Р Е Ш Е Н И Е № 260 София , 29.11.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Бисер Троянов Милена Панева при секретар Илиана Рангелова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 916 / 2016 г. Производството по делото е образувано на основание чл.423, ал.1 от НПК по искане на осъдения Г. Б. М. за възобновяване на нохд № 2619 / 2015 г. по описа на Софийския районен съд. Искането и допълнението към него в пълната им редакция съдържат твърдения за съществени нарушения по чл. 348 , ал.1, т.2 и т.3 от НПК, поради което е администрирано от първоинстанционния съд към компетентния съгласно чл.424, ал.1 от НПК Софийски апелативен съд. При неговото разглеждане съдебният състав забелязал, че искателят е релевирал и основание за възобновяване по чл. 423 от НПК поради неучастие в наказателното производство, поради което с определение от 23.08.2016 г. прекратил производството и изпратил делото на Върховния касационен съд по компетентост. Искането е прието и образувано в настоящето дело пред Върховния касационен съд след преценка, че осъденият се позовава на задочно осъждане и претендира възобновяване на производството поради неучастие в него. В съдебно заседание пред касационната инстанция Г. Б. М. и защитникът му поддържат така заявената претенция. В писмено становище се изтъква, че съдът не е направил нужните усилия да призове подсъдимия чрез неговите близки, след като не го е намерил на постоянния му адрес. Първоинстанционното производство се атакува с аргумент за нарушено право на защита и справедливо разглеждане на делото, тъй като осъденият се включил в процеса едва след постановяване на присъда от районния съд. Прокурорът изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Софийският районен съд с присъда от 07.09.2015 г. по нохд № 2619/2015 г. признал подсъдимия Г. Б. М. за виновен в това, че на 16.08.2015. г. в [населено място], без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 22,50 грама на стойност 135 лева – престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, поради което го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и на наказание глоба в размер на 2000 лева, както и да изтърпи на основание чл. 68, ал. 1 от НК отложеното наказание по нохд №1300/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Горна Оряховица. Присъдата била обжалвана от защитника на подсъдимия и изменена частично с решение № 256 от 26.02.2016 г. по внохд № 4372 / 2015 г. на Софийския градски съд само относно мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и разноските по делото. В останалата част тя била потвърдена. Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. В правомощията на касационната инстанция в настоящия процес е единствено да провери дали са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 от НПК за възобновяване на делото поради неучастие на задочно осъдения в наказателното производство. Разгледани в този аспект данните по делото не подкрепят извод за задочна процедура, приключила с осъдителна присъда . Безспорно е, че първата инстанция е разгледала делото в отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269, ал.3, т.3 от НПК, тъй като приела, че местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. Съдът допуснал при наличната информация, че е непроверима възможността лицето да се намира извън страната, която допълнително би дала основание за неприсъствено разглеждане на делото при условията на чл. 269, ал.3, т.4 от НПК. Видно е от материалите по делото, че подсъдимият е бил обявен за общодържавно издирване още в досъдебната фаза с телеграма № 53449/29.12.2014 г. на ГД „НП”, но не бил открит. Съдът положил усилия самостоятелно да издири М., като потърсил информация за местоживеенето му в базата данни на НАП и КАТ, но също не постигнал успех. След произнасяне на присъдата, но преди влизането й в сила, на 06.10.2015 г , жалбоподателят бил задържан в изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Той лично участвал в цялото производство пред въззивната инстанция заедно със своя защитник, изразил становище по обвинението и заявил, че няма искания за събиране на нови доказателства. В досието на делото на стр.43 е отбелязана и кореспонденция с началника на Централния затвор за уведомяване на задържания подсъдим за решението на въззивната инстанция. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че наказателното производство не е протекло без участие на подсъдимия по смисъла на чл.423, ал.1 от НПК. Широките правомощия на въззивната инстанция, която проверява изцяло правилността на невлязлата в сила присъда и е оправомощена да събира всички доказателства и да установява нови фактически положения, са гарантирали на подсъдимия минималния стандарт на справедлив процес. Казусът на искателя е разгледан в негово присъствие от съд, който се е произнесъл по всички аспекти на съществото на обвинението. Вж.в този смисъл и практиката на Съда в Страсбург по правата на човека по делата Colozza v Italy , Sejdovic v Italy , Jones v tne United Kingdom Г. Б. М. имал възможността да възрази както по фактите, така и по правото, и бил надлежно информиран за окончателния съдебен акт. Ето защо не може да се приеме, че той е осъден in absentia, поради което претенцията му за възобновяване на делото на това основание следва да бъде отхвърлена. Всички възражения, изложени от защитата на осъдения и лично от него в допълнение към искането относно връчването на книжа, призоваване и разглеждане на делото от първата инстанция, подлежат на анализ от апелативния съд в контекста на оплакването за съществени процесуални нарушения съгласно чл.422, ал. 1, т.5 от НПК. Апелативният съд ще има възможност да прецени доколко възприетият от районния съд подход към установяване на контакт с подсъдимия съответства на дължимите усилия за спазване на правилата, гарантиращи правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес. Начинът , по който се развива настоящето производство по глава тридесет и трета от НПК налага след приключването му пред Върховния касационен съд, делото да се изпрати на Софийския апелативен съд, който дължи произнасяне по основанията за възобновяване по чл. 422, ал.1 , т.5 от НПК. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Б. М. за възобновяване на нохд № 2619/2015 г. по описа на Софийския районен съд поради неучастие в наказателното производство на основание чл. 423, ал.1 от НПК. Изпраща делото на Софийския апелативен съд за произнасяне по искането за възобновяване на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.