Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 420                                    гр. София, 05 ноември 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и девета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                      ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА                                                                                  БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Николай Любенов        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 453 по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец В. М. М. срещу въззивна присъда на Врачански окръжен съд № 10 от 14.05.09 г, по ВНОХД № 215/09, с която е отменена присъда на Врачанския районен съд № 52 от 1.04.09, по НОХД № 1224/07, и вместо това подсъдимият И. Е. И. е признат за невиновен в това: на 18.05.2006 г в гр. С., противозаконно да е присвоил чужда движима вещ: лек автомобил „К”, на ст. 4 900 лв, собственост на В. М. М., като е продал същата с нотариално заверен договор в качеството на пълномощник на И. Н. И. , която вещ владеел, на основание дадено, но оттеглено преди съставяне на договора пълномощно от И. Н. И. , с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 206, ал. 1 НК, а предявеният от В. М. М. срещу И. Е. И. граждански иск обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, в размер на 2 500 лв, е отхвърлен. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 18.05.2006 г в гр. С., противозаконно е присвоил чужда движима вещ: лек автомобил „К”, на ст. 4 900 лв, собственост на В. М. М., като е продал същата с нотариално заверен договор в качеството на пълномощник на И. Н. И. , която вещ владеел, на основание дадено, но оттеглено преди съставяне на договора пълномощно от И. Н. И. , и случаят не е маловажен, с оглед на което и на основание чл. 206, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, е осъден на „пробация”, включваща „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от една година, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година, както и да заплати на В. М. М. обезщетение за имуществени вреди, претърпени от деянието, в размер на 2 500 лв, заедно със законните последици. С жалбата се релевират нарушенията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи се, че изводите за съставомерността на деянието почиват на невярна интерпретация на обясненията на подсъдимия, заявил, че е предприел продажбата, за да си прихване направените от него разноски за отстраняване на техническа неизправност по автомобила. Изтъква се, че, макар и да е споделил приетите от първата инстанция фактически положения, въззивният съд неправилно ги е интерпретирал като гражданско-правни отношения. Твърди се, че не е отдадено дължимото значение на последвалото оттегляне на пълномощното, за който акт подсъдимият е бил надлежно уведомен. Оспорва се правилността на произнасянето и по гражданската отговорност. С жалбата се иска да бъде отменена атакуваната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.   В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят пледира за уважаване на жалбата. Защитата изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на ВКП счита жалбата за основателна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е основателна.   ВКС прие, че релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, касаещо анализа на доказателствата, не е допуснато, тъй като двете съдебни инстанции нямат различия при извеждане на релевантните факти. Налице е нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като при правилно установените фактически положения материалният закон е приложен неправилно, съображенията за което са следните: Инкриминираният автомобил „К” е бил собственост на св. И неговата съпруга Т, които на 19.10.2004 г го продали на св. М по установения за това ред / с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите /. Свидетелството за регистрацията на автомобила останало на името на предишния собственик / св. И/, тъй като не била извършена предвидената по закон промяна на регистрацията. Подсъдимият И. и св. М постигнали съгласие да извършат замяна на собствените си автомобили / подсъдимият притежавал „Р” /, като подсъдимият доплати на св. Мnbsp;000 лв. По този повод била осъществена фактическа размяна на двата автомобила. Подсъдимият имал намерение да пътува извън страната и за целта се снабдил с нотариално заверено пълномощно, предоставено му от св. И, чието име фигурирало в свидетелството за регистрация на автомобила. Пълномощното било заверено на 7.06.2005 г и съдържало и клауза за продажба. Междувременно, инкриминираният автомобил показал техническа неизправност, за отстраняването на която подсъдимият изразходвал значителни средства, което довело до спор относно неуреденото парично задължение към св. М евентуалното връщане на вещта. Св. М. поискал от св. И да оттегли пълномощното, което и последният сторил на 20.07.2005 г. За това обстоятелство подсъдимият бил незабавно известен, респективно, бил поканен да върне вещта. Спорът не бил решен, а и автомобилът отново показал повреда, наложила ремонт. За целта подсъдимият се обърнал към св. Г, собственик на автосервиз, който поискал да закупи вещта. На 18.05.2006 г, легитимирайки се като пълномощник по оттегленото пълномощно, подсъдимият продал автомобила на посочения свидетел чрез договор за покупко-продажба, с нотариална заверка на подписите. След това, Г. разглобил автомобила и започнал да го продава на части. При тези фактически положения първата инстанция е приела, че деецът е получил фактическа власт върху чужда вещ, собственост на св. М, на основание пълномощното, издадено от св. И, който извод е неправилен. Същият съд обаче правилно е преценил съставомерността на деянието, като е приел, че е налице разпореждане с чужда вещ. Въззивната инстанция правилно е определила правното основание за получаване на владението, а именно: уговорката за бъдеща замяна на автомобилите, но неправилно е счела деянието за несъставомерно, с мотива, че се касае за продажба на вещ със скрит недостатък, тоест, за гражданско-правен спор. Въззивният съд е направил невярно заключение за това, че е продадена не чужда, а своя вещ, при субективната увереност на дееца, че продава собствена вещ. Изводите на въззивния съд за съставомерността на деянието не държат сметка за действителните договорни отношения между страните, а именно: Собственик на процесния автомобил е св. М, който на 19.10.2004 г го е придобил от св. И по съответния ред. Обстоятелството, че купувачът не е изпълнил задължението си по ЗДП в двуседмичен срок от придобиването да представи на службата за регистрация на автомобилите копие от договора с данните на праводателя, не повлиява на правото му на собственост, а само обуславя носене на административнонаказателна отговорност, съгласно чл. 180, ал. 2 ЗДП. Ето защо, юридически собственик на автомобила след 19.10.2004 г е св. М, а не св. И, независимо че името му фигурира в свидетелството за регистрация. С постигането на уговорка за бъдеща замяна на автомобилите, за действителността на която се изисква нотариално заверена форма, подсъдимият и св. М са установили преддоговорни отношения, които обаче не се отразяват на правото им на собственост върху притежаваните от тях автомобили. Последвалата фактическа замяна на автомобилите представлява правно основание по смисъла на чл. 206 НК, годно да обуслови преминаване на процесния автомобил във фактическа власт на дееца, но не и да го превърне в собственик. Затова, правилно въззивният съд е приел, че именно това е основанието за преминаване на автомобила във владение на подсъдимия, а не даденото му от св. И пълномощно, какъвто погрешен извод е направила първата инстанция. По-нататък, макар и подсъдимият да е получил инкриминираната вещ на правно основание, то не е годно да го превърне в собственик и затова вещта е чужда, а не негова собствена. Както вече беше посочено, неин юридически собственик е останал св. М такъв би бил до момента на сключване на договор за замяна на автомобилите по предвидения за това ред. Обстоятелството, че между подсъдимия и св. М се е породил спор относно ползването на автомобилите след фактическата им замяна, не променя правното естество на техните отношения, които са продължили да бъдат преддоговорни по бъдеща замяна на автомобилите, тоест, всеки един от тях е продължил да бъде собственик на своята вещ. Св. М. е поискал уреждане на паричното притезание или връщане на вещта, като дори е сторил необходимото да бъде оттеглено пълномощното, издадено от св. И, макар и този акт да няма отношение към правото му на собственост. В същото време, оттеглянето на пълномощното и уведомяването на подсъдимия за това са обстоятелства, имащи значение при преценка на субективната с. , която, в случая, е налице. Това е така, защото, от една с. , не е имало договор за замяна / не е била спазена специалната форма на договора / и затова подсъдимият не е могъл да получи правото на собственост, а оттам, не би се породила правна възможност да бъде собственик и да се счита за такъв. От друга с. , след като е съзнавал, че св. И продължава да фигурира в свидетелството за регистрация като собственик, а даденото му пълномощно е оттеглено, той не би могъл и субективно да се заблуждава относно действителните си права върху вещта. Ето защо, подсъдимият е съзнавал, че се разпорежда с чужда вещ, макар и да я владее на правно основание, тоест, субективната с. на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК е налице. Вярно е, че инкриминираното деяние е извършено поради неуреден гражданско-правен спор. Това обаче е мотивът на престъплението, който не влияе на съставомерността на деянието. К. е приел, че липсва обсебване и е постановил оправдателна присъда, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, за поправянето на което се налага въззивната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Врачанския окръжен съд, от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото следва да бъде пререшен и въпросът за гражданската отговорност. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК, ВКС, І НО,   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивна присъда № 10 от 14.05.2009 г на Врачански окръжен съд, по ВНОХД № 215/09. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: