника за това оттегляне. Това обстоятелство, сочено от този заинтересован от изхода на делото свидетел, за което той няма преки впечатления, а възпроизважда единствено казаното му от представители на ищеца, кореспондира единствено с отразеното в подписаната от свидетелката К. – служителка в ОСЗ-Разлог, декларация от 30.09.2016 г., в която е посочено, че ответникът бил уведомен за оттеглянето на пълномощното преди старта на стопанската 2015-2016 г. В показанията си пред съда, обаче тази свидетелка категорично и изрично опровергава тази част от писмената си декларация, сочейки, че самата тя е узнала за оттеглянето на пълномощното в края на месец септември 2016 г. (когато е подписала декларацията), поради което счита, че и ответникът не би могъл да е уведомен по-рано за него. От показанията на свидетелката К. се установява и че не тя, а нейна колежка е получила и „входирала“ на 13.01.2015 г. декларацията от същата дата на ищцовото дружество, с която е оттеглено процесното пълномощно; както и че преди края на месец август 2016 г. ответникът е подал в ОСЗ-Разлог молба за издаване на скица за процесния имот. От тези обстоятелства, обаче не би могъл да бъде направен обоснован извод, че ответникът е узнал за оттеглянето на процесното пълномощно преди сключването на процесния договор за аренда от 31.08.2016 г. Това основно спорно по делото обстоятелство не се установява и от показанията на никой от останалите разпитани свидетели по делото, включително – при съвкупната преценка на всички събрани доказателства. По несъмнен начин е установено по делото, че касаторът-ответник е уведомен от страна на ищеца за оттеглянето на пълномощното, едва с връчването на нотариалната покана на 03.10.2016 г., т.е. – след сключването на процесния договор за аренда от 31.08.2016 г.
От гореизложеното следва, че неправилно – необосновано и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – единствено въз основа на показанията на заинтересован от изхода на делото свидетел, който и не сочи да има преки впечатления за това, въззивният съд е приел за установено, че ответникът е узнал за оттеглянето на даденото му от ищеца пълномощно преди сключването на процесния договор за аренда. Тъй като, за да произведе правното действие по чл. 41, предл. 1, във вр. с чл. 38, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ЗЗД – прекратяване на представителната власт, учредена с пълномощното, едностранното волеизявление на упълномощителя за оттеглянето на пълномощното, следва да е достигнало до пълномощника, въззивният съд в нарушение и на материалния закон е приел за недействителен процесния договор за аренда от 31.08.2016 г., като сключен без представителна власт за пълномощника.
В заключение, предявеният по делото иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на процесния договор за аренда, е неправилно уважен с обжалваното въззивно решение, поради което същото следва да бъде отменено в тази негова част, като вместо това настоящата касационна инстанция следва да отхвърли този иск, като недоказан и неоснователен.
Между страните по делото няма спор, че дружеството-ищец е собственик на двата процесни имота – поземлен имот № .... ведно със сградите в него и поземлен имот № ...., като това негово право на собственост изрично се признава от ответника и е установено с представените по делото нотариални актове. По несъмнен начин е установено по делото и че ответникът владее двата процесни имота. Предмет на процесния договор за аренда от 31.08.2016 г., сключен за срок от 15 стопански години, е единствено процесният поземлен имот № .... ведно със сградите в него, но не и другият процесен поземлен имот № ..... Сключването на този облигационен договор за аренда между страните, нито прекратява вещното право на собственост на ищеца върху някой от двата процесни имота, нито съставлява основание ответникът да ползва, респ. – да упражнява фактическа власт върху процесния поземлен имот № ...., който стои извън предмета на договора за аренда, като по делото не се твърди и не се установява ответникът да владее този имот на някакво друго правно основание. Както правилно е приел и въззивният съд, ответникът-касатор не е направил с въззивната си жалба никакви конкретни оплаквания във връзка с уважаването срещу него на исковете по чл. 108 от ЗС; такива оплаквания не съдържа и касационна му жалба – извън изложеното в нея относно неправилното уважаване на иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД от окръжния съд. Видно от гореизложеното, този иск е от обуславящо значение единствено относно произнасянето от съда по осъдителната част на иска по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху процесния поземлен имот №.... ведно със сградите в него. При това положение, обжалваното въззивно решение е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила в частта му, с която е уважен изцяло искът с правно основание чл. 108 от ЗС за реивиндикацията на процесния поземлен имот №.....и е уважен в установителната част другият иск по чл. 108 от ЗС, по която дружеството-ищец е признато за собственик на процесния поземлен имот № ..... ведно със сградите в него.
