2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 517 [населено място] , 24.11.2010г. Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА П. ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА като разгледа докладваното от съдията Бранислава П. частно гражданско дело N 391 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. П. Т. Т. е обжалвал определението на Варненския окръжен съд от № 926 от 18.03.2010г. по ч.гр.д.№ 467/2010г. потвърждаващо определение на Варненския районен съд, 30 състав по гр.д.№ 5755/2009г. за прекратяване на производството по делото , образувано на основание чл.27 ал.2 ЗН. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима на основание чл.274 ал.3 т.2 ГПК при условията на чл.280 ал.1 ГПК. В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд са за допустимостта на свидетелски показания в охранителното производство по реда на чл.530-541 ГПК и предметът на производството по чл.27 ал.2 ЗН. По така поставените въпроси свързани с конкретно разрешения спор липсва съдебна практика, затова касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Чл.27 ЗН регламентира реда за обявяване на саморъчните завещания като ал. 1 задължава всяко лице, в което се намира такова завещание веднага след узнаване на смъртта на завещателя да го представи на нотариуса за обявяване. Ал.2 на разпоредбата дава право на заинтересованите лица да поискат от съда да определи срок на лицето, за което те знаят или предполагат, че съхранява саморъчното завещание да го представи, за да бъде обявено пред нотариуса. Обявяването на саморъчното завещание няма за последица пораждане на неговото действие. То има само оповестително действие и с него се цели да се даде гласност на завещанието , както и възможност на облагодетелстваното лице да заяви волята си за приемане на наследството. Задължението на съда, сезиран с искане по чл.27 ал.2 ЗН се изчерпва с уведомяването и определянето на срок на лицето, посочено от молителя като пазител, да представи завещанието, след което то да бъде изпратено за обявяване. Законът не предвижда санкционни последици при непредставяне на завещанието и съдът няма задължение да събира доказателства дали е съставено, съхранява ли се от ответната страна , съществува ли и какво е неговото съдържание. В разглеждания случай съдът е процедирал по правилото на чл.27 ал.2 ЗН като е дал срок на ответницата да представи исканото завещание и след изтичане на срока и изразеното становище, че то не се намира при нея правилно е прекратил производството по делото, тъй като правомощията му в производството, с което е сезиран са изчерпани. Поставените от касатора въпроси за допустимостта на гласни доказателства за установяване съставянето на завещанието не са относими към правилността на обжалвания съдебен акт. Чл.25 ЗН предвижда писмена форма на завещанието и след като документът не съществува , не могат да се зачетат правните му последици. Целта на производството по чл.27 ал.2 ЗН е да бъде обявено завещанието, което изисква документът, който го материализира да бъде представен по делото и е недопустимо да се установява дали той е същствувал в предходен момент. С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Возен от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определението на определението на Варненския окръжен съд от № 926 от 18.03.2010г. по ч.гр.д.№ 467/2010г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: