Р Е Ш Е Н И Е №141 [населено място], 30.11.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2944 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 19437 от 29.12.2014г. по гр.д. №9067/2012г. на Софийски градски съд, ІІ-г състав, поправено с решение от 06.04.2015г., с което е отменено решение от 28.05.2009г. по гр.д. № 19417/2007г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлено възражението на И. П. С. и С. В. С. срещу С. П. Б. с правно основание чл. 72 ЗС за заплащане на 2630 лв. разноски за запазване на вещта и вместо това са осъдени И. П. С. и С. В. С. да предадат на С. П. Б. владението върху апартамент № 6 в [населено място], жк.Н.-1ч., бл. 127/стар № 13/, вх.А, ет.3, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 80,92 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 2 и 0,925% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при условие, че С. П. Б. заплати на И. П. С. и С. В. С. на основание чл. 72 ЗС сумата 2630 лв., представляваща полезни разноски за основно разчистване на апартамента и мазето, заедно със законната лихва от 15.04.2008г. до окончателното изплащане; оставено е в сила първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на възражението по чл. 72 ЗС за разликата над 2630 лв. до предявения размер от 4446,67лв. П. решение е оставено в сила и в частта, с която е уважено предявеното от С. възражение за право на задържане върху имота до заплащане на подобрения на стойност 52 200лв. Касационна жалба е подадена от С. П. Б. чрез пълномощника адв. К. и тя касае уваженото възражение за признаване право на задържане върху имота до заплащане на подобрения в размер на 52 200лв. и необходими разноски в размер на 2630лв. Поддържа се неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Според касаторите съдът неправилно е приел, че ответниците са били добросъвестни владелци, тъй като искът по чл. 108 ЗС е заведен на 28.08.2007г., а претендираните подобрения са извършени след тази дата и предвид нормата на чл. 71 ЗС владелецът няма правата на добросъвестен такъв. Освен това, според данните при огледа на вещото лице ремонтът е продължавал и след провеждане на първото съдебно заседание. Ответниците по жалбата И. и С. С. в писмения си отговор, депозиран чрез адвокати Д. и В., вземат становище за неоснователност на жалбата . П. страна И. А. И. не е взел становище. С определение № 268 от 24.06.2015г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: при предявяване на иск от собственика срещу добросъвестния владелец за връщане на имота, от кой момент добросъвестният владелец се превръща в недобросъвестен по смисъла на чл. 71 ЗС - от датата на предявяване на иска или от узнаването, че е предявен иск с получаване на препис от исковата молба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск за собственост на апартамент в [населено място], жк.Н.. Ищецът С. Б. купува жилището през 2004г. от П. и Х. Б.. С нотариален акт № 77,т.І, рег.№ 1309, д.№ 69 от 17.03.2006г. С. Б. чрез пълномощник Б. И. А. продава на И. А. И. процесното жилище. От своя страна, на 14.04.2006г. И. И. продава имота на ответницата И. С. по време на брака й с ответника С. С.. Установено е, че пълномощното, с което е упълномощен И. И. за сключване на договора от 17.03.2006г. не е подписано от С. Б., както и че нотариалните удостоверявания във връзка с тази сделка са анулирани поради фалшива лична карта. Безспорно е, че ответниците владеят имота от 08.05.2006г. и до настоящия момент. Приетата техническа експертиза установява, че увеличената стойност на имота вследствие извършеното преустройство и основен ремонт от ответниците, възлиза на 52 200лв. Събрани са и свидетелски показания за състояние на имота към момента на сделката на ответниците и за извършените от тях ремонти. Съдът е приел, че случаят представлява т.нар. имотна измама, при която е сключена сделка с неистинско пълномощно. Към момента на сключване на сделката ответниците са добросъвестни, тъй като не са знаели, че праводателят им не е собственик. Затова съдът е заключил, че ищецът е собственик на имота, предявеният иск за предаване на владението е основателен, като същевременно ответниците имат право да получат сумите за ремонт на апартамента. Съдът е извършил разграничение между абсолютната нищожност по чл. 26 ЗЗД и висящата недействителност по чл. 42, ал.2 ЗЗД, каквато е налице в процесния случай и при която договорът не е изначало недействителен, а става такъв с отказа на мнимо представлявания да потвърди сделката. С оглед на това съдът е приел, че С. са добросъвестни владелци от момента на сключване на сделката и продължават да са такива и след срещата на Г. през 2006г. когато са разбрали, че са купили от несобственик, тъй като е достатъчно добросъвестността да съществува към момента на възникване на правното основание - чл. 70, ал.1, изр.2 ЗС. От друга страна, съдът е намерил за основателно възражението на ищеца, че след връчване на исковата молба на 24.01.2008г. ответниците са станали недобросъвестни владелци. Независимо от това, доколкото претендираните подобрения са били завършени преди това - към 25.10.2007г. и към 28.12.2007г. видно от протоколите за извършени СМР, то те не са загубили правата си по чл. 72 ЗС. Поради това е намерил за основателно възражението за подобрения в размер на 52 200лв. и за необходими разноски, извършени през април 2006г., за основно разчистване на апартамента и мазето, за възстановяване на ел. инсталация и монтаж на врата на мазето в размер на общо 2 630лв. По основанието за допускане на касационно обжалване. Не съществува колебание в съдебната практика - Решение № 127 от 17.08.2011г. по гр.д. № 2014/2009г. на І г.о., Решение № 131 от 10.07.2013г. по гр.д. № 913/2012г. на І г.о., Решение № 35 от 25.02.2013г. по гр.д. № 669/2012г. на ІІг.о., че с предявяване на иск за връщане на имота добросъвестният владелец се превръща в недобросъвестен и от този момент нататък не разполага с правата по чл. 72 ЗС. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК поради липса на практика точно кога настъпва този ефект. Междувременно, след допускането на касационно обжалване, е постановено Решение № 134 от 27.07.2015г. по гр.д. № 6161/2015г. на ІІІг.о., което съдържа разрешение на въпроса. Прието, че пределният момент, формиращ фактическия състав на правото на задържане за извършени подобрения, е иска на собственика по чл. 108 ЗС, но за да се прекъсне добросъвестното владение, изявлението на собственика следва да стане известно или да се счита известно на владелеца. Разгледани са три възможни разрешения за момента на узнаването от владелеца, че е ответник по иск. Отхвърлено е разрешението, което свързва узнаването с датата на постъпване на исковата молба в съда /независимо че от този момент нататък владелецът ще дължи добивите от вещта/, тъй очевидно ответникът по иска не узнава за заведеното дело с внасянето на исковата молба; отхвърлено е и разрешението, обвързващо това узнаване с вписването на исковата молба и в крайна сметка е прието, че следва да бъде взето предвид конкретното узнаване за предявената претенция за връщане на вещта, което най-често става с връчването на съдебните книжа, с налагане на обезпечителна мярка или узнаване за заведеното дело и неговия предмет по друг начин. Това разрешение се поддържа и от настоящия състав, като в обобщение следва да се приеме, че добросъвестният владелец има право на задържане върху имота до заплащане на подобренията, които са извършени преди да узнае за заведения срещу него иск за собственост. По касационната жалба. При горното разрешение изводът в обжалвания акт, че промяната в характера на владението от добросъвестно в недобросъвестно е настъпила от момента, в който ответниците са разбрали, че е предявена искова молба срещу тях чрез получаване на препис от нея, е правилен. Установено е, че на ответниците е връчен препис от исковата молба по чл. 108 ЗС на 24.01.2008г. и следователно те имат право да претендират подобренията, извършени преди тази дата и да упражнят право на задържане върху имота до изплащането им. В. съд с основание е отхвърлил доводите на ищеца, че отпадането на добросъвестността на ответниците е настъпило в по-ранен момент - още при срещата помежду им на 07.05.2006г. когато ищецът е заявил пред тях правата си на собственик. Не се спори между страните /виж изявлението на пълномощника на ищеца в протокола от с.з. на 15.04.2008г. пред СРС/ и правилно е прието от съда, че към момента на сключване на договора за покупка на имота /14.04.2006г./ С. не са знаели, че праводателят им не е собственик, т.е. че към този момент те имат качеството на добросъвестни владелци - придобили са имота на правно основание, без да знаят, че праводателят им не е собственик. Съгласно чл. 70, ал.1, пр.2 ЗС е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. А установеното добросъвестно владение не отпада просто с узнаването, че друго лице претендира права върху същия имот, докато не бъде прекъснато с предявяване на иск. Не могат да бъдат споделени обаче изводите на Софийски градски съд, че всички подобрения са извършени преди посочената дата. В молбата на И. и С. С., с която е предявено възражението за право на задържане е посочено, че подобренията са извършени от датата на придобиване на имота 14.04.2006г. до датата на предявяване на възражението - 15.04.2008г. В молба от 07.05.2008г. те са индивидуализирали подобренията по пера, стойност и дата на извършване, като само 16 от перата за направените разходи за строителни материали са с дати преди края на януари 2008г. За установяване на подобренията е представен договор за извършване на основен ремонт на жилището, сключен от С. С. с фирма [фирма] на 07.10.2007г. По този договор са извършени плащания на 20 686,21лв. по фактура от 20.02.2008г. относно СМР по акт обр.19 от 25.10.2007г. и по фактура от 25.02.2008г. относно СМР по акт обр.19 от 28.12.2007г.; представена е фактура от 06.02.2008г. са заплатени на 25.02.2008г. 5512,51лв. по договор с [фирма] за изработка на алуминиева дограма. В заключението на вещото лице М. относно обезщетението за ползване, депозирано на 09.04.2008г., е описано подробно състоянието на жилището, констатирано при огледа и е посочено, че в момента се извършва ремонт, като са изброени извършените до момента СМР. В заключението, депозирано на 04.06.2008г., касаещо подобренията, е изяснено, че ремонтът е приключил, апартаментът е завършен и годен за обитаване, като всички описани в уточнителната молба от 07.05.2008г. строително-монтажни работи са извършени. В съдебното заседание на 10.06.2008г. при приемането му вещото лице обяснява, че към момента на първия оглед са били извършени малка част от СМР, само начални такива. Събраните гласни доказателства установяват, че ответниците са извършили основен ремонт, но не изясняват кои ремонтни работи кога са извършени. При съвкупната преценка на тези данни е ясно, че основната част от подобренията са извършени след като ответниците са разбрали за заведеното срещу тях дело, а за тези подобрения, както бе изяснено, те нямат право на обезщетение по чл. 72, ал.1 ЗС и съответно не разполагат с право на задържане на имота до заплащането му. Следователно, за изясняване размера на вземането за подобрения, обуславящо правото на задържане, е необходимо да бъде установена увеличената стойност на имота, вследствие на подобренията, извършени преди ответниците да узнаят за заведеното срещу тях дело за собственост. Приетото заключение на техническа експертиза дава заключение за увеличената стойност, вземайки предвид всички извършени строително-монтажни работи, без да разграничава момента на извършването им. Предвид необходимостта от приемане на заключение, което да посочи увеличената стойност на имота вследствие на подобренията, извършени преди 24.01.2008г., се налага да бъде отменено постановеното решение в обжалваната част относно признатото право на задържане до заплащане на подобренията в имота. В тази част делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд за извършване на посочените процесуални действия - назначаване на техническа експертиза с посочена задача. По отношение на признатото с решението вземане за необходими разноски в размер на 2 630 лв. и правото на задържане до заплащането им в касационната жалба липсват наведени конкретни оплаквания, извън обсъдените по-горе относно качеството на ответниците като добросъвестни владелци до узнаването за заведеното дело. Поради това в тази част решението се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски на страните следва да бъдат присъдени от въззивния съд при окончателното приключване на спора. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 19437 от 29.12.2014г. по гр.д. №9067/2012г. на Софийски градски съд, ІІ-г състав, поправено с решение от 06.04.2015г., в частта му, с която е уважено предявеното от И. П. С. и С. В. С. възражение за право на задържане до заплащане на подобрения на стойност 52 200лв., както и в частта за разноските. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото решение в частта, с която в полза на И. П. С. и С. В. С. е признато право на задържане върху апартамент № 6 в [населено място], жк.Н.-1ч., бл. 127/стар № 13/, вх.А, ет.3, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 80,92 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 2 и 0,925% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, до заплащане от С. П. Б. на основание чл. 72 ЗС на сумата 2630 лв., представляваща разноски за запазване на вещта - за основно разчистване на апартамента и мазето, за извозване на боклук и строителни отпадъци, почистване с пароструйка и дезинфекция, възстановяване на ел.инсталация и монтаж на врата на мазето, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 15.04.2008г. до окончателното изплащане. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: