Р Е Ш Е Н И Е № 110 гр. София, 15 март 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 5/ 2012 година Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Б. И. И. и Д. В. В., двамата от гр.София, депозирани чрез техните служебни защитници- адв. Б. Ц. и адв. Ст. З., срещу въззивно решение № 275 от 18. 07. 2011г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 6 състав, постановено по ВНОХД № 420/ 2011г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 49 от 25. 02. 2011г., на Софийския градски съд, наказателно отделение, 33 състав, по НОХД № 4585/ 2010г. И в двете касационни жалби на подсъдимите Б. И. И. и Д. В. В., допълнени по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, се поддържа, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушение на материалния закон, а наложените наказания са явно несправедливи- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК. Исканията са за отмяна на решението и оправдаване на жалбоподателите. Подсъдимият Б. И. И., лично и чрез своя служебен защитник, назначен в настоящото производство, поддържа жалбата в съдебно заседание, по съображенията в нея, със заявеното искане. Подсъдимият Д. В. В., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция и не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни, поради което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбите, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия Б. И. И. е неоснователна. Касационната жалба на подсъдимия Д. В. В. е неоснователна. С първоинстанционната присъда Софийският градски съд, наказателно отделение, 33 състав, е признал подсъдимия Д. В. В., от гр.София, за виновен в това, че на 7. 08. 2008г., в гр.София, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество- марихуана- 8 бр. пакетчета- 3, 61 гр., част от които със съдържание на активен компонент- тетрахидроканабинол- 2, 3%, останалите- 1, 7%, на обща стойност 21, 66 лв., 1 бр. пакетче, съдържащо 3 таблетки „МДМА”-метилендиоксиматамфетамин, със съдържание на активно вещество МДМА- 12%, с общо нето тегло- 0, 81 грама, на стойност 20, 25 лв., 1 бр. пликче, съдържащо 6 бр. найлонови топчета с амфетамин, с нето тегло 1, 16 грама, със съдържание на активно вещество- амфетамин- 8%, на стойност 34, 80лв., при обща стойност на наркотичните вещества- 76, 71 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на две години лишаване от свобода, както и глоба в размер на 5000 лв. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, е определил на подсъдимия Д. В. В. едно общо наказание между наложеното му с присъдата, и това по НОХД № 1332/ 2009г., на СГС, в размер на най- тежкото, а именно- две години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор, към което е присъединил, на основание чл. 23, ал. 3 НК наказанието глоба в размер на 5000 лв. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпяното от подсъдимия наказание по НОХД № 1332/ 2009г. Със същата присъда е признал подсъдимия Б. И. И., от гр.София, за виновен в това, че на 7. 08. 2008г., в гр.София, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество- марихуана- 1 бр. пакетче- 0, 57 гр., със съдържание на активен компонент- тетрахидроканабинол- 2, 3%, на стойност 3, 42 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, изр. 1, предл. 2, т. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода, както и глоба в размер на 2000 лв. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, е определил на подсъдимия Б. И. И. едно общо наказание между наложеното му с присъдата, тези по НОХД № 715/ 2010г., на СГС, и НОХД № 7056/ 2009г., на СРС, в размер на най- тежкото, а именно- четири години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор, към което е присъединил, на основание чл. 23, ал. 3 НК наказанието глоба в размер на 10000 лв. На основание чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал изтърпяното от подсъдимия наказание по НОХД № 715/ 2010г. и по взета и изпълнена мярка за неотклонение „задържане под стража”. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е групирал и наказанията на И., наложени му по НОХД №№ 52/ 2009г. и 8715/ 2009г., двете на СРС, определил е общо наказание- четири месеца лишаване от свобода, при общ режим, в затворническо общежитие от открит тип, изтърпяно изцяло. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимите. На основание чл. 354а, ал. 6 НК е отнел в полза на държавата хинкриминираните наркотични вещества. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 6 състав, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Доколкото релевираните в жалбите на двамата подсъдими доводи, във връзка с поддържаните отменителни основания са идентични, ВКС прие, че те следва да бъдат разгледани едновременно, като отделно се обсъдят онези от тях, които съдържат специфични въпроси, относими към повдигнатите конкретни обвинения на всеки от касаторите. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изтъкнат и в двете касационни жалби, разгледан по същество, е неоснователен. В основната си част, предложената аргументация сочи на необоснованост, която е изцяло извън кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК отменителни основания. Последната инстанция по фактите е въззивната, и в нейните правомощия е да проверява приетите по делото фактически положения, а и да установява нови. ВКС отменява проверявания съдебен акт, когато намери пороци в доказателствената дейност на предходните инстанции, и в частност при формиране на тяхното вътрешно убеждение. В конкретния случай не са налице нарушения от посочената категория, обосноваващи исканата касационна отмяна на въззивното решение. Само фактът, че върху пакетчетата, съдържащи инкриминираните наркотични вещества, и иззети от хралупата на дървото, не били идентифицирани годни дактилоскопни следи за изследване и идентификация, не може да обоснове противоположни на приетите от съдилищата изводи по въпроса за авторството на деянието. Това е така, защото освен, че върху част от хартиената салфетка, в която е било увито пликчето, изхвърлено от подсъдимия И. при появяването на полицейските служители, е идентифицирана дактилоскопна следа, съдържаща съвпадение с индивидуализиращите белези на отпечатъка от средния пръст на лявата ръка на подсъдимия В., по делото са налице и показанията на свидетелите Ч., Д., В. и Н., които съвкупно оценени с всички протоколи от изпълнените процесуално- следствени действия и писмените доказателства по делото, са формирали фактическите констатации на предходните инстанции, въз основа на които са приети съответните правни изводи за вината и отговорността на двамата касатори. Ето защо, касационната инстанция заключи, че съдилищата са събрали всички доказателства, относими към предмета на доказване в конкретния наказателен процес, съобразно рамката по чл. 102 НПК, и необходими за разкриване на обективната истина. Не намери данни, че фактическите положения, предпоставили правните изводи по същество, са приети на базата на негодни доказателствени средства или на несъществуваща доказателствена основа, или че доказателствата са оценявани едностранчиво, изопачено или тенденциозно. Обстоятелството, че инстанциите по същество са кредитирали едни доказателствени източници за сметка на други (основно обясненията на подсъдимите, в частите им, в които всеки от тях отрича всякакво съпричастие с инкриминираната му престъпна дейност и противоречивите показания на свид. Н., в различните фази и стадии на наказателното производство, извън първоначалните, прочетени по реда на чл. 284, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК, прецизно анализирани и оценени и на плоскостта на правата му по чл. 121, ал. 1 НПК), само по себе си не сочи на процесуално нарушение, при положение, че те са изложили мотивирани съображения, основани на закона и доказателствата по делото, а от тях става ясно, че всички доказателствени материали са преценявани внимателно, обективно, и съобразно действителното им съдържание. В този смисъл, осъществената от съдилищата доказателствена дейност е съответна на принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18, и тези по чл. 107 НПК, поради което и в случая ВКС не констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нито от категорията на абсолютните, нито на относителните, свързани с правото на защита на подсъдимите. СГС и САС законосъобразно са приели за безспорно доказано по делото, че упражнявайки фактическа власт върху иззетите наркотични вещества, всеки от жалбоподателите е осъществил държане на високорисково наркотично вещество от вида на инкриминираните, в установеното количество, съдържание на активен компонент, и стойност. По отношение на касатора В. е доказано държане, с цел разпространение на високорисковите наркотични вещества, като форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт. 1 НК, за което същият е признат за виновен и осъден. Този извод не се променя от обстоятелството, че деецът е държал пакетчетата с наркотични вещества, предназначени за продажба не у себе си, а в хралупата на дърво в парка, в непосредствена близост до мястото, където самият той е стоял, провеждал е срещите си с различните „клиенти”, и съобразно поръчката на всеки от тях, е отивал до дървото, изваждайки от вътрешността на оформеното пространство необходимото му пакетче от съответното вещество, оформено в предварително подготвени дози. В наказателноправен аспект, държането на конкретен обект представлява упражняването на фактическа власт на дееца върху него, а по настоящото дело е безспорно установена връзката на подсъдимия В. с инкриминираните наркотични вещества и контролът на това лице върху тях. По несъмнен и категоричен начин е доказано също и обвинението срещу Б. И.- по чл. 354а, ал. 3, изр. 1, предл. 2, т. 1 НК, по което същият е признат за виновен и осъден, предвид наличието на всички обективни и субективни признаци на визирания престъпен състав. Свидетелите Ч. и Д., които целенасочено са наблюдавали подсъдимите в района на местопрестъплението, лично и близко разстояние са възприели действията на Б. И., който непосредствено преди задържането си, изхвърлил намиращото се у него пакетче с марихуана, с концентрация на активно вещество тетрахидроканабинол, идентична с тази на останалите пакетчета, открити и иззети като веществени доказателства от хралупата на дървото, при извършения оглед. В този смисъл, материалният закон е приложен правилно от съдилищата, при вярна и съответна на приетите фактически положения правна квалификация на деянията- за всеки от касаторите. Наказанията, наложени на подсъдимите В. и И.- съответно- две години лишаване от свобода, и глоба в размер на 5000 лв.- за първия, и една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв.- за втория, са справедливо отмерени и съответни на критериите на чл. 54 НК. Съобразени са всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дейците, отчетени са количествата и стойността на инкриминираните наркотични вещества, мястото на разпространението им (за В.), данните за личността на подсъдимите и многократните им минали осъждания. ВКС не констатира смекчаващи обстоятелства, които са не са били взети предвид от предходните инстанции, или тяхната относителна тежест да е била подценена. Законосъобразен е също и изводът за отсъствие на предпоставките на чл. 55, ал. 1 НК, предвид липсата на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. Касационният съдебен състав счита, че в този си вид и размер, наложените наказания са съобразени с целите на наказанието, визирани в нормата на чл. 36 НК, и принципа за съответствието им с извършените престъпления, съгласно чл. 35, ал. 3 НК. В този смисъл те не съдържат характеристиките на явната несправедливост, регламентирана като отменително основание, съобразно критериите на чл. 348, ал. 5, т. 1- 2 НПК. Предвид гореизложеното, жалбите на подсъдимите Д. В. В. и Б. И. И. са неоснователни, а въззивното решение, предмет на проверка от касационната инстанция, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, съобразно правомощията й в настоящото производство, по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, следва да бъде оставено в сила. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 275 от 18. 07. 2011г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 6 състав, постановено по ВНОХД № 420/ 2011г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: