4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 564 София, 03.10.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №512/2011 г. Производството е по чл.274, ал..3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв. П. Т. - процесуален представител на Д. Р. К. и Г. Р. К., и двете от [населено място], срещу въззивно определение №347/03.6.2011 г. по ч.гр.д.№301/2011 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение №1146/11.4.2011 г. по гр.д.№1264/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменено определение от 23.02.20111 г. по същото дело за конституиране на частните жалбоподателки в настоящото производство като правоприемници в процеса на мястото на починалата Д. К. Г. и заличаването им от списъка за призоваване. Обстоятелствата по делото са следните: С определение №593/23.02.2011 г. по гр.д.№1264/2009 г. Варненският окръжен съд, г.о., шести състав, е конституирал като ищци, на мястото на починалата Д. К. Г., Д. Р. К. и Г. Р. К., и двете от [населено място]. С определение №1146/11-4-2011 г. по същото дело, определение №593/23.02.2011 г. е отменено, като съдът е приел, че конституирането на горните две лица е неправилно и се е мотивирал с разпоредбите на чл.10, ал.4 и чл.53 ЗН. Освен с посочените законови разпоредби първата инстанция се е позовала и на съдебна практика – ТР №148/10.12.1986 г. на ОСГК на ВС, и решение №549/06.4.1961 г. по гр.д.№2008/1961 г. на ВС, І г.о. С определение №347/03.6.2011 г. по ч.гр.д.№301/2011 г., по частна въззивна жалба от Д. Р. К. и Г. Р. К., Варненския апелативен съд, г.о., е потвърдил определение №1146/11-4-2011 г. по същото дело, определение №593/23.02.2011 г. на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че обжалваното определение е правилно, тъй като жалбоподателките не придобиват качеството на наследнички на баба си, тъй като техният баща приживе се отказал от наследство, и не може да бъде заместен по смисъла на чл.10, ал.4 ЗН. Освен с разпоредбата на посочената правна норма, съдът е обосновал извода си и с ТР №148/10.12.1986 г. на ОСГК на ВС. Срещу въззивното определение на Варненския окръжен съд е подадена частна касационна жалба от адв. П. Т. - процесуален представител на Д. Р. К. и Г. Р. К., с оплаквания за незаконосъобразност, като се застъпва становище, че бащата на частните жалбоподателки действително не в нито един момент не е имал права върху процесния имот в хипотезата на отказ от наследство, но именно поради това е налице правото на неговите низходящи да получат неговия дял от наследството на починалата си баба. Моли се за отмяна на обжалваното определение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частните касационни жалбоподателки препращат към изложеното в частната касационна жалба и твърдят, че основен проблем е формулировката в ТР №148/1986 г. на ОСГК на ВС и прилагането на чл.10, ал.4 и чл.53 ЗН от решаващия съд, като обжалваното определение е в противоречие с тълкувателното решение. Ответницата по частната касационна жалба – Д. Д. И., е депозирала отговор по чл.276 ГПК. Останалите ответници по частната касационна жалба не заявяват становища. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и взе предвид отговорът на ответницата по жалбата Д. И. намира, че същата е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: Извършеното от първоинстанционния съд процесуално действие, с което е отменено конституирането на частните жалбоподателки в настоящото производство е правилно. Поставеният в изложението въпрос за изложеното в ТР №148/1986 г. на ОСГК на ВС и прилагането на чл.10, ал.4 и чл.53 ЗН не е разрешен противоречиво от решаващия съд.Напротив окръжният съд, споделяйки изводите на първата инстанция, се е съобразил с цитираното тълкувателно решение, което е постановено за тълкуване разпоредбата на чл.53 ЗН. Правилни са изводите, че неприемането, /респективно отказът/ на наследство от наследник, не създава права за неговите низходящи, какъвто е и конкретния случай. Поради това жалбоподателките като низходящи не могат да наследяват неприетото от страна на техния родител наследство поради това, че последният се е отказал от същото. Неоснователни са наведените доводи, че тълкувателното решение е постановено само във връзка с хипотезата на преживелия съпруг и отказ от наследство, извършен от децата на починал наследодател. Решаващите изводи на съда, макар и визират именно този случай са генерални и не изключват приложението на чл.53 ЗН за всички останали случаи, при които е налице отказ от наследство. Поради изцяло неоснователни са, че след като бащата на частните жалбоподателки действително нито един момент не е имал права върху процесния имот в хипотезата на отказ от наследство то е налице право на неговите низходящи да получат неговия дял от наследството на починалата им баба. Поради това частната касационна жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното въззивно определение – в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение №347/03.6.2011 г. по ч.гр.д.№301/2011 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: