Р Е Ш Е Н И Е № 49 София, 08.03.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЖАНИНА НАЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 90 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Г. П. срещу решение № 400 от 24.10.2018 г. по внохд № 393/18 г. на Софийския апелативен съд с оплакване за явна несправедливост на наказанието и искане за неговото намаляване. В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 5692 от 13.11.2017 г. по нохд № 541/16 г. на Благоевградския окръжен съд, с която подсъдимият Х. П. е признал за виновен в това, че на 27.10.2015 г. , без надлежно разрешително направил опит да пренесе през границата на страната 503 гр. хероин на стойност 80480 лв., като деянието останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 242 ал.2, пр.1, вр. чл. 18 ал.1 и чл. 55 от НК е осъден на 6 години лишаване от свобода и глоба в размер на десет хиляди лева. На осн. чл. 242 ал.7 от НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението, а на осн. чл. 242 ал.8 от НК- превозното и преносното средства, послужили за пренасяне на наркотичното вещество. Оплакването по касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК е подкрепено с доводите, че наказанието е индивидуализирано схематично, без обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, в това число тежкото материално положение на подсъдимия и оказаното от него съдействие в хода на наказателното производство. Върховният касационен съд намира, че възраженията са напълно неоснователни. Въззивният съд е извърши проверка на присъдата и е отделил дължимото внимание на искането за намаляване на размера на наказанието на подс. П.. Установил е, че всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказателната санкция са отчетени от първата инстанция и са преценени съобразно действителната им тежест. Именно поради приетите като налични многобройни, смекчаващи отговорността обстоятелства, включително тези, на които защитата акцентира в касационната жалба, решаващите съдилища са определили наказанието при основанието по чл. 55 от НК, значително под минимума на предвиденото в нормата на чл. 242 ал.2 от НК. Значително и в разрез с чл. 55 ал.2 от НК е определен размерът на кумулативното наказание „глоба”, като въззивният съд е посочил защо не може да отстрани допуснатото нарушение на закона. Същите съображения, а именно липсата на съответен протест, са важими и за касационната инстанция. Противно на твърдението в касационната жалба, мотивите на САС са достатъчно пространни и изчерпателни, като ясно е формулирано защо се отхвърлят доводите на защитата. Касационният състав също счита, че наложеното наказание лишаване от свобода не е явно несправедливо, тъй като съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. Липсват основания за допълнителното му намаляване. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 400/ 24.10.2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 393/ 2018 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: