Ключови фрази
Грабеж на вещи в големи размери * анализ на доказателствена съвкупност * приложение на чл. 68, ал. 1 НК

С оглед данните по конкретния случай процесуалният довод е неприемлив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 111

 

гр. София, 08 април 2010 г.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд,  Второ наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десета година, в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова

ЧЛЕНОВЕ : 1. Татяна Кънчева

          2. Жанина Начева

 

при участието на секретаря Кр. Павлова .......……................................ и в присъствието на прокурора Генчев ...…………….................................... като разгледа докладваното от съдия Начева .…..………………………………........... наказателно дело № 21 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите В. О. Х. и Т. Б. Н. против присъда № 76 от 26.11.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 335/09 г.

В жалбите са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1–3 от НПК, но са изложени единствено съображения, че съдът незаконосъобразно е кредитирал показанията на св. Т протоколите за разпознаване, което е довело до неправилно осъждане на подсъдимите. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване, а като алтернатива – връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание всеки от защитниците поддържа депозираната жалба и настоява за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни, поради което присъдата следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното.

С присъда № 76 от 26.11.2009 г. по в. н. о. х. д. № 335/09 г. Софийският апелативен съд е отменил изцяло оправдателната присъда от 24.06.2008 г. по н. о. х. д. № 406/07 г. на Софийския градски съд и е признал всеки от подсъдимите – Т. Б. Н. и В. О. Х. за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което му е наложил наказание от шест години лишаване от свобода. Постановил е наложеното наказание да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. На основание чл. 68 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия В. О. Х. наказание от три месеца лишаване от свобода по н. о. х. д. № 10702/02 г. на Софийскиярайонен съд и е зачел предварителното му задържане. В тежест на подсъдимите е възложил разноските по делото.

Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Софийският апелативен съд е признал подсъдимите Т. Б. Н. и В. О. Х. да са извършили посоченото престъпление в рамките на приетите за установени факти, че на 30.06.2006 г. в гр. С., заедно с неизвестно по делото лице те счупили патронника на входната врата и проникнали изненадващо в жилището на св. П. Г. С.. Първоначално се насочили към наемателя св. Т(погрешно мислейки го за сина на св. С) и започнали да настояват да им предаде пари. Единият нападател затискал с длан устата на св. С, притиснал я за гърлото, заплашвал, че ще я убие. След като ровили в различните стаи на апартамента и взели от нощно шкафче в стаята на св. А сумата от тридесет и пет хиляди евро, подредени в пачки, подсъдимите и неизвестният по делото им съучастник напуснали жилището. В кухнята обаче изпуснали една пачка с банкноти, общо в размер на пет хиляди евро, която св. Т по-късно предал на св. Г.

При тези съществени фактически положения въззивният съд е приел, че подсъдимите са извършили престъплението, предмет на повдигнатото им обвинение.

Доводите във всяка от жалбите са ориентирани единствено срещу доказателствената дейност на съда. Счита се, че противоречивите показания на св. Т манипулирано проведените с негово участие разпознавания незаконосъобразно са били поставени в основата на осъдителна присъда срещу двамата подсъдими.

Аргументите в подкрепа на посочената теза са напълно неприемливи.

Софийският апелативен съд е извел авторството на подсъдимите след като прецизно е изпълнил процесуалното си задължение аналитично да разгледа показанията на свидетеля Т поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници. Надлежно е констатирал противоречията и подробно е мотивирал своята преценка защо счита показанията за достоверни в частта, в която св. Т с категоричност е твърдял, че подсъдимите са извършителите на грабежа. Софийският апелативен съд не е пренебрегнал особеностите на разпознаването като процесуален способ за доказване. Данните от протоколите за разпознаване е съобразявал в контекста на свидетелските показания, отчитайки и обективната възможност този свидетел пряко и достатъчно дълго време да наблюдава, респективно да придобие устойчиви възприятия за лицата и впоследствие годно да ги разпознава. Въззивният съд суверенно е дал нова оценка на доказателствените източници съобразно техния действителен смисъл и значение, а вътрешното си убеждение е мотивирал с ясни, точни и логични съображения.

В рамките на установените фактически положения, изведени без съществени процесуални нарушения, Софийският апелативен съд е констатирал всички признаци на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 1 от НК както в обективно, така и в субективно отношение. Правната квалификация на деянието е законосъобразна.

Поради отсъствието на касационно основание, релевирано с жалбите на подсъдимите, присъдата на въззивния съд следва да бъде оставена в сила.

По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 76 от 26.11.2009 г. на Софийския апелативен съд по в.н.о.х.д. № 335/2009 г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: