Р Е Ш Е Н И Е № 224 гр. София, 20.07.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор МАРИЯ МИХАЙЛОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 446/2015 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. В., защитник на подсъдимия К. Р. Р., срещу решение № 410 от 24.11.2014 г. на Софийския апелативен съд, НО, 6 състав, постановено по ВНОХД № 894/2014 г. по описа на същия съд. С касационната жалба на защитника на подсъдимия Р. към ВКС е отправено искане за отмяна на въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда и връщане на делото за ново разглеждане или за изменението му и намаляване на размера на наложеното наказание. Изложени са твърдения за допуснати при разглеждане на делото съществени процесуални нарушения, свързани с правото на защита на подсъдимия, които довели до неправилно разрешаване на въпроса за авторството на деянието и въобще за неговото наличие. В мотивите на първоинстанционната присъда и на решението на САС била описана фактическа обстановка, която не се подкрепяла от доказателствата по делото. Касаторът поддържа, че съдилищата не дали отговор на въпросите с какви действия подсъдимият осъществил престъпното деяние, кои доказателства подкрепяли тази теза, защо съдът правел такива заключения според вътрешното си убеждение, как и защо към доказателствата по делото били приобщени предметите на изготвената видеотехническа експертиза. Според жалбоподателя, други доказателства не били коментирани в актовете на двата съда, т.е. в тях липсвало позоваване на безспорни доказателства за вината на подсъдимия и за извършено от него деяние. Отсъствието на такива трябвало да бъде обсъдено в полза на подсъдимия, а не в негова вреда. Като съществено процесуално нарушение в касационната жалба е изтъкнато, че съдебното производство започнало, без подсъдимият да е уведомен за правото си делото да бъде разгледано по реда на Гл. 27 от НПК, което не било сторено и в открито съдебно заседание. По отношение на наложеното наказание касаторът счита, че с оглед всички обстоятелства било несправедливо определено по размер. В съдебно заседание на ВКС жалбоподателят К. Р., не се явява, редовно призован. Защитникът му адв. В. поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Представителят на ВКС дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 88 от 02.04.2014 г., постановена по НОХД № 2947/2013 г., СГС, НО, 18 състав, е признал подсъдимия К. Р. Р. за виновен в това, че на 07.11.2011 г., в [населено място], в търговски център „К.” в[жк], при условията на продължавано престъпление за времето от 20:54:10 ч. до 21:06:35 ч., на АТМ устройство № ......., стопанисвано от [фирма], използвал дванадесет пъти данни от платежни инструменти – банкови карти, издадени от [фирма] на имената на различни граждани, без съгласието на титулярите, като извършил справки за наличност и транзакции в общ размер на 930 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, което на основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор, и глоба в размер на 1 500 лева. Със същата присъда Д. А. Б. е осъден на три години лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК, като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено общо наказание три години лишаване от свобода измежду определеното с настоящата присъда и присъда по НОХД № 186/2008 г. на СГС, в сила от 06.04.2012 г., изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимите Р. и Б. са възложени направените по делото разноски, както и държавна такса за издаване на изпълнителен лист. По жалба на защитника на подсъдимия К. Р. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 894/2014 г. по описа на САС, НО, 6 състав, като с атакуваното решение № 410 от 24.11.2014 г. въззивният съд на основание чл. 338 от НПК е потвърдил присъдата на СГС. Решението на САС е съобщено на защитника на подсъдимия Р. адв. В. на 08.12.2014 г., а касационната му жалба е внесена в САС на 23.12.2014 г., поради което ВКС намира, че е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок. Разгледана по същество, касационната жалба на защитника на подсъдимия К. Р. Р. е неоснователна. Релевираните от касатора оплаквания се субсумират под касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Приоритетно следва да бъдат обсъдени оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като евентуалната им основателност предопределя необходимостта от осъществяване на правомощията на ВКС по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК. Въз основа на инкорпорираната доказателствена маса въззивният съд е извел очертаните в мотивите на атакуваното решение фактически положения, а именно, че на 07.11.2011 г. подсъдимите Р. и Б. се намирали в [населено място],[жк], търговски комплекс „К.”, където било монтирано терминално АТМ устройство № ........, стопанисвано от [фирма]. Подсъдимият Б. държал девет броя пластмасови карти, без обозначителни номера, с магнитна лента, съдържаща кодирани данни за сметките на съответните титуляри. Двамата разполагали и със списък с множество П. кодове, които следвало да бъдат въвеждани при поставяне на картите в терминалното устройство. За времето от 20:54:10 ч. до 21:06:35 ч. подсъдимият Р., въвеждайки верни П. кодове, извършил 12 броя операции с пластиките с данни от банкови карти, издадени от [фирма] на имената на различни граждани – шест пъти извършил справки салдо и осъществил шест успешни транзакции в общ размер на 930 лева. Настоящият състав на ВКС констатира, че при извеждането на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия Р. обстоятелства е спазен регламентираният процесуален ред. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 от НПК. В доказателствената дейност на съда няма процесуални нарушения от категорията на абсолютните, нито пропуски и нарушения, които да доведат до съмнителност на осъдителните изводи на съдебния акт. При изготвянето на въззивното решение не са допуснати съществени непълноти. Съдържанието на му не дава основание да се приеме, че поставените на вниманието на САС оплаквания срещу присъдата на СГС са били пренебрегнати и не са получили отговор. Обобщената по-горе фактология на инкриминираното деяние е подробно развита на л. 5 – л. 8 от атакуваното решение, а на л. 9 – л. 11 от въззивния съдебен акт са изброени и обстойно изследвани поотделно и в общата им съвкупност всички доказателствени материали, обусловили фактическите констатации на въззивната инстанция, кореспондиращи изцяло по съдържание и с приетите от СГС факти. От залегналите в решението съображения е видно, че възраженията на защитника на подсъдимия Р. са били обсъдени внимателно в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като ясно са посочени основанията, въз основа на които всяко от тях е било преценено като неоснователно. С оглед на това касационната инстанция счита, че изложената от въззивния съдебен състав аргументация в пълна степен удовлетворява стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК и не лишава подсъдимия от възможността да разбере недвусмислено изразената воля на въззивния състав. Установените при касационната проверка обективни характеристики на съдебните актове на двете предходни инстанции, стриктно съобразени по съдържание с изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, респ. чл. 305, ал. 3 от НПК, обуславят неоснователността на оплакванията на касатора, че съдилищата не дали отговор на въпросите с какви действия подсъдимият осъществил престъпното деяние, кои доказателства подкрепяли тази теза и защо били направени съответните заключения. Ясно е, че изпълнителното деяние е било реализирано чрез фактическите действия на жалбоподателя Р. по опериране с банкоматното устройство, които са диференцирани на л. 7 от решението на САС като последователно поставяне на деветте пластични карти в АТМ устройството и набиране на съответните П. кодове. Поведението на подсъдимите, вкл. и на подсъдимия Р., е било непосредствено възприето от очевидеца св. А. П., който ги е наблюдавал за относително продължителен период от време, както и от полицейските служители Ц. Б., Р. А. и Е. Д. от състава на автопатрула на МВР, изпратен на местопроизшествието по сигнал на св. П. за съмнителното държание на двамата подсъдими до банкомата. Липсват основания да бъде оспорен осъщественият от САС анализ на свидетелските показания, както и изведеният въз основа на него извод, че съдържанието им по несъмнен начин доказва авторството на деянието. С оглед същественото им значение на важен източник на обвинителни доказателства срещу касатора Р., тези гласни доказателствени средства са били внимателно проверени от гледна точка на вътрешната им логичност, обективност и убедителност, както и в контекста на съответствието им с останалите доказателствени материали. Показанията на св. П. са били съпоставени с показанията на полицейските служители, като между тях е било установено хармонично съзвучие. Било е констатирано и съответствие на гласните доказателствени средства с веществените доказателства – девет броя бели пластики, доброволно предадени от подсъдимия Б., който е бил задържан в близост до местопроизшествието, както и с обективния факт, че от сметките на титулярите Р. М., Й. К., С. А., П. Ц., В. Т., С. С. са били изтеглени различни по размер суми, без тяхно знание и съгласие. Неоспорим факт е, че банкоматът е бил охранен с видеонаблюдение, като манипулациите на дееца с АТМ устройството са били заснети и визуално отразени на записа от видеокамерата. След сравнение с базата данни и снимка от криминалистическата регистрация на подсъдимия Р., заключението на назначената техническа видео-идентификационна експертиза с категоричност е идентифицирало именно него на предоставените кадри от видеозаписа на охранителната камера. Касаторът неоснователно оспорва начина на приобщаване към доказателствения материали на оптичния носител на информация, изследван от техническата видео-идентификационна експертиза. По така наведения довод първоинстанционният съд последователно е изразявал законосъобразно становище за липса на процесуални нарушения при събирането на това веществено доказателство. На стр. 10 от решението на въззивния съд са изложени подробни съображения, с които съставът на САС е изразил пълната си въззивна подкрепа по отношение на аргументите на СГС, които се споделят изцяло и от ВКС. Дискът е бил изискан с изрично писмо от разследващите органи и предоставен доброволно от банката, стопанисваща банкомата – [фирма]. По този начин банката като юридическо лице чрез свои служители е изпълнила вмененото й в чл. 159, ал. 1 от НПК задължение за предаване на намиращи се в нея предмети и компютърни информационни данни със значение за делото, поискани от орган на досъдебно производство. В конкретния случай начинът на причисляване на оптичния носител към доказателствената маса е напълно ясен, като с оглед „случайния” характер на вещественото доказателство, за приобщаването му липсват изрични правила. ВКС отчете за неоснователно възражението на касатора за нарушаване на правото на защита на подсъдимия поради неуведомяването му за възможността делото да бъде разгледано по реда на Гл. 27 от НПК. С разпореждането за насрочване на делото от 21.06.2013 г. съдията-докладчик по НОХД № 2947/2013 г. по описа на СГС действително не е насрочил предварително изслушване на страните по реда на чл. 370, ал. 4 от НПК, нито е уведомил подсъдимите за възможността им да поискат делото да бъде разгледано по реда на Гл. 27 от НПК, с което обаче не е допуснал процесуален пропуск. Служебната инициатива за провеждане на предварително изслушване на страните е поставена в зависимост от обективното наличие на условия за потенциално провеждане на съкратено съдебно следствие. В преценката на съдията-докладчик по 248, ал. 1, т. 4 от НПК се включва проверката за наличието на предпоставки за провеждане на някоя от диференцираните процедури, вкл. и по реда на Гл. 27 от НПК. Обоснованата вероятност процесът да протече по този ускорен ред се обуславя от подготвителна преценка на застъпената от подсъдимия позиция в предходната процесуална фаза и на относителната еднопосочност на доказателствения материал. Щом на досъдебното производство обвиняемият не е признал вината си и не е депозирал обяснения, които по съдържанието си да съставляват самопризнание, (каквото защитно поведение е предприел в конкретния случай подсъдимият Р.), съдията-докладчик очевидно не е имал никакви основания служебно да предложи и пристъпи към предварително изслушване. Без изрично искане на подсъдимия в тази насока, подобна инициатива дори би могла да злепостави законността на състава, доколкото може да съставлява и проява на предубеденост, издавайки предварителната оценка на съдията-докладчик относно насочеността на доказателствения материал към потвърждаване на обвинителната теза. В настоящия случай и в съдебно заседание в срока до даване ход на съдебното следствие искане за предварително изслушване не е било отправено нито от подсъдимия, нито от професионалния защитник, който го е защитавал, поради което не може да се твърди, че правото на защита на подсъдимия е било по някакъв начин накърнено. С оглед изложеното ВКС може да обобщи, че констатациите и изводите на съдилищата по същество се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което вътрешното убеждение на решаващите съдебни състави е правилно формирано и в процесуален план законосъобразно обективирано в постановените съдебни актове. В пределите на установените фактически положения съставът на САС е приложил правилно и точно материалния закон. Поведението на подсъдимия К. Р. от обективна и субективна страна законосъобразно е подведено под състава на престъплението по чл. 249, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд в мотивите на атакуваното решение (л. 10 – л. 11) почиват на вярно разбиране на закона, изведени са в съгласие с практиката на ВКС и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Релевираният в жалбата касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е изведен единствено като следствие от претенциите за допуснати процесуални нарушения при установяване на фактическа страна на деянието, в частност относно авторството на престъплението, които ВКС прие за неоснователни, като не са изложени други конкретни доводи за материална незаконосъобразност, които настоящият съдебен състав да обсъди. Касационната инстанция се солидаризира със становището на СГС и САС и по въпроса за наказанията, които подсъдимият Р. следва да понесе за извършеното от него престъпление – две години и осем месеца лишаване от свобода при ефективно изтърпяване и 1 500 лева глоба. Съдилищата са направили пълен преглед на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и при съпоставянето им са приели съществен превес на втората група. Определеното наказание лишаване от свобода е отмерено в размер, клонящ към предвидения в санкционната част на наказателната материалноправна норма минимум, а размерът на глобата е изчислен по механизма, посочен в приложимата разпоредба на чл. 249, ал. 1 от НК, поради което не се констатира нарушение на чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК. Обективно липсват, а и не са изтъкнати в касационната жалба, каквито и да е конкретни основания, които да обусловят допълнително смекчаване на наложените санкции, особено с оглед завишената степен на обществена опасност на дееца и извършеното от него деяние предвид бягството му от местопроизшествието, многократно осъществените операции за твърде кратък период от време – в рамките на около 12 минути, настъпилите имуществените вреди за титулярите при извършените успешни транзакции. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 410 от 24.11.2014 г., постановено по ВНОХД № 894/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 6 състав. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.