Р Е Ш Е Н И Е № 233 София 14.07.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Ю. Г. и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3703 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби от процесуалните представители на Л. А. адв.В. К. и адв.К. Б.-Т. и адв.Н. П. срещу решението от 17.06.08г.по в.гр.дело № 949/07г.на Софийски градски съд,ІІ Б въззивен състав в частта,с която е отменено решение № 33 от 8.02.07г. по гр.дело № 11091/05г.на СРС,ГК,55 състав и е признато за установено по иска на В. Г. Р. с правно основание чл.42 б.”б” от ЗН,предявен срещу Л. А.,че нотариално завещание № 3/19.12.02г.т.Ік,рег.№ 8000,дело № 3/02г.,изготвено от нотариус М. К.,е нищожно,поради това,че завещателят не е изразил устно волята си пред нотариуса,а нотариусът е прочел предварително изготвен текст. В частта,с която е оставено в сила първоинстанционното решение,въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. С определение № 535 от 5.06.09г.ВКС,ІV г.о.е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправен въпрос относно доказателствената тежест и доказването,което трябва да се извърши,за да се опровергае официален документ. Жалбоподателката излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост –касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.Моли решението да бъде отменено и исковете – отхвърлени. Ответникът по касационната жалба В. Р. решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема следното: За да уважи предявеният иск на основание чл.42 б”б” от ЗН и да прогласи нищожността на нотариалното завещание на В. Г. Р.,съдът е кредитирал показанията на свидетелката В. Г., за да приеме,че същото не е съставено по начина,визиран в чл.24 ал.2 от ЗН –след устно изразяване волята на завещателя и последващото й записване от нотариуса,а пред завещателя и свидетелите е било прочетено предварително изготвено завещание. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос e относно доказателствената тежест на официалния документ и доказването,което трябва да се извърши,за да се опровергае съдържанието му.Константната практика на ВКС приема,че официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила,че фактите,предмет удостоверителното изявление на органа,издал документът са се осъществили така,както се твърди в документа. Съдилищата са длъжни да зачитат и да се съобразяват с материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи,докато тя не бъде опровергана чрез доказване на тяхната невярност.Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната,която го оспорва,при което тя трябва да направи пълно и гла вно доказване,което означава да се изключи всяко съмнение,че е неверен.Нотариалното удостоверяване е официален свидетелстващ документ и като такъв удостоверява,че посочените в него факти отговорят на действителното фактическо положение,включително и това,че завещателят е изразил устно волята си,така както си изисква от 24 ал.2 ЗН. След така приетия отговор на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,съдът намира,че касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Въззивният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните,като е приел за опроверган процесният официален документ /нотариално завещание/.В нарушение на чл.188 ал.1ГПК/отм./съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и зависимост.Кредитирал е единствено показанията на свидетелката Г.,за които има данни по делото,че са противоречиви/съдебен протокол от 17.02.04г.по гр.дело № 5647/03г./,като е направен необоснован извод,че тя е лъжесвидетелствала по цитираното дело,а по настоящото казва истината.Същевременно показанията й не кореспондират с тези на останалите свидетели-очевидци при изготвяне на завещанието – д-р С. и нотариуса К.,които установяват,че завещанието било изготвено в стаята на завещателя,който бил на легло, от нотариуса К. под диктовката на В. Р.,а след записването му било прочетено на глас и подписано от тримата свидетели и нотариуса. При липсата на безспорни и категорични доказателства за това.че завещателят не е изразил устно волята си следва да се приеме,че ищецът не е оборил при условията на пълно и главно доказване доказателствената сила на нотариалното завещание. Ако такова доказване не е било проведено успешно съдът трябва да приложи неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест –т.е.да счете документът за верен. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл.293 ал.1 ГПК вместо него постановено друго,с което искът следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 1040 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 17.06.08г.,постановено по в. гр.дело № 949/07г.на Софийски градски съд,ІІ-б въззивен състав в частта,с която е отменено решение № 33/8.02.07г.на СРС,ГК,55 състав по гр.дело № 11091/05г.за отхвърляне на иска по чл.42 б.”б”ЗН за установяване нищожността на нотариалното завещание поради обстоятелството,че завещателят не е изразил устно волята си пред нотариуса,а последният е прочел предварително изготвен текст,както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от В. Г. Р. от [населено място], [улица],ет.2 с правно основание чл.42 б.”б”ЗН срещу Л. М. А.,със съдебен адрес :гр.София, [улица],адв.В. К.,че нотариалното завещание № ,изготвено от нотариус М. К.,е нищожно,поради това,че завещателят не е изразил устно волята си пред нотариуса,а нотариусът е прочел предварително изготвен текст. ОСЪЖДА В. Г. Р. да заплати на Л. М. А. разноски по делото в размер на 1040 лв/хиляда и четиридесет/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.