2 гр. д. № 5044/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 116 София, 16.10.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 26 септември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА СВЕТЛАНА КАЛИНОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5044/2016 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 286 от 15.05.2017 г., постановено по делото на основание чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на решение № 252 от 21.07.2016 г. по гр. д. № 346/2016 г. Врачански окръжен съд по разрешения в него въпроса: прилага ли се забраната на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ за имоти, които подлежат на цялостно отчуждаване, поради включването им в парцел за обществено мероприятие. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: За да отхвърли иска съдът е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на имота, част от който са спорните 35 кв. м., тъй като не е придобил правото на собственост върху имота на основание давностно владение. Имотът е бил включен в парцел и при действието на забраната по чл. 59, ал. 1 ЗТСУ ищците не са могли да придобият вещни права върху владяната част от него на това оригинерно основание. По въпросът, по който е допусната касационна проверка настоящият съдебен състав намира, че ограничението, установено в чл. 59, ал. 1 ЗТСУ , намира приложение само по отношение на части от дворищнорегулационни парцели. По отношение на имоти, включени с уличнорегулационен план в парцел за обществено мероприятие, нормата не намира приложение. По същество на касационната жалба. Неправилното прилагане на материалния закон е основание за касиране на обжалваното решение. От фактическа страна по делото е установено, че през 1962 г. общият на страните наследодател А. И. А. през 1962 г. е дарил на синовете си И. и Х. А. А. по 1/2 ид. ч. от дворно място с площ от 997 кв. м., съставлявало парцел V в кв. 26 по плана на [населено място], кв. М., отреден за отреден за имот пл. № 25 по кадастралния план от 1948 г. В следващия кадастрален план от 1968 г. имотът е бил заснет като два имота с пл. №№ 79 и 80, които не са равни по площ и са били включени в общ парцел в кв. 27, който е бил отреден за десет имота с улично-регулационния план. Към датата на одобряване на плана във всеки от имотите са били построени двуетажни жилищни сгради на калкан (вероятно тип близнак), които са заснети в плана. Няма данни съсобственици да са извършили делба на придобития от тях в съсобственост имот. Поради разпределение ползването на терена, което е било обективирано с поставяне на ограда, имотът е бил заснет като два имота. В одобрения план от 1986 г. двата имота отново са със статут на неурегулирани имоти и остават включени в парцел № І в кв. 27, отреден за обществено мероприятие – жилищно строителство . В този план границата между тях е идентична с тази от предходния план. През 1995 г. Х. А. И. и съпругата му са дарили на сина си А. Х. Х. дворно място с пл. № 80 в кв. 27 в [населено място], кв. М., цялото с площ от 498 кв. м. с намиращите се в него двуетажна масивна жилищна сграда, гараж и стопански постройки. През 2003 г. И. А. А. и съпругата му са дарили на сина си Д. И. А. 1/2 ид. ч. от имот пл. № 79 в кв. 27 по плана на [населено място] от 1986 г., целия с площ от 550 кв. м. заедно с първия етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, заедно с първия етаж от пристройката към нея, както и стопанската сграда застроена на площ от 40 кв. м. По данни от приетата техническа експертизата през 2005 г. е изготвен ПУП, съгласно който от парцел І в кв. 27 е бил отделен терен за клиника и път, който разделя частта, предназначен за клиника, от останалите имоти, включени в парцел. Няма данни да е проведена процедура за отчуждаването на имотите, включени в парцел І, както и мероприятието да е реализирано. През 2011 г. е одобрен регулационен план на [населено място], който е и действащия регулационен план, в който имотите са заснети с пл. №№ 120 и 120 и за тях са отредени парцели, съответно ХVІ-120 и ХV-121 в кв. 27. Спорът между страните е породен от това, че при изготвяне на кадастралната карта през 2011 г. граница между двата имота е нанесена така, че тя свързва ъглите на жилищната сграда и стопанската сграда в имот 12259.1025.120 (между т. 1 и 3 по скица № 1 към заключението). Стопанската постройка в имота на ищците 12259.1025.120 не е нанесена в плана. Вещото лице въз основа на оглед и данни от събраните гласни доказателства е установило, че тя е била достроявана в посока имота на ответника. Експертът е констатирал и това, че нанесената в плана граница не съответства на материализираната на място ограда, която минава между т. т. 1 и 2, нанесени в същата скица към заключението му. Свидетеля Н., който е съсед на страните, установява че от 1990 г., оградата не е местена. Ищците са се позовали на придобивния способ давностно владение и са твърдяли, че в резултат на неправилно нанасяне на границата между придобития на основание давностно владение от тях имот и този на ответника 33 кв. м. от имота им са заснети в имота на ответника. Изводът на въззивния съд за неоснователност на иска, поради това че ищците не се легитимират като собственици на имот с идентификатор 12259.1025.120 по плана на [населено място], е направен при неправилно прилагане на материалния закон. Със заснемането в плана от 1968 г. на имот 25, за който е бил отреден парцел V, в кв. 26 по предходния план на [населено място], кв. М., като два имота с пл. № 79 и 80 и включването им в парцел, отреден с уличнорегулационния план за общо десет имота и предназначен за обществено мероприятие – жилищен комплекс (по данни от скица № 2103 от 26.04.1975 г., л. 27 от гр. д. № 4011/2015 г. на ВрРС) е променен регулационният статут на бившия имот пл. № 25 от такъв на урегулиран имот, в неурегулирани имоти. Включването в парцел за обществено мероприятие няма непосредствено отчуждително действия, а само променя режима на засегнатите имоти в градоустройствено отношение. Отчуждаването настъпва след обезщетяване на собствениците (чл. 39 ЗПИНМ в редакцията след изменението му с в. „Известия”, бр. 54/1956 г.), поради което до приключване на процедурите по отчуждаване имотите, отредени за обществено мероприятие, остават със статут на неурегулирани имоти. Установеното от съсобствениците на бившия парцел І-25 владение върху реални части от него, след отпадане на статута му на урегулиран имот, е породило вещно действие, тъй като ограничението по чл. 59, ал. 1 ЗТСУ, не е намирало приложение по отношение на владяните имоти. Нормата се е прилагала само по отношение на дворищно-регулационни парцели, какъвто статут имотът на ищците не е имал след включването му с уличнорегулационния план в парцел за жилищно строителство. Владяните от страните имоти са били части от неурегулиран имот, поради което за придобиване на вещни права върху тях не са се прилагали изискванията за площ и лице за дворищно-регулационен парцел. Всеки от съсобствениците е придобил вещно право на собственост върху владяната реално обособена част от общия имот след изтичане на десетгодишния давностен срок на владение. Субективният и обективният елементи от фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС са установени от събраните гласни доказателства, установеното застрояване на двата имоти с жилищни сгради и разпределяне ползването на терена, както и с извършеното от двамата братя разпореждане с имотите в полза на децата им. Владението е осъществено в границите, заснети в кадастралните планове, което е установено и от приетата експертиза, поради което нанесената граница между двата имота в кадастралната карта е невярна. При нанасянето й е допусната грешка в резултат на която 33 кв. м. от имота на ищците (12259.1025.120) е заснет като част от имота на ответниците (12259.1025.121). Като е приел друго съдът е постановил незаконосъобразно решение, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение ще бъде отменено и постановено ново решение по съществото на спора от касационната инстанция. По изложените по-горе съображения предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на спорните 33 кв. м., заключени между т. т. 1, 2 и 3 по скица № 1 към заключението на в. л. инж. А., тъй като границата между двата имота е тази по предходните кадастрални планове от 1968 г., 1986 г. По тази заснета граница страните са владяли обособените от съсобствения им имота две реални части в продължение на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС. Ищците И. А. и съпругата му Е. А. са придобили правото на собственост върху владяната от тях реална част, като границата с имота на ответника е тази материализирана на терена и към дъното на парцела минава по т. т. 1 и 2 от скица № 1 към заключението на в. л. инж. А. (л. 123 от гр. д. № 4011/2015 г. на РС-Враца). Този имот е нанесен с пл. № 79 в плана от 1967 и 1986 г. В одобрения ПУП от 2005 г. е нанесен с пл. № 120, а имотът на ответника с пл. № 121. В одобрените през 2011 г. КК и КР имотът на ищците е с идентификатор 12259.1025.120 като в този план неправилно площ от 33 кв. м., заключена между т. т. 1, 2 и 3 по скица № 1 към заключението на в. л. А. е нанесена като част от имота на ответника. Искът е основателен и ще бъде уважен като се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на спорната част от 33 км. м., която неправилно е заснета в плана като част от имота на ответника вместо, като част от притежавания от тях имот 12259.1025.120. При този изход на производството по делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът по иска ще бъде осъден да заплати на ищците направените от тях разноски за водене на делото във всички инстанции, които възлизат на 2301.56 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 252 от 21.07.2016 г. по гр. д. № 346/2016 г. Врачански окръжен съд и потвърденото с него решение № 285 от 11.05.2016 г. постановено по гр. д. № 4011/2015 г. на Врачански районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на И. А. А. и Е. И. А., двамата от [населено място], [улица] срещу А. Х. И. от [населено място], [улица], че И. А. А. и Е. И. А. са собственици на площ от 33 кв. м., която е част от имот с идентификатор 12259.1025.120 по кадастралната карта на [населено място] и поради грешка неправилно е заснета като част от имот 12259.1025.121, вместо като част от имот с идентификатор 12259.1025.120, собствен на И. и Е. А., която част е означена между т. т. 1, 2 и 3 по скица № 1 към заключението на в. л. инж. А. (л. 123 от гр. д. № 4011/2015 г. на РС-Враца). Скицата, приподписана от състава на ВКС, е неразделна част от решението. ОСЪЖДА Апостол Х. И. от [населено място], [улица] да заплати на И. А. А. и Е. И. А., двамата със същия адрес сумата 2301.56 лв., представляваща разноски за водене на делото във всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: