2 Р Е Ш Е Н И Е № 148 гр. София, 6 април 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ : Борислав Ангелов Павлина Панова с участието на прокурора Петя Маринова и при секретаря Лилия Гаврилова, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 61/2010 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимия М. Ц. У. против решение № 217 от 21.10.2009 год. по внохд № 397/09 год. на Пловдивски апелативен съд. Касационната жалба на подсъдимия М. У., изготвена от служебния защитник-адв.Н. е само за явна несправедливост на наложеното наказание, въпреки приложението на чл.55 НК, при неговото определяне.Като основание за неговото намаляване се изтъква младата възраст на подсъдимия и проявеното критично отношение към извършеното.В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 114 от 26.08.2009 год. по нохд № 1533/049 год., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимия М. Ц. У. за виновен в извършено престъпление по чл.199 ал.1, т.4, вр. с чл.198 ал.1, вр. с чл.29 ал.1, б.б. „а” и „б” НК и при условията на чл.55 ал.1, т.1 НК е осъден на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК.Подсъдимият У. е признал изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират нови доказателства.При постановяването на осъдителната присъда са обсъдени и решени въпросите по чл.301 НПК.Единственото възражение в жалбата е за завишено наказание, макар и определено при условията на чл.55 НК.То е било предмет на обсъждане и от въззивната инстанция и по реда на чл.339 ал.2 НПК с пълно основание, след изложени убедителни съображения е отхвърлено като неоснователно.При индивидуализацията на наказанието, законосъобразно за отчетени доказани и значими обстоятелства влияещи за неговата справедливост.Констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства, които характеризират изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.Касае са за едно от най-тежките престъпни посегателства срещу личността и собствеността.По драстичен и брутален начин е извършен грабежа, с неоправдана жестокост и ярост /предвид многобройните наранявания с нож, причинени на пострадалия за неговото осъществяване, оставен завързан в безпомощно състояние в складово помещение.Извършеното с оглед предишните осъждания на подсъдимия, извън квалификацията на деянието и събраните лоши характеристични дънни, склонността му към хазартни игри и употреба на наркотични вещества го определят като лице с изключително висока степен на обществена опасност.Подбудите за извършване на престъплението са подчертано укорими и користни.Затова съдилищата по същество оценявайки тежестта на тези обстоятелства са индивидуализирал наказанието близко до предвидения в закона минимум, съблюдавайки разпоредбите на чл.373 ал.2 НПК, като благоприятна последица от направеното самопризнание.Само по себе си то не следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо, при индивидуализацията на санкцията, както се иска в жалбата, след като не е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на обективната истина, както е в разглеждания случай /вж.Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 год. на ВКС, НК/.По голямо снизхождение не може да бъде проявено, за да бъдат изпълнени и целите на наказанието визирани в чл.36 НК. Поради липса да други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 217 от 21.10.2009 год., постановено по внохд № 397 по описа за 2009 год. на Пловдивски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: