3 Р Е Ш Е Н И Е № 618 гр. София 10 декември 2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ : Фиданка Пенева Цветинка Пашкунова при секретар Л. ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора Н. Любенов изслуша докладваното от съдията Ц. ПАШКУНОВА н. д. № 661/2010г. Производството е образувано по искане на осъдения С. Н. А., на основание чл.425, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 от процесуалния закон за възобновяване на НЧД№1019/2010г. на Районен съд /РС/-Добрич и отмяна на постановеното по него определение от 08.06.2010г., в частта с която е приложен института на чл.24 от НК. В депозираното саморъчно написано от осъденото лице изложение се релевират оплаквания, индициращи на несъгласие с обявения съдебен акт с аргументи за прекомерна завишеност на наложеното общо наказание при условията на чл.25, вр.чл.23 и чл.24 от НК. В съдебно заседание на 07.12.2010г. осъденият А. не се явява, редовно призован, като в приложена по делото декларация изрично заявява, че се отказва от лично участие в настоящото производство. Процесуалните права и законни интереси на осъденото лице се охраняват от назначен служебен защитник, който пледира за уважаване на направеното искане за възобновяване. Представителят на ВКП дава мотивирано заключение за неоснователност на искането на осъдения, като се базира на установените факти за предходните осъждания на С. А. и на съдебната практика по прилагането на нормите на чл.25, вр.чл.23 и чл.24 от НК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на осъществения извънреден контрол, с който е оторизиран, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 08.06.2010г., постановено по НЧД №1019/2010г., в производство по чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, инициирано по предложение на Районна прокуратура, гр.Добрич, съответната съдебна инстанция е наложила на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23 ал.1 НК, едно общо най-тежко наказание на С. Н. А. по НОХД №278/2009г., по описа на РС-Генерал Т. и НОХД №348/2010г. на Добрички РС – ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като съгласно установения в чл.24 от НК регламент, същото е увеличено с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и определена наказателна санкция лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при първоначален строг режим на изпълнение в затворническо общежитие от закрит тип или затвор. С визирания съдебен акт първостепенният съд в съответствие с разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК е приспаднал от така определеното наказание фактически изтърпяното по присъда №53/10.11.2009г., по НОХД №278/2009 г. на РС, гр.Генерал Т., считано от 01.04.2010г. Депозираното искане на осъденото лице за възобновяване на ЧНД №1019/2010г., по описа на Добрички РС е допустимо за разглеждане при условията на чл.419-426, гл.ХХХІІІ от НПК, регламентираща извънреден способ за съдебен контрол - възобновяване на наказателните дела, но същото е неоснователно. Атакуваното определение е постановено в съответствие с процесуалните предписания, при съблюдаване на материалния закон и на константната съдебна практика по приложението на чл.25, ал.1, вр чл.23 и чл.24 от НК. Упражнявайки възложените правомощия в рамките на процедурата по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, РС-Добрич след всестранно, обективно и пълно изследване на приобщения доказателствен материал по делото е формирал заключение за наличие на реална съвкупност от престъпления по отношение на инкриминираните деяния, предмет на НОХД №278/2009г. на РС-Генерал Т. и НОХД №348/2010г. на Добрички РС, като приел че с оглед параметрите на диференцираните санкционни последици, следва да бъде наложено едно общо най-тежко наказание - ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Престъпните посегателства, включени в лимитираното множество от престъпления, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Правилна е и преценката на първостепенния съд за необходимостта от прилагане на материалноправната норма на чл.24 от НК, с оглед степента на обществена опасност на престъпните деяния, наказателните санкции за които са групирани при условята на чл.25, вр. чл.23 от НК, и предвид личността на осъденото лице. Извършените от С. А. престъпни посегателства по 279, ал.1 и чл.211 от НК, интерпретирани в контекста на обективните и субективни характеристики /време, място, механизъм на осъществяване, причинени вреди и форма на вина/, и анализирани в корелативна връзка с предходните 6 /шест/ на брой осъждания на лицето за реализирана през периода 1977-1988г. престъпна дейност по чл.157, чл.251, чл.252, чл.250, чл.214 и чл.131а от НК, обосновават изводи, че най-тежкото от определените наказания не ще изпълни предвидените в чл.36 от НК цели. За постигане на нужното поправително, предупредително и възпитателно въздействие спрямо осъдения А. и за удовлетворяване на изискванията на генералната превенция е наложително той да бъде поставен в по-продължителна социална изолация. Предложените съображения категорично мотивират вътрешното убеждение на настоящия състав за законосъобразност на атакувания съдебен акт на Добрички РС и предпоставят неоснователност на искането на осъденото лице за възобновяване на ЧНД №1019/2010г. на РС-Добрич, по реда на чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Водим от горното и на посочените основания Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Н. А., за възобновяване на ЧНД №1019/2010г. на РС-Добрич и за ревизия на постановеното по него определение от 08.06.2010г., чрез отмяна на института на чл.24 от НК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.