Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 676



гр.София, 15.10.2019 г.




В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А




Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1222 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. М. Х. против решение № VI-5 от 12.12.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №1574 по описа за 2018 г. на Бургаския окръжен съд, Второ гражданско отделение, VI-ти въззивен състав, с което е потвърдено решение № 1705 от 7.08.2018 г. по гр. д. № 2755 по описа за 2018 г. на Бургаския районен съд, ХХХVII граждански състав, за отхвърляне на предявения от касатора против М. И. О. иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД за сумата от 16 402 лв., представляваща изплатената от касатора част от кредита, дължима от ответника за периода от месец април 2011 г. до март 2018 г. по договор между страните и „Юробанк България“ АД.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е необосновано и неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Дали след изплащането на пълния размер от всяка вноска по договор за кредит платилият длъжник има право да търси при условията на регрес от другия солидарно задължен кредитополучател половината от сумата, или това право възниква едва след погасяването на частта на платилия длъжник от цялото вземане?
2. Необходимо ли е да е налице идентичност на казусите от фактическа страна, за да бъдат приложени решенията, постановени по реда на чл.290 от ГПК, или решенията могат да се прилагат към всякакви искове със същото правно основание, без да се съобразят конкретните факти по делото?
Ответникът по касационната жалба М. И. О. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Х. М. Х. е изложила в исковата молба, че по време на брака и с ответника М. И. О. двамата са изтеглили кредит за разходи на семейството в размер на 23 850 евро. След прекратяване на брака на 1.04.2011 г. тя е продължила сама да изплаща сумите за погасяване на кредита, като от април 2011 г. до март 2018 г. е издължила общо 32 805,11 лв. Тъй като ответникът е солидарно задължен за тези суми, тя е поискала да бъде осъден да и заплати половината от тях в размер на 16 402,56 лв.
Бургаският районен съд е отхвърлил иска със съображението, че дългът по договора за кредит, макар и разпределен по вноски, е неделим. Ищцата може да претендира от другия солидарен длъжник половината от заплатената по кредита сума само ако е заплатила повече от тази обща половина от целия дълг. В случая общият размер на дълга е 114 589,77 лв., а ищцата е заплатила само 32 805,11 лв. Следователно тя не е изпълнила повече от своята припадаща се част от 57 294,89 лв. по смисъла на чл.127, ал.2 от ЗЗД, затова искът е неоснователен.
Бургаският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, споделяйки изложените в него мотиви. Съдилищата са се позовали на приложимата според тях практика на ВКС, съдържаща се в решения № 827 от 15.12.2010 г. по гр. д. № 1328/2010 г. на Четвърто Г.О. и № 676 от 13.01.2010 г. по гр. д. № 2179/2008 г. на Второ Г.О. на ВКС.
Решаващите мотиви на въззивния съд противоречат по първия въпрос на касатора на решение № 1204 от 13.05.1963 г. по гр. д. № 684/1963 г. на Първо Г.О. на ВКС и решение № 191 от 23.02.2018 г. по гр. д. № 3907/2016 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. В първото от тези решения е постановено, че солидарният длъжник по задължение, разделено на анюитетни вноски, който е изплатил една или няколко вноски, има правото да иска от останалите солидарни длъжници да му върнат припадащите им се части от тези вноски, макар и цялото задължение да не е още изплатено. Във второто решение е прието, че при сключен договор за кредит с уговорен начин на погасяване за определен срок на месечни вноски, за да се уважи регресният иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД на солидарен длъжник срещу другите солидарни длъжници, следва платилият солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една или няколко месечни вноски, а не от целия дълг. В тази хипотеза предвиденото в чл.127, ал.2, изречение първо от ЗЗД „изпълнил повече от своята част“ следва да се разбира в смисъл, че платилият солидарен длъжник е изпълнил повече от своята част от една или няколко вноски по договора за банков кредит. Цитираната във въззивното решение практика на ВКС се отнася за различни хипотези-в първия случай ищецът въобще не е платил дори своята част от дълга, а във втория не е изяснено по делото дали изобщо дългът е поет за нужди на семейството и отговорността е солидарна.
По тези съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по първия въпрос на касатора.
Съгласно разпоредбата на новата ал.3 на чл.290 от ГПК/ДВ, бр.86 от 2017 г./ решенията на ВКС по чл.290, ал.2 от ГПК не представляват задължителна съдебна практика. Ето защо позоваването на въззивния съд на решение на ВКС по чл.290 от ГПК има само спомагателно, допълнително значение и не може да замести мотивите на въззивния съд по съществото на конкретния спор. Следователно отговорът на втория въпрос на касатора не е от решаващо значение за изхода на делото и не може да послужи за допускане на касационно обжалване.






Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VI-5 от 12.12.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №1574 по описа за 2018 г. на Бургаския окръжен съд, Второ гражданско отделение, VI-ти въззивен състав.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 328,05/триста двадесет и осем лева и пет стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.

Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: