Р  Е  Ш  Е Н  И  Е   № 147 гр. София, 08.12. 2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А           Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и девета година в състав:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров                                           ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева                                                                  Емил Марков   при секретаря Наталия Такева    ................................. и в присъствието на прокурора ............................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 283 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. По касационна жалба на А. Т. С. от с. К., община-гр. Шабла с определение № 496 от 17.VІІ.2009 г., постановено по настоящето дело, е било допуснато касационно обжалване на решение № 165 на Варненския апелативен съд, ТК, от 20. Х.2008 г. по т. д. № 451/07 г.становено е било наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за приложимостта му – понеже материалноправният въпрос за приемането на работата от поръчващия /касатора С. / при сключен между страните по спора договор за изработка е бил решен в противоречие с практиката на ВКС, че изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение не би могла да настъпи преди да е извършено надлежно приемане на работата, а поръчващият не може да бъде заставен да приеме нещо, което се различава от поръчката му. Оплакванията на касатора А. Т. С. са били както за необоснованост и за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, но така също и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Ответникът по касация О. Д. Т. от София е възразил по основателността на тези оплаквания в жалбата на С. , претендирайки за нейното оставяне без уважение и за присъждане на разноски. Като взе предвид оплакванията и доводите по жалбата и извърши проверка по чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на атакуваното въззивно решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Жалбата на А. Т. С. от с. К., община-гр. Шабла е основателна. Обжалваното въззивно решение е необосновано. За да уважи частично исковата претенция на О. Т. за възнаграждение – в качеството му на изпълнител по сключения между страните по спора договор за изработка от 20. Х.2004 г., въззивният съд е приел въз основа на данните по делото, че след като възложителят С. е бил снабден със строително разрешение, но на основание одобрени ПУП и архитектурен проект, различни от изготвените такива от ищеца Т. , то налице бил едностранен отказ на поръчващия от договора: в хипотезата на чл. 268 ЗЗД. При установеното по делото обаче, че престираното от Т. изпълнение е било годно за ползване съобразно договореното му предназначение – като съответстващо му в качествено отношение, а също и че то е било веднъж вече надлежно прието /”без възражения”/ - чрез редовно упълномощената представителка на възложителя по процесния договор за изработка, Варненският апелативен съд е следвало да изложи съображения налице ли са били „основателни причини” – като материалноправна предпоставка за отказ от сделката, както и дали въобще този отказ на С. е могъл да произведе присъщото му правно действие, щом като е бил направен като последващ приемането на работата, извършена от Т. , а в противовес законът предпоставя само „изпълнението да е започнало” - т.е. да не е приключено и прието. Наред с това въззивният съд не е мотивирал решението си по отношение ключовия за изхода на спора свой извод защо се дължи само частично плащане по главницата на претендираното от изпълнителя възнаграждение за разработената от него разгъната застроена площ от 2 224.37 кв.м., щом приема като база „обикновената цена за такова изпълнение при подобни обстоятелства”. Ноторно е, че при едностранната сделка, която се обективира в отказ от двустранен договор, изпълнението по който е било вече предприето, на изпълнителя се дължи заплащане освен на извършената работа, още и на направените от него разходи, но също и на печалбата, който той би получил от изпълнението на същата работа /арг. от текста на чл. 268 ЗЗД/. Изложеното дотук налага извършване на нови съдопроизводствени действия от страна на въззивната инстанция /арг. чл. 236, ал. 2 ГПК/, поради което и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК постановеното от Варненския апелативен съд решение № 165 по т.д. № 451/07 г. ще следва да бъде касирано изцяло - като неправилно /необосновано/, а делото да се върне за ново разглеждане от друг негов състав. По отношение претенциите на страните по спора за разноски в настоящето пр-во важи правилото на чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 165 на Варненския апелативен съд, ТК, от 20. Х.2008 г., постановено по т. д. № 451/07 г. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1     2