Ключови фрази
Мним представител и превишаване пределите на представителната власт * съпружеска имуществена общност * предаване на владение * погасителна давност


Р Е Ш Е Н И Е


№ 410

София, 24.02.2012 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №1658 по описа за 2010 год.

Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. В. Г. и С. И. Г., двамата от [населено място], срещу решение от 12.05.2010г., постановено по гр.д.№394/2009г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 13.02.2009г. по гр.д.№200/2007г. на Самоковски районен съд за уважаване на предявения от С. Д. Н. и П. В. З. срещу Д. В. Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС и е постановено уважаване на иска и срещу съпругата му С. И. Г..
Касационното обжалване е допуснато с определение №988 от 08.08.2011г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на правния въпрос: когато предмет на иска се явява съпружеска имуществена общност, към кой момент се счита предявен иска срещу оня съпруг, който не е посочен в исковата молба, и към кой момент се преценява дали е изтекъл срока на придобивната давност по релевираното от него възражение за придобивна давност. С въззивното решение е прието, че искът и срещу другия съпруг се счита предявен от завеждането на исковата молба и към този момент е преценявал дали е изтекъл срока на придобивната давност по релевираното от него възражение за придобивна давност. С решение №980 от 15.10.1986г. по гр.д.№563/1986г. на ВС, ІІг.о., с което е прието, че когато предмет на иска се явява съпружеска имуществена общност, насочването на иска срещу оня съпруг, който не е посочен в исковата молба, не може да се извърши по реда на чл.100, ал.1 от ГПК/отм./.
Настоящият касационен състав намира за правилно разрешението, дадено с обжалваното решение.
Относно съвместната процесуална легитимация при съпружеската имуществена общност, налагаща необходимо другарство по смисъла на чл.172, ал.2 от ГПК-отм. /чл.216, ал.2 от ГПК/ по искове, предявени от или срещу съпрузите, за собственост или вещни права върху общите вещи, съдебната практика е единна и последователна – в тази насока е т.12 на Постановление №2 от 29.09.1977г. на Пленума на ВС на НРБ, решение №66/1983г. на ОСГК. Когато в случаи като разглеждания, когато искът е предявен само от или срещу единия съпруг, исковата молба е нередовна, поради което съдът следва да остави исковата молба без движение с указание на ищеца да отстрани посочената нередовност. Така процедира и въззивният съд, ако нередовността е констатирана във въззивното производство, съгласно указанията в т.4 от Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. Служебната преценка, която съдът прави по въпроси на пасивната процесуална легитимация в хипотезата на необходимо другарство, при непосочване на някои от необходимите другари като ответна страна, е обусловена от изискването за редовност на исковата молба. За да се стигне до надлежно конституиране, т.е до законосъобразно развитие на процеса, по реда на чл.129 от ГПК съдът следва да постави на ищеца срок за отстраняване на конкретната нередовност. При отстраняване на нередовности в искова молба същата се счита редовна от момента на подаването й /чл.100, ал.4 от ГПК-стар, чл.129, ал.5 от ГПК-нов/, поради което необходимият другар се конституира по делото като главна страна, считано от датата на предявяване на иска. Исковата молба по иска за собственост, съгласно чл.84 от ЗС, във връзка с чл.116, ал.1, б.”б” от ЗЗД, води до прекъсване на давността.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски.
Ответниците по касационната жалба С. Д. Н. и П. В. З. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от С. Д. Н. и П. В. З. срещу Д. В. Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на поземлен имот в местн.”Щъркелово гнездо” в землището на [населено място] и е постановено уважаване на иска и срещу съпругата му С. И. Г..
Въззивният съд е приел за установено, че ищците са собственици на процесния имот, а ответниците упражняват фактическата власт върху него без правно основание.
Решението е правилно.
Установено е, че С. Д. Н. и П. В. З. са придобили собствеността върху процесния имот по договор за покупко-продажба, сключен с н.а.№11/1995г.
С влязлата в сила част на решението е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №48/1997г. на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие на продавачите С. Н. и П. З., поради което последващата продажба на 28.12.2002г., сключена с н.а.№66/2002г. с купувач Д. В. Г., по врече на брака му със С. И. Г., няма вещно-прехвърлително действие. Тъй като от 28.12.2002г./момента, от който се претендира установяването на владение върху имота/ до предяване на иска на 26.10.2006г. са изтекли по-малко от 5 години, правилно е приел за неоснователно възражението на С. Г. за изтекла в нейна полза кратката петгошина давност по чл.79, ал.2, вр. чл.70, ал.1 от ЗС е неоснователно. Правилно съдът е приел за неоснователни доводите на С. Г., че искът спрямо нея следва да се счита предявен от датата на която ищците са заявили, че насочват иска си и срещу нея, когато изтича срока на кратката придобивна давност. Както се посочи в отговора на поставения правен въпрос, искът се счита предявен срещу нея не от изправяне на нередовността на исковата молба, а от предявяване на иска с подаването на исковата молба. Не намират опора в закона доводите, че съпругата следва да се счете конституирана като нов ответник наред с първоначалния ответник – неин съпруг, считано от деня, в който исковата молба срещу нея е постъпила в съда. Както се посочи неконституирането на съпруга-необходим другар има отношение към съдържанието на исковата молба. Въззивният съд е процедирал законосъобразно по реда на чл.129 от ГПК и в съотвествие с указанията в т.4 от Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, поради което оплакванията в касационната жалба в противния смисъл са неоснователни.
Исковата молба по настоящото дело, съгласно чл.84 от ЗС, във връзка с чл.116, ал.1, б.”б” от ЗЗД, е довела до прекъсване на давността. Неоснователни са доводите на касаторите, че поради неподписването на исковата молба от ищците, тя не е била нередовна, а недействителна. Д. не намира опора в закона, който в чл.98, ал.1, б.”е” от ГПК-отм./чл.127, ал.1, т.6 от ГПК/ изисква исковата молба да съдържа подпис на лицето, което подава молбата, а когато исковата молба не отговаря на това изискване, според чл.100, ал.1 от ГПК-отм./чл.129, ал.2 от ГПК/ исковата молба е нередовна. Поправената по реда на чл.100, ал.2 от ГПК-отм. /чл.129, ал.2 от ГПК/ искова молба се смята за редовна от деня на подаването – чл.100, ал.4 от ГПК-отм./чл.129, ал.5 от ГПК/. Неоснователни са доводите на касаторите, че съдът е следвало да процедира по реда на чл.154 от ГПК-отм. при направеното от тях оспорване на подписите на ищците върху исковата молба. Както се посочи, въпросът за подписването на исковата молба е въпрос на редовност на исковата молба, който се разрешава при проверка редовността на исковата молба по реда на чл.100 от ГПК-отм./чл.129 от ГПК/, а не по реда на чл.154 от ГПК-отм./чл.193 от ГПК/, който ред е предвиден за проверка истинността на документите, представени от страните по делото и съставляващи доказателствени средства /източници на сведения за подлежащите на доказване факти по спора/.
Неоснователни са доводите на касаторите, че са само съвладелци на имота и поради това – обикновени другари по спора за собственост. По делото те са оспорили активната легитимация на ищците, поддържайки, че те самите са собственици на процесния имот по договор за покупко-продажба /посочена в исковата молба/, извършена през 2002г. по време на брака им, евентуално по давност. И двете придобивни основания, попадат в режима на съпружеската имуществена общност – възмездния договор, сключен по време на брака, а също и заявеното възражение за придобивна давност, основано на факти, осъществени по време на брака на ответниците. Както се посочи при всички съдебни спорове от вещноправен характер относно вещ от имуществената общност на съпрузите, съдебната практика е единна и непротиворечива по въпроса за вида на другарството – то е необходимо по смисъла на чл.172, ал.2 от ГПК-отм./чл.216, ал.2 от ГПК /.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК то трябва да се остави в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА решението от 12.05.2010г., постановено по гр.д.№394/2009г. на Софийски окръжен съд, в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: