Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр. София , 22 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Петя Маринова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 88/2017 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от служебния защитник на подсъдимия М. Р.-адв.Т. и от подсъдимия Й. Й., чрез служебния си защитник адв.З., срещу решение №410 от 25.10.2016 г., постановено по внохд №679/2016 г. по описа на САС, НО . В жалбата на адв.Т. се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и 3 от НПК. Посочва се, че неправилно съдът е приел ,че подсъдимият Р. е участвал в нанасянето на ударите, причинили смъртта на пострадалия, като не е обсъдил свидетелските показания, установяващи обстоятелството, че той и св.Г. всъщност са се притекли на помощ на подсъдимия Й., без да имат намерение да причинят смъртта на жертвата. Оспорва се умисълът за извършване на престъплението. Изразява се становище, че деянието следва да се преквалифицира по чл.124 от НК, алтернативно-доброволен отказ от опит. По отношение оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, се твърди, че не са били обсъдени редица смекчаващи отговорността обстоятелства, подробно изброени в жалбата. В условията на алтернативност се моли подсъдимият да бъде признат за невиновен; деянието да бъде преквалифицирано по чл.124 във вр.с чл.18 във вр.с чл.63 във вр.с чл.55 от НК, като се намали размера на наказанието лишаване от свобода на три години и на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването му се отложи с изпитателен срок. В жалбата на подсъдимия Й. Й. макар и да са посочени всички касационни основания по чл.348 от НПК, на практика се обосновава само оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, като се твърди ,че същото е завишено. Освен това се посочва, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.373 ал.2 във вр.с чл.58а от НК. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което на подсъдимия Й. бъде наложено по-леко наказание. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия М. Р. поддържа жалбата, по изложените в нея съображения и моли да бъде преквалифицирано престъплението, в извършването на което той е признат за виновен в такова по чл.124 от НК. Алтернативно- да бъде намален размера на наказанието. Защитникът на подсъдимия Й. моли да бъде уважена касационната жалба и намален размера на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага жалбите на подсъдимите да бъдат оставени без уважение. Във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон, счита,че следва да се имат предвид разрешенията , дадени в ТР №1/2009 г. на ОСНК на ВКС, а именно, че при проведена процедура по реда на чл.371 т.2 от НПК, въззивният съд не може да приема нови фактически положения, различни от описаните в обвинителния акт и самопризнати от подсъдимите. По отношение релевираното касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, прокурорът пледира, че то не е налично,тъй като наложените наказания са справедливи. Частните обвинители Н. Н. и В. Н. и повереникът им адв.Г., редовно призовани не се явяват, поради което не вземат становище по жалбите. В последната си дума подсъдимите Й. Й. и М. Р. молят да им бъде наложена по-лека присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационните жалби оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното : С присъда №9 от 15.03.2016 г., постановена по нохд № 34/2016 г., Софийски окръжен съд,НО е признал подсъдимите Й. Г. Й. и М. С. Р., последният като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, за виновни в това, че на 06.03. 2015 г., около 18.30-18.40 часа в [населено място], /област/, на площад „име“, действайки в съучастие като съизвършители умишлено умъртвили С. Н. И., като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин, с особена жестокост и по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 ,т.11 пр.1 във вр.с чл.115 във вр.с чл.20 във вр.с чл.58а ал.2 във вр.с чл.54 от НК на подсъдимия Й. е наложено наказание двадесет и пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим, в затвор, а на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и пр.3 ,т.11 във вр.с чл.115 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.63 ал.1 т.2 във вр.с чл.58а ал.1 във вр.с чл.54 от НК на подсъдимия Р. е наложено наказание три години и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване, в поправителен дом. На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето на предварителното задържане на подсъдимите. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства, както и по направените по делото разноски,които е възложил в тежест на подсъдимите. По жалба на подсъдимия Й. и неговия защитник и по жалба на защитника на подсъдимия Р., пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд № 679/2016 г., приключило с решение №410 от 25.10.2016 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена ,като подсъдимите са били оправдани за това убийството да е извършено по хулигански подбуди и наложеното на подсъдимия Й. Й. наказание от двадесет и пет години лишаване от свобода е било намалено на двадесет години. В останалата част присъдата е била потвърдена. Жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК. Оспорване на фактическата обстановка от защитника на подсъдимия, поначало е процесуално недопустимо, тогава, когато делото е било разгледано по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2, а още по-малко това е допустимо в производството пред касационната инстанция, която не е инстанция по фактите. Съгласно разрешенията, дадени в ТР №1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, подсъдимият получава по-леко наказание при разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, като същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти, т.е постигайки по-благоприятно наказателно-правно третиране, подсъдимият понася и съответните тежести. След като делото е решено при условията на чл.371 т.2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения, допустимата защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в обвинителния процесуален документ, същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а е следвало своевременно да изложи съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред. На следващо място следва да се посочи, че е налице подкрепеност на самопризнанието на подсъдимите Й. Й. и М. Р. от валидно събраните на досъдебното производство доказателства. Приобщените от първоинстанционния съд доказателствени материали и най-вече гласните доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите И. И. и К. Р., дадени по реда на чл.223 от НПК и тези на С. Г., В. Ш., Д. И. /пред разследващия орган/, са напълно достатъчни за установяването по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимите. Следва да се отбележи,че не е необходимо всички доказателства по делото да са еднопосочни. Достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК е надлежно приобщените и проверените гласни, писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти /ТР №1/2009 г. на ОСНК на ВКС/ и в този смисъл наведените оплаквания в жалбата на адв. Т., са неоснователни. При така описаните в обвинителния процесуален документ факти , самопризнати от М. Р., материалният закон е приложен правилно, поради което касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, не е налице. Касае се за убийство, а не за умишлено причиняване на телесна повреда, от която по непредпазливост е настъпила смъртта на пострадалия С. И.. Прекият умисъл за причиняване на смърт е изводим от обективните данни по делото, а именно нанасянето на множество наслагващи се удари с ръце и ритници, със значителна енергия по тялото на пострадалия, включително и в жизнено важна област каквато е главата; времевата продължителност на нанесения побой, както и обстоятелството, че М. Р. нанасял удари върху пострадалия до момента, в който С. И. престанал да мърда. В подкрепа на извода , че убийството е извършено при пряк умисъл е и обстоятелството,че след окончателното приключване на побоя, когато пострадалият е бил напълно безпомощен, подсъдимият Р. го е изритал още веднъж в областта на главата. Причинените множество увреждания по тялото на пострадалия, видно от СМЕ на труп: тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в обширни и масивни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, контузия на главния, малкия мозък и на мозъчния ствол,тежък отток на мозъка с вклиняване, множествени наслагващи се кръвонасядания, съчетани с охлузвания в областта на лицето двустранно, на двете устни и горния венец, травма в областта на дясната половина на гръдния кош на нивото на 6-то и 7-мо ребро, говорят за нанесен жесток побой над пострадалия, обстоятелство обективно обосноваващо целта на извършителите, а именно да причинят смъртта на пострадалия. По-нататък, съдебната практика е категорична- за това дали дейността е съизвършителска е без значение кой от подсъдимите какви удари и с какво точно ги е нанесъл, след като тази съвместна дейност е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат-смъртта на пострадалия /Р 586-83-II/. След като подсъдимите съвместно са нанасяли множество силни удари на пострадалия в жизнено важни части от неговото тяло ,от чии точно удари е настъпила смъртта , е без значение. ВКС намира за напълно справедливо наложеното на подсъдимия Й. Й. наказание доживотен затвор, редуцирано на основание чл.58а ал.2 и 3 от НПК от въззивната инстанция на двадесет години лишаване от свобода. САС е изложил подробни и пълноценни мотиви, с които е обосновал „изключителната тежест“ по смисъла на чл.38а ал.2 от НК на извършеното престъпление, които настоящият касационен състав напълно възприема. Непредизвиканата с нищо жестока агресия, упражнената интензивна и продължителна принуда, мястото и времето на извършване на престъплението, броя на лицата, участващи в побоя, възрастта на пострадалия, упоритостта при преследването на резултата и личността на дееца /личност с агресивна предиспозиция спрямо широк диапазон от лични и житейски ситуации- СППЕ-за/, са все обстоятелства, които отличават настоящият случай от обичайните случаи на убийство и го характеризират като „изключително тежко“ престъпление. Отмереното наказание от 20 години лишаване от свобода /съобразено с пределите от 15 до 30 години/, не е явно несправедливо. На следващо място, САС не е допуснал нарушение на материалния закон при замяната на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода. При отмерването му проверяваната съдебна инстанция в пълнота е отчела всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е изложила детайлни съображения на л.23 - 24 от съдебното решение, които се споделят от ВКС. Не се констатират неотчетени смекчаващи обстоятелства, които да налагат намаляване размера на наказанието. Посочените в касационната жалба факти- младата възраст на Й., чистото му съдебно минало и инцидентността на престъпната проява, са били съобразени от САС ,и именно те са го мотивирали да намали наложеното от първия съд наказание от двадесет и пет години лишаване от свобода. По-нататък, настоящата инстанция не констатира нарушение на материалния закон при определяне наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Р.. Съобразно ТР №10/1970 г. на ОСНК, въззивната инстанция напълно правилно на основание чл.63 ал.1 от НК е заменила всички алтернативно определени наказания, предвидени за извършено престъпление по чл.116 ал.1 от НК и тогава, съгласно чл.63 ал.3 от НК, в пределите на заменените наказания / от 3 месеца до десет години/ е определила наказанието на непълнолетния подсъдим, съобразно правилата на глава Пета от НК, а именно пет години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 от НК е редуцирала на три години и четири месеца. Определеното наказание, настоящият състав на ВКС, намира за твърде снизходително и несъобразено с тежестта на извършеното и целите по чл.36 от НК, но поради липса на протест и/или жалба на частните обвинители, същото не може да бъде променено в посока завишаването му. При това положение, ВКС не намира за необходимо да обсъжда доводите на защитата за намаляване на наказанието, още повече ,че изложените в жалбата такива са били взети предвид от въззивната инстанция. С оглед настъпили изменения в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ДВ бр.13 от 2017 г./, в сила от 07.02.2017 г., съдебният акт следва да бъде коригиран в частта относно определянето на вида пенитенциарно заведение, в което подсъдимите Й. Й. и М. Р. следва да бъдат настанени първоначално, тъй като към настоящия момент съдът определя единствено първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода /чл.57 от ЗИНЗС/. Разпределението на осъдените в местата за лишаване от свобода се извършва по ред, определен от главния директор на ГД „ИН“. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение №410 от 25.10.2016 г., постановено по внохд 679/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, само в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда относно определянето на вида пенитенциарни заведения, в които подсъдимите Й. Й. и М. Р. следва да изтърпят наложените им наказания лишаване от свобода, като ги отменя . ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/