Р Е Ш Е Н И Е № 262 гр. София, 13 май 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на единадесети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1477 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е било образувано по искане на осъдения Д. С. У. за възобновяване на ЧНД № 3485/2010 г. по описа на Плевенския районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 24.11.2010 г. за групиране на наложените му наказания по влезли в сила присъди по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК, вр. 25, вр. чл. 23 от НК. В искането, което представлява саморъчно изготвена от осъдения жалба, както и допълнение, изготвено от служебния му защитник и представено в срока по чл. 351 ал. 3 от НПК, поддържани в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане на районен съд – Плевен. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е било депозирано в 6 месечния преклузивен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК и разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО. От материалите по делото е видно, че производството по ЧНД № 3485/2010 г. е било по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК по предложение на прокурора за групиране на наложени на осъдения У. наказания по влезли в сила присъди по НОХД № 517/2007 г. и № 1948/2008 г. Приложената по делото призовка на осъдения на л. 13 и констатациите на съдебния състав в протокола от с. з. на 24.11.2010 г. съвсем ясно информират, че той не е бил редовно призован – не е бил намерен на адреса в [населено място], пл. „М.”, № 2, вх. Г, ап. 36, който бил напуснал отдавна. Въпреки това районният съд е дал ход на делото, приемайки че са налице условията по чл. 269 от НПК, като междувременно е назначил служебен защитник на осъдения и е постановил определението си, с което на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК е определил общо наказание по цитираните от прокурора дела. Разглеждайки делото в отсъствие на осъдения, който е бил нередовно призован, районният съд сигурно и несъмнено е ограничил процесуалните му права, лишавайки го от право на участие, което безусловно представлява съществено процесуално нарушение, непоправимо от ВКС и обуславящо отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане на Плевенския окръжен съд по реда на чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК. Преди всичко не е съвсем ясно поради какви причини осъденият е бил призоваван на цитирания по-горе адрес. Същият фигурира в приложеното свидетелство за съдимост, но същевременно по НОХД № 517/07 г. е посочен друг адрес – в [населено място] (вж. л. 5). В своето предложение прокурорът не е конкретизирал на какъв адрес осъденият следва да бъде призован. Липсва и каквато и да е индикация съдът да е проявил минимално усилие да събере данни за неговото актуално местопребиваване, особено като се има предвид характера на производството по чл. 25, вр. чл. 23 от НК, касаещо влезли в сила присъди. Каквито и задължения У. да е имал докато наказателните производства са били висящи, като например да не променя адреса си без да уведоми съответния орган, то те явно са били изчерпани с приключването им и влизане в сила на постановените по тях присъди. Затова и в никакъв случай негативните последици, които закона предвижда поради неизпълнението им, вкл. разглеждане на делото по реда на чл. 269 (ал. 3, т. 1) от НПК, не могат да бъдат прехвърлени в новобразуваното производство по чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК. Някоя от хипотезите на чл. 269 НПК (непосочена в протокола) би имала приложение единствено, ако ставаше въпрос за висящо обвинение, но не и в случая на определяне на общо наказание по влезли в сила присъди. За прокурора е съществувало задължение да посочи откъде осъденото лице следва да бъде призовано, което очевидно не е било сторено, а отделно от това за съда да събере данни за актуалния му адрес с цел осигуряване на редовното му призоваване и участие в процеса. Неспазването на тези елементарни изисквания е довело до лишаване на осъдения от право на участие, за което не е имало никакво разумно и правно обосновано оправдание. За поправяне на нарушението се налага прилагане на чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК, като съответно се отмени определението по ЧНД № 3485/2010 г. и делото се върне за ново разглеждане на Плевенския районен съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. С оглед недопускане на повтаряемост на процесуалното нарушение съдебният състав следва да изиска актуална информация за адреса на осъдения, вкл. за местопребиваването му, което може да е различно, както е понастоящем (в затвора – [населено място]) и надлежно да го призове за с. з., гарантирайки по този начин адекватна реализация на правото му на участие и защита. С оглед приетото дотук разрешение не се налага да бъдат разглеждани останалите оплаквания на осъдения, касаещи материалната незаконосъобразност на атакуваното определение. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ЧНД № 3485/2010 г. по описа на Плевенския районен съд, като ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 24.11.2010 г. за групиране на наложените на осъдения Д. С. У. наказания по влезли в сила присъди по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.