Отхвърлянето от настоящата касационна инстанция на неоснователния иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на процесния договор за аренда, в случая не обуславя пряко отхвърляне на осъдителната част на иска по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху процесния поземлен имот № .... ведно със сградите в него, тъй като с исковата си молба по делото (предвид и уточненията ѝ) дружеството-ищец е предявило – при условията на евентуалност спрямо иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД – и иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД за недействителност на процесния договор за аренда, като сключен от пълномощника-ответник във вреда на упълномощилото го ищцово дружество, който иск също е от обуславящо значение за произнасянето от съда по осъдителната част на иска по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху процесния поземлен имот № .... ведно със сградите в него. Настоящата касационна инстанция не може да се произнесе за първи път по делото по този евентуален иск по чл. 40 от ЗЗД, по който не са се произнесли първата и въззивната инстанция; а по него следва да се произнесе въззивният съд, съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 2 от ГПК. При това положение, делото следва да се върне на въззивната инстанция за разглеждане и произнасяне от друг съдебен състав по евентуалния иск по чл. 40 от ЗЗД за недействителност на процесния договор за аренда и по обусловената от него осъдителна част на иска по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху процесния поземлен имот № .... ведно със сградите в него.
Въззивното решение следва да се отмени и в останалата допусната до касационно обжалване негова част – относно разноските по делото, като съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе при новото разглеждане и по претенциите на страните за присъждането на разноски – с оглед крайния изход на спора по всички предявени искове.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3406/12.07.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 98/2018 г. на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която е уважен предявеният по делото иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, като е обявен за недействителен договорът за аренда на земеделска земя от 31.08.2016 г., заверен под рег. № .... г. на нотариус с рег. № ..., вписан в СлВп – [населено място] с акт № ..., том ..., дело № ..., сключен от Р. И. В. лично за себе си и в качеството му на пълномощник на „Артискултура“ ЕООД, като сключен при липса на представителна власт за пълномощника; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Артискултура“ ЕООД срещу Р. И. В., иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за обявяване за недействителен, като сключен при липса на представителна власт за пълномощника, на договора за аренда на земеделска земя от 31.08.2016 г., заверен под рег. № ... г. на нотариус с рег. № ..., вписан в СлВп – [населено място] с акт № ..., том ..., дело № ...., сключен от Р. И. В. лично за себе си и в качеството му на пълномощник на „Артискултура“ ЕООД.
ОТМЕНЯ решение № 3406/12.07.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 98/2018 г. на Благоевградския окръжен съд, и в частта, с която е уважен в осъдителната част, предявеният от „Артискултура“ ЕООД срещу Р. И. В., иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху поземлен имот № ... ведно с построените в него сгради, находящ се в землището на [населено място], [община], местност „С....“; както и в частта относно разноските по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3406/12.07.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 98/2018 г. на Благоевградския окръжен съд, в останалата допусната до касационно обжалване част, с която са уважени в останалата част, предявените по делото искове с правно основание чл. 108 от ЗС, като е признато за установено по отношение на Р. И. В., че „Артискултура“ ЕООД е собственик на поземлен имот № ... с обща площ 1.955 дка и начин на трайно ползване – стопански двор, ведно с построените в него, нежилищна сграда № ... – овчарник с плевня „С...“, и сграда № ... към овчарник „С...“, както и на поземлен имот № ... с обща площ 1.201 дка и начин на трайно ползване – ливада, двата имота – находящи се в землището на [населено място], [община], местност „С...“ (при посочени граници и съседи на имотите), и Р. И. В. е осъден да предаде на „Артискултура“ ЕООД владението върху поземлен имот № ... с обща площ 1.201 дка и начин на трайно ползване – ливада, находящ се в землището на [населено място], [община], местност „С...“.
ВРЪЩА делото на Благоевградския окръжен съд за разглеждане и произнасяне от друг негов въззивен състав по предявения по делото от „Артискултура“ ЕООД срещу Р. И. В., евентуален иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД за обявяване за недействителен, като сключен във вреда на представлявания, на договора за аренда на земеделска земя от 31.08.2016 г., заверен под рег. № ... г. на нотариус с рег. № ..., вписан в СлВп – [населено място] с акт № ..., том ..., дело № ..., сключен от Р. И. В. лично за себе си и в качеството му на пълномощник на „Артискултура“ ЕООД; както и по обусловената от него, осъдителна част на предявения от „Артискултура“ ЕООД срещу Р. И. В., иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху поземлен имот № ... ведно с построените в него сгради, находящ се в землището на [населено място], [община], местност „С...“; както и относно разноските по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |