2 решение по гр.д.№ 186 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 5 София, 23.01. 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 186 от 2011 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Г. И. и П. Г. П. срещу решение № 1233 от 26.10.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 470 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 93 от 10.01.2009 г. по гр.д.№ 9355 от 2007 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от З. Г. И. и П. Г. П. срещу Д. С. С., И. А. С. и П. А. С. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: реална част с площ от 608,15 кв.м. от имот № 167 по ПНИ на м.”Р.”, находящ се в землището на [населено място],[жк], м.”Р.”. В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 31.01.2011 г. ответницата по жалбата Д. С. С. оспорва същата. Останалите ответници И. А. С. и П. А. С. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост с цена на иска над 5 000 лв., което е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение на ВКС № 852 от 27.09.2011 г. по настоящото дело. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /следва ли в производство по иск за собственост, предявен от лица, на които земеделски имот е възстановен с решение на поземлена комисия, срещу бивши ползуватели, съдът да изследва дали е налице идентичност на възстановения с решението на ПК имот и имота, който е бил собственост на ищците или техния наследодател преди включването му в ТКЗС/ настоящият състав на ВКС, ГК, Първо г.о. счита за правилно и възприема приетото във вече постановената задължителна практика на ВКС- решение № 37 от 06.04.2011 г. по гр.д.№ 252 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 и сл. от ГПК, според което при влязло в сила решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху земеделски имот, когато ползувателят не заявява свои права върху него към момента на обобществяването му, той не може да оспорва идентичността на внесения в ТКЗС имот с възстановения имот и съответно съдът не следва да изследва тази идентичност. П. може да се защитава срещу предявен срещу него иск за собственост, предявен от реституираните собственици на земеделския имот, само като противопостави своите права върху имота, които биха били пречка за реституирането на този имот- например предоставянето на имота за ползване на основание актове по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и последващото му изкупуване в предвидените в закона срокове, закупуването или предоставянето на имота от ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и застрояването му със сграда преди влизане в сила на ЗСПЗЗ /чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ/ и други подобни, които законодателят изрично е определил като ограничения за реституция по реда на ЗСПЗЗ. Обжалваното решение следва да бъде отменено, тъй като противоречи на тази задължителна практика на ВКС /в него е прието, че искът за собственост е неоснователен, тъй като по възражението на ответниците ищците не са доказали идентичността между притежавания от техния наследодател земеделски имот и възстановения им с решението на ПК-гр.В. имот и с оглед на това съдът не се е произнасял въобще дали ответниците са придобили правото на собственост върху този имот по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ/. След отмяната на решението, на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд, тъй като с оглед приетото по-горе по поставения правен въпрос, се налага извършването на нови съдопроизводствени действия- назначаване на експертиза и събиране на нови писмени и гласни доказателства за изясняване на въпроса дали към 01.03.1991 г. в процесния земеделски имот е имало построена сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, така както е разяснено това понятие в Тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 г. по т.гр.д.№ 2 от 2011 г. на ОСГК на ВКС и в другата задължителна практика на ВКС- решения по чл.290 от ГПК, както и дали на ответниците е било предоставено право на ползване върху този имот по силата на някои от актовете, посочени в пар.63 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1233 от 26.10.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 470 от 2009 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.