Ключови фрази
Тежка или средна повреда, причинена при професионална непредпазливост * граждански иск в наказателното производство


11
Р Е Ш Е Н И Е


№ 137


София, 28 април 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
РУМЕН ПЕТРОВ

при секретар: Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Тома Комов
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 245/2014 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби на процесуалните представители на частния обвинител и граждански ищец К. Й. Б. чрез нейния законен представител и настойник С. Й. Б. – А., срещу въззивна присъда от 06.01.2014 г., постановена по ВНОХД № 5190/2013 г. от Софийски градски съд.
В касационните жалби се претендира наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Оправеното искане е за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Жалбите се поддържат от процесуални представители, които считат, че съдът дължи произнасяне по гражданския иск независимо от настъпването на основаниeто по чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК.
По делото е постъпила молба от подсъдимия И. Н. А., с която се оправя искане за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК поради изтичане на предвидената в закона давност. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, искането се потвърждава от подсъдимия.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че отправеното искане за прекратяване на наказателното производство е основателно. Счита също, че подадената жалба от името на частния обвинител и граждански ищец е неоснователна.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
І. С първонистанционната присъда от 07.02.2013 г., постановена по НОХД № 12981/2009 г. от Софийски районен съд, подсъдимият И. Н. А. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 134, ал.1 във вр. с чл. 128, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК (съобразен е и чл. 2 от НК), е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия А. и същият е осъден да заплати на К. Й. Б. (в присъдата К. Б. Б.) чрез законния й представител сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението. Искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 250 000 лева.
По жалба на подсъдимия И. Н. А. и жалба на гражданския ищец и частен обвинител е постановен сега атакуваният съдебен акт, с който на основание чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК първоинстанционната присъда е отменена изцяло, а подсъдимият А. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 134, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 128, ал.2 от НК. Отхвърлен е гражданският иск.
І. По искането за прекратяване на наказателното производство.
Санкцията, предвидена в закона, на престъпния състав, по който подсъдимият А. е бил предаден на съд е във вид и размер, сочещ на това, че абсолютната давност за наказателно преследване съгласно разпоредбата на чл. 81, ал.3 във вр. с чл. 80, ал.1, т. 4 от НК е седем години и шест месеца. Изчислен от датата на деянието 02.08.2006 г., този срок е изтекъл на 02.02.2014 г., тоест след постановяване на новата въззивна присъда, която обаче не е влязла в сила, поради обжалването й. Делото пред Върховния касационен съд е образувано на 10.02.2014 г. по жалба на частния обвинител и граждански ищец. Подсъдимият А. с писмена молба от 04.03.2014 г., както и лично в проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, е направил изрично искане за прекратяване на производство по делото.
С оглед на тези данни настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките по чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК във вр.с чл. 81, ал.3 във вр. с чл. 80, ал.1, т. 4 от НК. С оглед правомощията си по чл. 354, ал.1 т. 2 от НПК постановените съдебни актове от предходните инстанции следва да бъдат отменени в частта им относно наказателната отговорност на подсъдимия, а воденото наказателно производство срещу него да се прекрати.
ІІ. Съгласно задължителните указания на ТР № 1 от 04.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 2/2012 г., ОСНК, т. 2 компетентност за произнасяне по приетия граждански иск, при настъпили основания по чл. 24, ал.1, т.т. 2-4 от НПК във вр. с чл. 79, ал.1 от НК има и касационната инстанция. При предявена и разгледана претенция за обезвреда, касационният съд след отмяна на атакувания въззивен съдебен акт (присъда или решение) в наказателноправната част и прекратяване на производството по наказателното обвинение, следва да приложи разпоредбите на чл. 354, ал.1, т. т. 1,3 и 4 във вр. с ал.2, т. 5 и ал. 3, т. 2 от НПК по отношение на контролирания въззивен акт в гражданскоправната му част.
Ето защо искането за прекратяване на делото без даване ход на същото и без разглеждането му по същество, така както е поискано с писмената молба на подсъдимия А. не може да бъде удовлетворено.
ІІІ. Жалбите, подадени от името на гражданския ищец и частен обвинител, са неоснователни.
В касационната жалба, подадена от единия повереник, присъстват доводи, посветени изрично на основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, които следва да получат отговор, макар че подсъдимият се е позовал на погасителната давност, доколкото процесуалните нарушения, допускането на които се претендира, се отнасят до качеството на въззивния съдебен акт и правомощията на въззивния съд, а това е свързано и с произнасянето по гражданския иск.
Част от доводите, присъстващи в тази жалба, с които се оспорва съдебният акт, могат да бъдат определени като претенции за необоснованост, която, както е известно, е изключена от кръга на касационните основания. Доводите, отнесени към касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК (нарушение на материалния закон), също не държат сметка за неговото съдържание. Поддържаните възражения се свеждат до това, че второинстанционният съд се е позовал на експертните мнения, дадени по назначената от същия съд седморна повторна и допълнителна съдебномедицинска експертиза, която според жалбоподателя е необоснована. Твърди се, че изводите на експертите са в противоречие с доказателствата по делото, както и че те (изводите) са обсъждани от съда едностранчиво и изолирано, без да се държи сметка за тяхната взаимовръзка. От така формулираните доводи би могло да се заключи, че се претендира превратност при обсъждането на доказателствения материал, което обосновава довод за наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.
Другата касационна жалба е почти бланкетна, като в нея се съдържат само твърдения, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на закона, защото съдът не е отчел всички доказателства, че са допуснати нарушения на принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК.
1. Неоснователно е твърдението, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като след като е приел, че има елемент от обвинението, във връзка с който няма произнасяне в диспозитива на присъдата, то последната е подлежала на отмяна и ново произнасяне от първостепенния съд. Става дума за това, че първата инстанция е приела за недоказано обвинението в частта му, с която е инкриминирано неправилното използване на медикамента „Тиопентал” (виж, мотиви, л. 27 от първоинстанционното дело). Без да се спира на въпроса дали е необходимо, или не нарочно оправдаване по част от фактическото обвинение (предвид начина, по които е произнесена присъдата), настоящата инстанция намира, че по същественото в тази връзка е друго. Въззивният съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и е постановил нова, оправдавайки подсъдимия по повдигнатото обвинение. А в мотивите на присъдата си е взел изрично становище по всички елементи от формулираното с прокурорския акт обвинение, включително и за посоченото по-горе.
Лишени от основание са и следващите възражения, насочени към дейността на въззивния съд, отнасяща се до непроизнасянето му с нарочен акт по оттеглянето на въззивната жалба, подадена от името на частния обвинител и граждански ищец, срещу наказателната част на първоинстанционната присъда. В самото оплакване има известно противоречие, защото от една страна съдът е упрекнат, че не се е поизнесъл по частичното оттегляне на жалбата, а от друга, възразява се именно срещу разсъжденията на съда по отношение на това, че е бил десезиран с поставените въпроси в тази й част. Наказателноправната част на присъдата е била атакувана от повереника с доводи срещу приложената разпоредба на чл. чл. 78а от НК и размера на наложената по този ред глоба. С оглед изхода на делото във втората инстанция, а и с казаното в предходния абзац, претенцията за допуснато процесуално нарушение е неубедителна.
2. Безспорно в основата на въззивната присъда са поставени експертните заключения на назначената от втората инстанция съдебномедицинска експертиза, което е естествено с оглед предмета на доказване. Не може да не се спомене и това, че експертизата не е доказателство или доказателствено средство и не възпроизвежда доказателствени факти, както и че експертното заключение не е задължително за съда, който дължи аргументация за неговото приемане или отхвърляне.
По обвинения, каквото е и това по настоящето дело, за да се изяснят обстоятелствата, включени в предмета на доказване, необходимостта от специални познания в съответната област е ясна, затова позоваването в съдебния акт на експертните заключения, съответно възприемането на част от тях (стига разбира се да е ясно защо), не очертава нарушение на процесуалния закон.
В конкретния случай въззивната инстанция не се е отклонила от тези принципни положения. Назначаването на разширената седморна съдебно медицинска експертиза е било обусловено от няколко предпоставки : неизяснени, но относими към предмета на делото, обстоятелства; неподдържаният от вещите лица, изготвили петорната експертиза, експертен извод за ползвания препарат „Тиопентал”; както и известните противоречия между разясненията на тези вещи лица, дадени в хода на съдебното следствие. Именно тези предпоставки са дали основание на въззивния съд да разшири обема на задачите, поставени пред седморната експертиза. Всъщност в голямата си част заключенията на двете експертизи, по поставените въпроси, не се конфронтират. Вярно е, че в заключението на петорната съдебномедицинска експертиза, назначена в досъдебното производство и приета от първата инстанция, са направени изводи : първо, че преминаването към интубационна наркоза, която позволява контрола върху дихателния процес и кръвообращението (циркулацията), вероятно е щяло да допринесе за избягване увреждането на централата нервна система, чиято кора е най-чувствителна към липсата на кислород и второ, че използваният препарат за интубацията е бил противопоказен при развилото се ниско кръвно налягане. Посоченият втори извод – относно използвания препарат „Тиопентал”, не е поддържан от вещите лица при разпита им в съдебното заседание, а в заключението на експертизата, назначена от въззивната инстанция, присъства категоричен извод, че няма връзка между използвания медикамент за увод в обща анестезия и констатираната при пострадалата телесна повреда. В заключението на разширената експертиза е даден отговор и на други съществени въпроси, по които липсва формиран експертен извод в съдебномедицинската експертиза, приета от първата инстанция, а именно : за възможността, с оглед данните по делото, да се определи към кой момент е настъпил кислородния глад (мозъчна хипоксия), в резултат на който се е достигнало до констатираната телесна повреда на пострадалата, като липсват сигурни медицински доказателства за подобни нарушения преди увода в обща анестезия, за което говори наличието на съзнание при пострадалата; в кои случаи, като изключение, е наложително преминаване към обща анестезия; както и че клинични белези, относими към изключението, не са наблюдавани при пострадалата (виж, т. 2, т. 3 и т. 4 от заключението).
На следващо място, не се констатира порок в дейността на въззивния съд при изграждане на убеждението да кредитира заключенията на назначената от него съдебномедицинска експертиза, съответно отказът му да даде доверие на част от експертното мнение по петчленната.
Както вече се каза, съдът не е обвързан от заключението на експертизата, но в изпълнение на задължението си по чл. 154, ал.2 от НПК е длъжен да изложи съображенията, поради които не се съгласява със същото. В конкретния случай въззивният съд е сторил точно това. Анализирал е всяко едно от експертните заключения, съпоставил е изводите с установените факти, посредством другите доказателствени източници, и е обосновал решението си да кредитира заключенията на назначената разширена експертиза. Тук е мястото да се посочи по повод възражението на жалбоподателя, че въззвният съд е възприел доказателствения анализ, направен от първата инстанция, включително и заключенията относно кредитирането на показанията на свидетелите, разпитани по делото, поради което не е било нужно да го преповтаря в детайли. Ето защо не може да се приеме, че съдът необосновано е игнорирал едни експертни заключения за сметка на други, както и че обсъждането им е изолирано и без взаимовръзка с останалите доказателствени материали.
Анализирайки доказателствената съвкупност въззивният съд е дал отговор на основания въпрос – дали с действията си подсъдимия А. е нарушил конкретните разпоредби на Закона на здравето, правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени от Закона за съсловните организации, Закона за лечебните заведения, така както са инкриминирани с обвинителния акт. Прието е, че данните по делото не дават основание да се приеме, че подсъдимият А. е допуснал нарушения на вменените му правила за поведение и на добрата медицинска практика, които нарушения да са в причинно - следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – установената при пострадалата тежка телесна повреда.
В рамките на така установените фактически положения материалният закон е бил приложен правилно – не е налице деликт, поради което и гражданският иск правилно е бил отхвърлен.
Касационните жалби, подадени от името на гражданския ищец и частен обвинител, като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваната въззивна присъда следва да остане в сила.
С оглед на изложенето и на основание чл. 354, ал.1, т. 2 и т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ в наказателните им части въззивна присъда от 06.01.2014 г., постановена по ВНОХД № 5190/2013 г. от Софийски градски съд, както и присъда от 07.02.2013 г., постановена по НОХД № 12981/2009 г. от Софийски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК наказателното производство, водено срещу И. Н. А..
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 06.01.2014 г., постановена по ВНОХД № 5190/2013 г. от Софийски градски съд, в гражданската й част.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Особено мнение на съдия Ружена Керанова.
Изразявам особено мнение по въпроса за произнасяне по съществото на предявения граждански иск.
Внесеният в съда обвинителен акт е страдал от непреодолими пороци, тъй като е бил противоречив относно елементи от състава на престъплението и по този начин не е могъл да изпълни съществената си функция – да определи предмета на доказване. Тълкуването му от съдебните инстанции също е било недопустимо. Защитата на подсъдимия е възразявала в тази насока, очевидно и представителят на частното обвинение също е имал претенции към качеството на обвинителния акт, тъй като макар, процесуално недопустимо, е правил искане за изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК. Казаното, разбира се коментира не защото би могло да има отношение към наказателната отговорност на подсъдимия, съответно правото му на защита (той е бил оправдан от втората инстанция, а с оглед искането му пред тази инстанция наказателното производство е прекратено), а по следните съображения :
Основанието на предявената претенция от гражданския ищец е предопределена от фактическото обвинение, очертано в прокурорския акт. В рамките на наказателното производство, гражданският ищец чрез предвидените в НПК способи и средства в процеса на доказване на основанието и размера на гражданската си претенция установява очертаните в рамките на обвинителния акт фактически обстоятелства, правнозначими за търсената деликтна отговорност.
В конкретния случай, така както са очертани фактите по обвинението, в които фактически положения гражданският ищец следва да реализира претенцията си за обезвреда, са противоречиви и недостатъчни, за да определят състава на престъплението, съответно и на деликта. Обвързването им с тях неизбежно ограничава правото на гражданския ищец да получи необходимата защита на своите права и законни интереси.
Ето защо считам, че в хипотези като настоящата ВКС, който по принцип дължи произнасяне по гражданския иск, независимо от съдбата на наказателното обвинение, може да прекрати производството и по гражданския иск (разбира се не по съображенията, изложени в писмените бележки на подсъдимия), каквото правомощие му е дадено в чл. 354, ал. 2, т. 5, пр. последно от НПК.
Така разрешен въпросът не се конфронтира с обвързващите указания на цитираното тълкувателно решение, защото и в тях ОСНК е вложила разбирането, че гражданският иск в наказателното производство е създаден в изпълнение на задължението на държавата към гражданите да им осигури най-пряк път на защита при увредени имуществени и неимуществени интереси, причинени в резултат на извършено престъпно посегателство. В този смисъл намирам, че когато обвинителният акт, който е призван да постави началото на съдебната фаза на процеса, е опорочен, а отстраняването на недостатъците е невъзможно, разглеждането на гражданската претенция по същество от касационната инстанция не е най-благоприятния режим за обезвреда на пострадалото лице, а е необходимо прекратяване на производството и по гражданския иск. Така пострадалият би могъл да реализира гражданската си претенция в отделно производство, избягвайки ограничението, наложено от недостатъците на фактическото обвинение, формулирано от обвинителния акт.


Съдия :
Р Керанова